Мисля да направя една поредица за мое забавление и да я нарека контрапункт. Тази идея ми дойде, след като се зачетох  из днешните газети. В една от тях, една  инак много добра авторка, моя любимка, пишеща ката ден,  нищи сексуалните  и разрушителни щения на елита , който, колчем  пристъпел в хотелска одая и го хващали карастанчовите; сетне ни  разведе за съпоставка  през клюки и пикантерии за световния хайлаф,  от трийста година насам. Така де, ний и без това никога няма да пристъпим тези храмове, що да не знаем кой баровец се напил и хвърлял посуда, или пък кой ходил гол по коридорите. ..Лани ни запозна с изгъзиците, с които тузарски софийски ресторанти кръщавали манджите си. Ама къде отиват тоз народ в  стремежа си да се прави на интересен, ве! Ми  това  име  са го  узурпирали-това ястие е къде, къде по деликатно, то няма нищо общо с името си!

Дето се вика, да им имам проблемите на тези, дето ще четат такива четива!

Затуй, днес от мен

ЗАВОДСКАТА ЛАВКА     

Тежък,  сив соц е полегнал  върху индустриалния пейзаж на големия град. Бариерите, табелите, сградите-всичко е застинало като бомбирал чернобилски реактор. Само шосето се е понагърчило  от жегите, щото не хваща ред до него, та електрокарите, гордостта на социндустрията,  подскачат  като на мотокрос и  току разпилеят някоя соцпалета, пълна със социндустрия в същите соцкутии, тенекии и прочие.. И столът от соца е  ударен от неутронна бомба и сега е като в Припят-убийствена картина на запустение. Чорбаджията-мутра на средна възраст, няма пари за такива глезотии-трябва да се реинвестира, да се върти капитала и да носи принадена стойност. Заплатите, точно като при соца,  та само  текучеството  е модерното явление.  

Чуква пладне и от цеховете започват провлачено да се носят  хора, облечени в работно облекло, които  се отправят към лавката. Менюто е няколко вида вафли, баници-със сирене и кайма, сандвичи с кебапчета и пици –тоест, нещо, което  е толкова пица, колкото аз съм Ориана Фалачи-знаете кво се продава по  лавките. Излъгах за соца-няма ги  лозунгите   и портретите на ударниците. И има кафе автомат, като алтернатива на нещото, което се продава за двайсет стотинки, и което зевзеци наличат „нощно кафе"*:

-Саше-за мен един тутманик!

-За мен сандвич с кашкавал! За мен баничка, а, зех си и едно пиене!(самообслужил се с малко дерби от хладилната витрина )

Сашето не си дава много зор-младо момче с щръкнала коса, като Пламен Пътов, тегаво слага хлебчетата в тостерите. В малката заводска лавка става задушевно-виждаш се с тоз-оня-половината завод,  докато си вземеш тестяната изненада. Ако нямаш кинти-но проблем, на рабоша  и на заплатата..Другата половина, току що оправена, се препича на пейките в градината, зяпа и одумва мерцедесите на боса, паркирани срещу тях и досами техните таралясници, и лениво пуши, гаче ли –аха-ще заспи.. Трети, по паралии, от заводската аристокрация, или по претенциозни, си правят труда да отидат до близкото барче,  което е на триста метра.

Там попадаш  на друга планета.  Дървената конструкция от две одаи  е напоена със специфичен мирис и атмосфера. В едната одая , на груби  дървени маси,  работни мъже лющят бири и маат чорби и готвени манджи. В другата одая се е извила есовидна опашка, а пъргави,  запазени каки,  с опънати по тях джинси, прибират кинтите, вземат купи и чинии от шублера и ги стоварват пред жадните, с помътнели погледи  и гладни бачкатори.

-Три пъти боб с наденица!-се провиква като  адмирал през гишето на подводничарите от екипа си  оправната  кака

-Шкембе и зеле със свинско!

Специалитетът и най харчено ядене , освен чорбите, е бобът с добавка. Примерно, две-три кебапчета, една-две македонски наденички. За разкарване-задължително бира! Всички видове!

 Борис Дали  деликатно припява като Мики Ефремович- за дижестив.

Ох, бабачкоо, глади се по буржоазията задесертил с две бири, чорбица и бобец с мръвка космат автомонтьор  от някой от безбройните сервизи  наоколо. Ся шаа му ударя една дрямка-провлачено му импонира младо момче в гащеризон и модерен пиърсинг...

*При соца кафето не беше робуста и арабика, а  дневно и нощно.С интимната мисъл по силно, или по слабо. Дневното биваше каквото са доставили по външнотърговска линия от Билкокооп, а нощното- твърдо виетнамско.