Прочетен: 2126 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2007 21:46
В предния опус дадохме съвсем бегла представа за това що е гностицизъм и посочихме доколко той прилича на Източните религии. Посочихме и примерни текстове, като Евангелията на Тома, на Юда, свитъците от Наг Хамади.
Раздялата с гностицизма настъпва на Първия Никейски събор през 325 година, свикан поради опасността от Арий и арианството - силно развита гностична секта на територията на Източната империя.
Гностицизмът има съвсем различни схващания за смисъла на християнството, смъртта и възкресението на Сина човешки. Този свят е на Демиурга, не на Бог. Затова на този свят не може да очакваш нищо добро, нито има смисъл да се молиш, за да облекчиш положението си, да чакаш помощ свише, нито има смисъл друго, освен да търсиш искрата и гносиса, от някой, който го притежава. Няма възкресение в телеса - има отплата на греховете в Божия свят. Смъртта е спасение, оценка, освобождаване от оковите на тленното, което се повтаря циклично, до издигането му до искрата. Само притежателите на Божията искра се издигат до Него. Но това не е по пътя на себеотричането и страданията - те са единственото, което всъщност имаш и може да чакаш тук и сега, а въпрос на даденост, (имаш ли искрата) или на търсене на гносис-знанието. Останалите обитатели на реалния свят, илиците, нямат значение - те са тор. Схващанията за Триединството, за смисъла на християнския живот приживе, в тленност, и особено за Светия Дух, както за Възкресението, за страданието, като път към духовното и ред други –са коренно различни при християните и гностиците.
Спорно е доколко ранното християнство е било в плен на гностицизма - според едни е бил преобладаващото схващане, защото най-големите гностици са владеели освен всичкото налично за епохата знание, но и необясними умения - били са магове, въпреки, че станалите канонични Евангелия са били по-популярни. Съществуват обаче и раннохистиянски документи, които показват, че още в края на II век вярващите са се възмущавали от гностическата ерес в Египет.
Изключително важен въпрос е бил стремежът да се опази учението.
През 66 г.в Юдея избухва Великият бунт на евреите. Въстаниците успели да отблъснат от Юдея римската армия, но през следващата година римляните, начело с Веспасиан Флавий, отново нахлули в Юдея и започнали да преследват въстаниците към Ерусалим. През пролетта на 70 г. от н. е., след завършването на гражданската война в Италия римската армия под командването на Тит Флавий обсадили Ерусалим и след няколкомесечна обсада го превзела. Легионите газели в кръв до колене, Ерусалим бил опожарен и Вторият храм - разрушен напълно. Днес от него е останала само Западната стена, където еверите още оплакват разрушението. Разрушението на Храма и кървавите гонения още повече изострили проблемите между евреите нехристияни, евреите християни, и неевреите, вярващи в християнството. За преследваните, гонени и убивани евреи оставала дилемата - коя е тяхната религия, при условие че вече го няма Свещения храм, където да се помолиш? Това със сигурност означавало несъгласие с приемането на Христос за Месия. Освен това християните приемали и неевреи, и вярата вече не била сплотяваща етническа категория. Второто въстание на юдеите на Симон Бар Кохба през 132-135 от н.е, въпреки чудесата от храброст, отново свършва с газене на кръв до колене, емиграция, разселване и преименуване на Палестина в Сирия. Построява се храм на Юпитер. А останките на Ерусалим стават Еолия Капитолина. Правата на евреите са силно суспендирани.
Християнството се опитвало да разграничи Исус от катастрофалните войни и въстания на евреите-зилоти срещу Рим, твърдейки, че не само Исус е невинен по обвиненията - измяна на Рим, но и последователите му са невинни по обвиненията в сътрудничество с Рим, за което били всекидневно екзекутирани.
Факт е, че е бил разпънат на римски кръст от римляни, но в историята са били обвинени за това евреите.
Въпросът е какво би станало, ако гностицизмът бе победил и християнството през вековете беше доведено до близки за мнозина съвременници схващания, битуващи в страни, където нихилизмът, атеизмът и масовата простотия са оставили дълбоки отпечатъци в душите на хората
Споменахме, че мотивите за избор на четирите Евангелия от св. Ириней (130-220) за разправа с гностицизма по-късно, са били:
- по лесното възприемане на текстовете. В тях Иисус е проповядвал за масата, говорил е с притчи за начинаещите, за невярващите, за еретиците и ги е обръщал във вярата. Синоптичните текстове просто разказват история. Ако бяха избрали гностичните текстове, християнството никога нямаше да има тази масовост и едва ли щеше да оцелее. То става учение за масата, не за елита.
- гоненията над християните. Ако има смисъл да се умира, да те ядат лъвовете на арената, да те жигосват, обезглавяват, разпъват, за кеф на тълпите - то нека да е за нещо, сведено от трийсет на четири, и превърнато в стройна система, очертаваща ясно параметрите на святата вяра.
- темата за страданието, за ненужността от силна църква* - нали вярата е в самите нас, тя няма нужда от храмове, според гностиците.
- образът на Юда. Един от апостолите, но човек. Той не е Избрания, а предателя, според синоптичните Евангелия - така виновни не са християните, а евреите. Как може блага вест и Юда да са едно? Предателството да стане акт на спасение. Гностиците твърдели, помните, че тялото е затвор за Божествения дух. За тях смъртта на Исус е добра вест, а Юда е героят, помогнал да се освободи духа на Христос.
Но какво ни интересуват фактологичните „поправки” на християнството в миналото или амбициозните нови интерпретации днес? Ами ето какво. Само, че ще обърнем нещата отзад-напред - от наши дни назад
Първо - християнството нямаше да го има изобщо. Защото привлекателната същност в тази история е именно страданието тук, което проповядва висша и безусловна доброта, но то е и мироглед, начин на светоусещане и разбиране на нематериалния свят.
Осмислената мъка, която радва. Смисълът на страданията, които стават стойност през изпълнения с тях нелек живот на обикновения човек. Наемате ли се да твърдите, че Исус е бил щастливец, примерно, според днешните аршини? Да не би да е обещавал щастие по сегашните ни стандарти на следовниците си-палат, талиги и роби? Да не би да е еманация на пазарния дух, обзел ни повсеместно? Но има и нещо друго. За мнозина свидетели на неговото време бичуването и разпъването се е смятало за позор. Те са възприемани като мрачна победа на злото, тиранията. А в един по висш етап, в необятното, което предстои всекиму, се оказва точно обратното. Животът става упование, без непременно да е радост-даже колкото повече мъка, толкова по голяма награда. Животът - теглила, унижение и бягство-намира смисъла си.
Нямаше да ги има и многобройните опити да бъде интерпретирано сензационно, принизено и сведено до бестселър, както напоследък. Но все пак, какво би станало, ако?
Има едно единствено знание и един единствен смисъл, доближаващ се в основните учения за Бога.. Да вървиш напред към Духа. Човек е мост между материята и духа-назад е смъртта в тленното. За целта трябва да загърбиш материята и битието-и тъй като всеки върви по по-лесния път, мнозина са звани , а малцина избрани. Затова духовното е елитарно, а масовото-материалистично. Така избраните, знаещите, стават елит.
Духа, бялото „чи”, в източните религии, се култивира или със съзнателно себеопознаване, самоосъзнаване, посвещение и духовни практики, или в масовия случай -със страдание в много животи, чрез възпитаване с бой от живота, на принципа проба- грешка..Примерно, белег за духовност е състраданието, което получаваш, когато препатиш. На старини хората стават духовни, плачат от дреболии, умиляват се. Болните от нелечими болести-също. Състраданието е любов. Темплиерите, като наследници на гностиците, имали девиз Durch Mitleid wissen -чрез състрадание към самопознание защото те отлично знаели за огромната пречистваща сила на състраданието, като зов от безсмъртното Аз в тъмата от объркване и съмнения, в която се лута душата.
Търсенето на Свещения Граал всъщност символизирало пътят на самопознанието и духовността. А Граалът всъщност е краят му, неговия връх.. В гравюри от средните векове( Базилий Валентий),символно са изобразени етапите- и там, още в подножието на планината, се оставя егото, и плътското, и човек бива обзет от река от силни чувства на любов, състрадание и смирение, като награда за страданието, като върховенството на пречистващата любов, като врата пред смисъла на личната съдба, като пречистване и обновяване за нов, смислен, духовен живот.
Така, ако гностицизмът беше християнството, всяко познание щеше да е еднакво стойностно и шеше да има единение на религиите - Изток-Запад, както проповядват и изповядват мнозина днес. Прераждането, рейки, чи-гонг, фалундафа и тантризмът - масови идеологии и практики-но за избрани-защото останалите щяхме да доим кравите и събираме блага за тях.Те щяха да се занимават с познанието-медитации, седене в алфа и визуализации на идващия успех и повтаряне на мантри за него Но за сметка на това избраните щяха да се придвижват летейки, като Симон Магесника или Валентин, Аполоний. Ако всяко познание водеше към Бог, то той щеше да е привилегия за малцината избрани, готови да платят цената да тръгнат по пътя на посвещението, страданието и самоосъзнаването. Щеше да избяга свободата, за сметка на тиранията, осигуряваща господството на избраните
Ако всеки материализъм, произлизащ от цивилизационното развитие на човека води до ограничаването на духа, то ние щяхме да имаме кастово развитие и да се самоунищожим, защото пък ограниченото духовно търсене щеше да развие силен независим Аз. Просто нямаше да има научен възход-тъй като призваните щяха да са над него. Цивилизационната перпектива не е елитарна, а масова, а тя пък идва от научното познание, освободено от духовни търсения. Неминуемо обаче вътрешния копнеж на хората щеше да ги накара да търсят Духа тогава, когато ограниченото, затворено в триизмерното сетивно познание бута нагоре материалния им разцвет
Още папа Николай през девети век обаче е знаел, че човек затъва в илюзии и остава в дълг, ако не разбере как свободата и съдбата се преплитат взаимно - човек постига благословия, само ако открие как божествено направляваната съдба и човешката свобода управляват личната му съдба
Затъването в илюзии и дълг, дошли от стремежът към по друг тип знание-това от Изток, или чудодейни магически практики, с които сме залети напоследък са варианти на добре познатото от древността „гнозис.” Всъщност, масовия гнозис, практикуван сега, на ръба на сензацията, се нарича „ескейпизъм”- и е толкова път към Бога, колкото възкръсването на Симон Магесника. Масовият ескейпизъм, като болшинството „изми”, си е всъщност път надолу-егоизъм, алкохолизъм, масов кретенизъм, социализъм, фашизъм и пр. При всички случаи си е бягство от действителността-но и от бягство от свободата и отговорността.
А другата версия за смъртта на Симон е, че св Павел се помолил Богу, на дуела помежду им, когато Симон литнал, за да демонстрира уменията си и да унизи св Павел, да спре полетът му. Симон се строполил мигом и си счупил краката. Тълпата, която го боготворяла до този миг, го пребила с камъни.
Заслужава да се отбележи и патоса в изречението: „За преследваните, гонени и убивани евреи оставала дилемата - коя е тяхната религия, при условие че вече го няма Свещения храм, където да се помолиш?“. Първо – към първи век сл.Хр. еврейската диаспора е внушителна, най-вече в С. Африка и по специално Александрия, където е наброявала около половин милион души, които никога не са отивали в родината и не са владеели езика на Писанието. За нейните нужди е направен превод на Библията известен като – превод на 70-те. Второ - още през 3 в. пр. Хр. в юдаизма взема превес синагогалното служение. Не отричам значението на Храма, но те са имали къде да се помолят, така както това могат да правят и до днес юдеите. Вероятно общността, чието дело са ръкописите от Мъртво море е от садукеи, които са си поминували добре и без посещение в Храма.
Христос никога не е бил приеман еднозначно в тогавашното общество, най малко заради множеството разнопосочни и взаимно отричащи се течения. Не е за пренебрегване и факта, че заради силните месиански очаквания в епохата имаме множество лъжемесии.
„Факт е, че е бил разпънат на римски кръст от римляни, но в историята са били обвинени за това евреите.“. Моля да не забравяте, че юдейската общност няма право да екзекутира когото и да било, а Иисус е обвинен в сепаратизъм.
Колкото до въпросът ви: „какво би станало, ако гностицизмът бе победил“ – ето моя отговор - Християнството получава своя съвременно облик чрез насоката дадена от ап. Петър, Йоан и най-вече Павел. Гностицизмът и християнството имат коренно различни цели: гностиците желаят да запазят своето тайно знание, достъпно за малцина - избрани, докато християнството се стреми да стигне до всекиго, за да може той да получи спасение.
Апостолската дейност е зададена още от Иисус – идете и научете всички народи. Именно с това се занимават апостолите през целия си живот. В този контекст размислите ви свързани с св. Ириней са несъстоятелни.
