Този постинг-нали знаете-пак е провокиран от този  тук

Аз почти не помня  времето,  през което нямаше телевизори. Първият телевизор беше в съседния блог-живеехме на центъра и блоковете тогава бяха само  триетажни кооперации. Та, на Пешо  от  съседния, техните си бяха взели някакъв „Рубин” или „Стадион”-не се сещам точно, но беше един гигантски, такъв. Те, Пешови, бяха най-напред в модата-сетне  у тях гледахме за първи път цветно стъкло. Това е едно специално стъкло, което се слага  като фолио над екрана и боядисва картината-е, някой път камъните са зелени, но е шаренко, интересно, купуваше се от”Кореком”. Сетне телевизор си купиха съседите над нас. Цялата махала се изсипваше  у собствениците на рядката вещ. Съседите над нас бяха малко дръпнати и  там пишлеметата  седяхме или най-отпред, на земята, или най-отзад. Няма шум, глъч, говор-мълчахме като на опера и гледахме окаменели. Тогава нашите  натрупаха ракови клетки  на останалите, като докараха у нас едно истинско бижу. Нашият телевизор! Марката му бе „Опера”-3 и представляваше един огромен сандък с едно двайсетсантово екранче по средата. Екранчето беше по-малко от на другите, но картината, ех, картината беше приказна. Освен това беше с френски части!  После и ний не останахме назад и си взехме от „Кореком” специално увеличително стъкло. То се слагаше пред екранчето с помощта на едни тежести и го правеше значително по-голямо. Е, отстрани не се виждаше нищо, но тва са подробности. И у нас се заточиха комшиите, докато постепенно си накупуваха всички. Кво гледахме ли-помня, че първото нещо, което гледах, беше някакво езеро с едни лодки. Сетне започнаха сериалите. „Фюри” беше първият американски сериал, промъкнал се през соца незнайно как, после „Четиримата танкисти и кучето”-полски и особено „Залог по голям от живота”, ”На всеки километър”  и т.н. Хлапетиите играехме на тези герои, чийто сериал върви, а улиците опустяваха, щом почнеше поредният сериал. Румънците бяха доста по напред от нас, а ние ловяхме без проблеми телевизията им. Там  гледах първите сериали „Вилхелм Тел”, „Коджак”, боксовите мачове на Касиус Клей и много други неща. Например, първата стъпка на човек на Луната.  В сайта „Предавател” пише, че БНТ е излъчила директно кацането на Луната. А  ако напишете в Гугъл Димитри Иванов, ще цъфне статия за него. Ето кво си спомня той в нея:

„Шест години по-късно, през 1969 г., Леда Милева ми телефонира:
- Готово! Убедих ги, че прилуняването трябва да го излъчим. Ще правиш превод зад кадър на живо в ефир. Вярно, че досега не сме правили, но все някой трябва да е първият. Ти поне ще казваш апОло, а не Аполо. Какво? Моля? Бил ти забранил. Ами като ти е забранил, да дойде той да превежда в ефир! Засега аз съм директор на телевизията.
И така... One small step for a man, a giant step for Mankind. Roger!
Получих незаслужени овации. Дори от онзи, който ме беше свалил от екран. Браво, Димитри! Как само го каза: "Побиват американското знаме, едно знаме, което никога няма да се вее, понеже на Луната няма атмосфера, следователно няма и вятър. Направо ги уби. Страхотна метафора!"
Никаква метафора не беше, просто превеждах”

Хубаво е превеждал, но не е било тогава. Може да е било на другия ден. Случва се, от годините, човек да се обърка.  Заяждам се заради поколенията. Добре е да се знае, че БНТ беше единствената ТВ в Европа-освен руската-която не го излъчи директно. Помня отлично, щото  бях набарал един теодолит на баща си и зяпах мацките по балконите, а когато наближи прилуняването, обърнах нагоре прибора и гледах кратерите и петната, търсех „Морето на бурите”. Аз също се обърквам-мислех си, че съм гледал убийството на Кенеди и погребението му, но няма как да  е вярно-гледал съм доста години по късно документалните кадри. За сметка на това  помня точно погребението на Брежнев, Андропов  и Черненко.  В Родината настъпваше траур. Вторият  беше  дърт кагебеец и като умря, ни събраха посред бял ден при шефа и ни пуснаха телевизора.  Ние не смеехме да шукнем, но се споглеждахме гяволито  и бай Петко  Александров обобщи за наследника му” И тоя ще ни събере скоро пред телевизора”. Така и стана.

Петъците бяха свободни от телевизия-по точно, даваха руска Тв.

Първият ми цветен ТВ си купих през 1987, защото гледах у сестра си Новогодишния концерт на Виенската филхармония и страхотно пожелах да имам и аз същия красив „Електрон”, който да ме радва с такава цветна и звукова феерия. Аз тогава имах някакъв допотопен, подарен ми черно-бял. Придобивката струваше 1050 лв и го взех с връзки от един селски НАРКООП-беше даже още по голям от този на сестра ми. Сетне апапите се биеха и редяха по опашки за „Кроун”, който идваше към 10 докторски заплати.

 Хитови предавания бяха „Всяка неделя” и разни тв състезания, а най-рейтингови  и коментирани бяха „Златният Орфей” и Новогодишната програма. В понеделник даваха театър и днес съжалявам за много от пропуснатите срещи с велики наши артисти.

Дойде времето на видеото. Тогава, в началото, се повтори същото, като с телевизорите.

Струваха десетки заплати и  в ранния преход, по Луканово, падаха големи мелета за тях-преди  видео имаха само тексимаджии и моряци. Бяха времената на  дръпнати в очите  каратисти, на тъпи екшъни, озвучавани от един човек,  и на ” Йя, йя, вундербар”

Всичките ми стари  телевизори ги подарих на циганите.  Сега имам няколко, но не гледам почти нито един.  И видеото е нейде из килерите.  Диалектика на времето.

Въргалят се 2 телевизора и двата за ремонт, но не гледам. Научих и дъщеря ми да не гледа. После се чудят, защо е по-интелигентна и възпитана. И не е агресивна! И такава чак егоистка. Все телевизионни напътствия.
А тези дни и преди месец отказах още два. Виж интернета още не съм го отказала, но е добре.

Българската телевизия не излъчи кацането на Луната. В къщи го гледахме по румънската тв, на телевизор "Стадион", производство на ГДР.