Бетер филма на Де Ниро. Напеченият градски асфалтов  град е като фурна на баничарница. Въздухът не помръдва.  Само храбри пенсионери порят храбро  враждебната действителност, въоръжени с капели, волско търпение и афинитет към несгодите. В такова време не мислиш за разхода на бензин  и ток и мечтаеш за оазиса на цивилизацията и  нейното  постижение-климатиците.  Прибереш се от нивата, след като си блъскал цял ден на тая убийствена жега- и кво правиш? Наливаш си ..една мастика- на кристали. Или пък  се измъкнеш от плажната жега и си поръчаш на плажното кръчме ментичка  със сметана и една малка…

 Ще взема да напиша  една

ода за мастикофена.

Мастиката е най-хамалското питие-казват някои. За прости хора е-шушнат интелектууалците..Не случайно най първосигналните реклами-за дини, задници и цици са свързнани с мастиката, жегите, плажовете. Асоциациите са като за бай Анго Стражаря-ама не са  много далеч от истината.

Добрата мастика е нещо приказно-викам аз.Тя е Божи дар.

Мастиката намира безпогрешно слабото място на човека. Един го цели у главата, блокира му центъра на говор(ако инак не мож му затвори устата), друг го удря у краката-отрязва го от кръста, говорят пострадали.. Трети, като мен, ги цели във въобръжението..почват да чертаят сияйни картини и им се прислушва "Добър дан, Туго" по няколко раза.. Инак таквиз неща не слушам, щото съм съм от голямото дубрютро...

При всички случай, обаче, подпомага дишането и гладката мускулатура. В големи дози стават бели от тази работа. А действието, наподобяващо Виагра, е известно дори у циганите от Селеметя, Лозенец или Токайто мааали ("Да та оножди нашто Асан на три мастики") Затуй, умната-вече не произвеждат вазелинчето "Пчеличка"(бяла кръгла кутийка меден вазелин, с  една мъничка пчеличка отгоре).

Мастиката през демокрацията даде назад, досущ като футбола ни. Т.н пещерски, заарски и карнобатски мастики са си чист третокачествен украински спирт с есенции, дъвки и аромати. Най добрата е гръцката, разбира се. Всичките са почти еднакви, Палмарис е по-мека, но гърците са измислили това питие и си го правят по съвсем традиционна столетна технология, която си спазват.

Мастикофенът върви с всякакви мезета, щото всъщност не върви с нищо..Традиционно се смучи с айрян, но вървят и разни зеленчуци, салати,  джусове и...най вече мента. С последната се получава коктейл, наречен по различните райони различно, на разни животни, метеофеномени и сияйни утра..Не е, като да речем сливова със сланина в Балкана или гроздова с шопска у полето . Няма бетонно правило-  може и с овчарска, рибна(майонеза -лека) с рачешки рулца, или с квото ти дойде. Разреждащ с минералка, сода и жолта лимоната, нещо с лимони, може и без нищо...

Става и с бира. Бързият ефект от смесването цели огуменяване на долницата и скоростно влизане в час, като така намалява масрафа.

Още по добра е френската-Рикар и Перно. Почти няма разлика, май едната беше от тикви, а другата...не се сещам..При тях плаши цветът, който е мътножълт и стряска здраво несвикналия нашенец- колчем ги види се дърпа назад като ударен от плюнка французин, нацелен от Айфеловата кула.

Например гърците я предпочитат освен с разни рибни и мидени салати, но и с портокалов сок, вода и прочие. Французите я пиели с много вода-така пише на шишето-една трета рикар, три части вода..Пикасо даже такава картина е извъртял„Любителка на абсента". Тям любителката я разрежда от син сифон. Само, че ви заблудих, без да искам, от жегите. Мастиката е само това, което правят комшииите. Останалото са видове анизати-демек, анасонлийки.

На село я инжектират с големите конски спринцовки в диня и бум- у гераня.. Сетне, жули, Жеко...

Разбирачите я пият топла-ан дъ рок. Слагате няколко бучки айс и поливате с мастикофен. Добавяте една десета минерална вода-така може да се понесат дори нашенските  масови упражнения на тема производство на мастика.

И алибито

По принцип не обичах  мастикофените -гадеше ми се само от аромата. Но  веднъж чаках едно гадже в едно бистро. И от скука, гледам на една маса до мен, едно момче и едно момиче. Смучат си сладко -той голяма, а тя малка мастичка. Говорят си нежно, държат се за ръце, и от време на време кротко отпиват от чашките. И знаете ли с кво я разреждаха? С кола. Нищо друго Е, тва ме уби и се предадох немедленно.Щом е с кола-как да не опиташ? Обичам колата, заради нея. Ама то поради рекламите. Направени сме от сънища-казваше още Просперо. Не можеш да им устоиш.

мастикофен ! :)

май забрайх да упомена разликата-мастика е гръцкото, нащо е мастикофен:)) Жули, Жеко, щот ма е яд ня моя, дето отиде у Коми за печалба...

помня онова барче със светнали огледални вътрешности, спрели дъха в ароматни стъклени форми.та накратко тогава пих за пръв път узо и в паметта ми е останало тая остра нишка на развързани морски приливо-отливи с някакъв строго грапав край.може да е защото милея за детството, ама ми се струва, че нашата, "мастикофена" де, не е ли малко по-сладка някак си.Май ще се наложи да проверя тая работа.

Защо ни развалиха кефа с тааа" страст на кристали" ?Да се чуди човек само на яхта ли се пие мастичка.Не може ли в малка кръчмичка?)))))))Брей да им се неначуди човек!Все ще се яви някой да ми напомни че съм нищожество))))

или с тараторче или с мидена салатка с много копър и двете(салата и таратора) и малко водичка вътре в мастичката,ей тъй да ми се белне лекинко.
Обаче аз концентрати не пия...:))

Мастика с Фанта "лимон". Класика вече на Миконос.
Но "облак", както го наричат в нашия край - мастика с мента, така те "заоблачава" че......

Мастикофрен! :-D

между мастикофена и Узо-то, май избирам второто със салатка от розови доматки, червен лук, магданоз, зехтин и сирене Фета...
Наздраве...

до един пият матика и на майтап си говорят за онези, дето са мастикофоби или ...фили.

Наша милост жули само рикия! обаче сме толерантни и демократи.Важното е да се жули! Поздрави на всички Жековци!