Със сигурност остарявам  и  олевявам,  обратно на прочутата сентенция, свързваща остаряването с обратното. Ако някой ми беше казал преди 15 години, че ще гледам руски филми и ще слушам руски групи, щях да го помисля за кръвен враг. Обаче днес това е факт, и даже се навих да бия стотици километри път до Каварна, за да чуя "любимата група на Путин". Малко предистория. Чух групата преди доста време и ми хареса като звучене- тогава нета не беше толкова разпространен и си ги представях като новоизгряла младежка банда. Не съм запален фен, като моя  приятел, но ги познавам добре като творчество и бях доста изненадан, като видях сетне, че са на преклонна вързаст. Станаха ми любопитни, а освен това си викам хайде, кой знае кога пак ще видиш лявата младост и  проруската носталгия на едно място-чисто изследователски.  И така, въпреки че предния ден се върнах от морето, се метнахме на една японка и запрашихме с приятели към Каварна. Пътуването-нормално, смях, моабети; само по едно време един ескорт от черни мерцедеси ни издуха на магистралата, но и тва си е в реда на нещата по нашите пътища. Каварна си е Каварна, за тези, които не са ходили. Сбутано село като нашето  русенско Туин Пийкс, само че на морето, с претенции за град, разхвърляно, с много соц у него .Бях го посещавал по месец време преди десетилетия и намерих, идвайки преди време пак на концерт, доста малко промени. в него. Улици, магазини, маркировки, бензиностанции, хотели -както във всяка черноморска -и не само дестинация. Нищо особено-нищо за отбелязване, а и за мен морето е на юг от Бургас-на север се вее, фучи, скали, скъпотия и так далее. Двете атракции наблизо са нос Калиакра-ако сте ходили като ученици-не се хабете и  заведението фермата за миди.
Всъщност, иде реч за две ферми. Пътят до там е страшно стръмен и тесен, та не е за препоръчване да се возите , защото ако насреща ви излезе новобранец шофьор, ще ви тежи на съвестта. По добре оставете возилото на горния паркинг и продължете пеша. Заведенията са разположени на самия бряг в много живописно място, откъдето се открива чудесна морска панорама. Дървени груби маси, смотани покривки, голям върволик и три и педесе за малка пещерска. Снобария, повехнали тв звезди и местни агробизнесмени-съответно. Абе бива-но нищо повече. Така, значи, отиваме на концерта, билетите-петнайсет кинта, в дена на шоуто-двайстак. Ако не сте ходили на концерт, никога няма да намерите стадиона-още вначалото е, и до него води тесен асфалтов път, без табели, естествено, минаващ покрай гробища и покрайселски пейзажи-викаш си,

Боже, тва го е гледал Глен Хюз и сума други зведи!

– и продължаваш вперед. Вляво и вдясно шатри, чадъри, навеси и няколко заграждения пред спортната зала , обилно населени с биропродавни пунктове. ак дежурните дървени маси, плакати ..и много бира, патрончета с мастикофен и флирток, замирисва на Ууудсток. Настроението се повдига, прииждат рокери, мощни мотоциклети, хипари и вся остальная. Нареждаш се на биропродавницата, точат ти бирка, замезваш скарица-кеф. До момента, когато трябва да отидеш до онова място. "Аве има, не е като да няма"-ми отговаря дебелия продавач, с вид на батушка Махно. Упъти ме -"вървиш покрай кортовете, по левия ръб на спортната зала и там, хм, ще видиш как е, аве все пак, мъже сме, хм.." и чак като наближих-на гърба на спортната зала, видях що не му се обясняваше твърде-имаше опашка от трийсетина-четирсет човека- изцяло или на 98 на стоте от женски пол. Насреща, на двайсетина метра от първия чекпойнт, се бяха наредили редица мъже, но с гръб към ландшафта, . Берези, ех берези. -се сетих мигом  за един  хит на Любе-цяла редица.
„Цонко Цонкооо, като правиш нещо, първом с ВЦ- то се почва”
–даваше акъл до мен един от редицата. Наближава времето да влезем, прииждат хора от всякоя възраст, пол и националност, стадионът изглежда се пълнеше бърже. Контрол нормален, проверка за остри предмети, оръжие и тем подобни - и хоп вече сме на терена. И тук изненада-отвън изглеждаше, че прииждат десетки хиляди, а я имаше 1000 души, я не. Стадионът малък, но тревата отлична, сцена и няколко стотици насядали кой къде свари-слободия.

Не се наемам да твърдя колко човека имаше на меропрятието, но според мен да са били максимум 1500, докато моите приятели ги дигнаха на 2, но като прочетох сетнев газетите, че са били 5, доста се усъмнихме за възпрятията на журналиста, или го отдадохме на Болярката. Пак според бат Вацко преобладавали братушките, но ний такова нещо не видяхме-може би братята да са били не повече от една четвърт от присъстващите. Инак, ний бехме секакви, но за разлика от други концерти, май малко повече докарвахме на Тоника фенове или сигналисти. Мазни бизнесмени и бизнесдами, интелигентни очилатковци, с вид на съдии; загладени охранени пичове с вид на ченгета, си  тактуваха до рокери, хипари; млади гаджета с опънати бели панталони, летни блузи с деколтета, дантели-квото искате. Аромати всякакви-от Деним до Caline на Грез; от ухание на мастичка до пурети. Не беше като купон на комсомола, но си личеше просъветската школа, макар и затискана от куфеещи русначета и наши сексисоциалистки. Имаше  една улегналост, едно доволство, една загладеност и липса на напрежение в лицата-доволно успели след ленинградските следвания.. Ся, били сме  и на други концерти с пенсионна насоченост, даже сме смотрили и Веско Потния, но тук имаше класа..За публиката-толкоз. Любе ги слушат сякакви и по всяко време-за всичко стават, те са като нашите Куку-Бенд, само дето Расторгуев е сто класи над Дългия...
Бири на корем- пунктове няколко, вътре в стадиона, зельоная трава, да си изуеш калеврите и да оттичаш анионите в нея  и як саунд. Прекрасен саунд. Басът блъска точно в диафрагмата, колоните мощни-хеле ако се инсталираш на десетина метра от тях. На сцената се кълчеха подгряваща група от трима юнака на инфарктна възраст, намерили амплоато си в нишата на руската музика. Доста добри изпълнения на Чунга-чанга, Земля в илюминаторе, Филип Киркоров, Машина времени и квото се сетите от соца. Мръкна, удари двайсет и един и легендарните пенсии от Любэ излязоха на сцената.
Пропускаме дежурните лафове –приветствия, в които Расторгуев обеща да ни разведе назад и напред из дискографията, и отиваме направо на

Зорюшка зоря ровная сторонка
Вольная воля травы ковыля
Над полем над лесом песня журавленка
Слышится издаля
Край синеокий Божия обител

Тази група се крепи на Николай Расторгуев-от мене да го знаете
Великолепен баритон, мелодичен, на места експресивен -човек трудно би повярвал, ако не го е виждал, че този глас излиза от чичка, с вид на агробизнесмен, барман, автомонтьор или както си щете.Типично руска физиономия -ако има такава-на улегнал  синеок мъж на попрището жизнено.., съвсем обикновено облекло-дънки и бяла ризка. Никакво напрежение при най трудоемките тонове-никакви гримаси, издути жили-сякаш пее аз съм сънчо. Никакви стойки, чалъми, клатушкане на глави, гримаси, и всякакви хватки, показващи къв голям зор му е да изкара от устата си това вълшебство. Никакви флиртове с публиката, евтини чалъми-съвсем обикновено държане- просто казва-продължаваме нататък-и съвсем пестеливо и делово обявява какво ще изпее. Страшно непосредствен. Но ще се върнем на него опять.Цялата група изглежда твърде скромно, сценичното поведение-като в соц аматьорски колектив-вдървено, обикновено. Но как свирят и пеят-не е истина.Ако питате какво ми направи жестоко впечатление, то е между нормалният, съвсем скромен изглед на тези седем човека, от които петимата са  сигур над 50 те,  а само двама са около трийсет и кусур,  съвсем непринуденото им сценично поведение и невероятния професионализъм на това, което творяха пред очите ни. Вокалът ви го описах, другият колоритен участник е Витали Локтев, който си е наглед същи Неделчо Беронов

Музиката ли-ами то е се едно да ви обясня-наколко акорда-ла, ре ми, акустична китара, банални мелодични трели, мек баритон - все едно пеят в градинката- и в резултат-вълшебство.. Нали музиката е сбор от тонове, както литературата-сбор от думи. Ся тва-че вкарвали много типична руска народна музика, че пеят в триглас-си е чиста баналност.Не това ги прави велики, а качеството,  професионализма.
Започнаха с парчета от новия си албум „Рассея” "От Волги до Енисея, "Ясный Сокол", "Сестра",  "Мой Конь "и т.н
След всяко изпълнение –френетични овации Когато стигнаха до „ Березы” Расторгуев поиска разрешение да го изпълни на синбек, и го получи, естествено- и публиката пя с него.
А на сердце опять горячо, горячо
И опять и опять без ответа
А листочек с берёзки упал на плечо
Он как я -оторвался от лета
Естествено, на припева се включваме вси по пълноценно, та ставаме нещо като красноармейски ансамбъл, но се получава страхотно- ръце се люшкат; тела, френетични овации..и...  изведнъж.  Расторгуев ни помоли за 15 мин антракт, да изпушели по цигарка и да метнели стограмка-и ний и те..
Шах в залата, по скептични наблюдатели като нас веднага заподозряхме ланшни тертипи в сродните славянски души. Грях си турихме-бил болен човека.. То на жълтата преса вяра да нямаш –разказах вече колко човека изкараха тъдява ; едни тръбяха за операция, която фронтмена претърпял, други за хемодиализи след кацането, трети го пратиха да си взема антибиотици в антракта, а четвърти заковаха, че искал, завалията, триста грама коняк хенеси като претенцие-сигур да си шморца след антибиотика.. Пфу-драскачи. Да бяха се поучили на скромност и вършене на работата, или да бяха подкарали пишман професьората от Стар академи, коитотормозеха децата с  измислени сценични кълчотения. Който си може-си може! Ако ще да седи като бастун!

............
Истината е, че фронтменът се държа железно и никакъв повод не даде дори да подозрем че има някакъв проблем. Абсолютен пич-ногу ни хареса! По едно време, към края, когото ни беше докарал до хала да щурмуваме Сталинград с голи ръце, мощната агитката с моряшки фанелки и червени ленти- как на плакате тогда- се скъса да го кандардисва да изпее Комбат так:
-Комбат, комбат, комбат! -хилада пъти през секунда, във възходяща градация
-Нтц-тц-тц-поклати глава по руски Расторгуев, в същото темпо, барем двайсет раза, както си беше с китарката през рамо-и каза нещо от рода на:
-Писнала ми е толкоз години –и не я изпя, говедото...
Най го хайкаха за Комбат, Солдат и от него албум ; за Конь –тоже, и единични фенове-за Станция таганская- но нито една от тях не изпя.
Железен.Сладур! Чешит!
И Неделчо Беронов ни хареса.
Няколко думи за репертоара. Последният албум е доста як и се отличава с новите си неща по сложност, най непознат, доколкото братушките около мен и моя френд- страстни поклоници, не знаеха текстовете, докато по старите неща се знаеха мотамо. Расторгуев кратко обясняваше предисторията на всяка песен от него, а старите си ги праскаше направо, без предисловия
В антракта групата фенове пред сцената се пръсна и отиде да релаксира с биропиене, мнозина се заразхождаха, трети се проснаха на тревата. Фамозният Цонко -кмета, се шматкаше по бяла риза и с бира в ръка с някакъв чичка, с вид на спонсор до себе си. .Досами нас един младеж , барнал се в актуално алено червено потниче и шорти, с татуировка на рамото тип Слави, свойски го поздрави
-Мараба, Цонко!
Той се стресна, поприсви очи в усилие, докато прерови компа, но младежът вече беше протегнал ръка и  така посъкрати процедурата
-Искам да те поздравя за хубавия празник, дето ни направи!
Цонко смутолеви нещо и прие протегната ръка, като прехвърли болярката в другата и сетне се разтвори в тълпата..
Та така, премина антракта и сме отървали Гоце на опашките за бира. БТВ, чест прави не знам на кого-на охраната му или на него, но ние разбрахме за високата визита от газетите сетне, а се присетихме от ескорта на идване, който засякахме и наобратно, но го мислехме за Станишев. Па може и да сме седели зад него или биля да сме се отъркали по опашките за пиво.За втори път аха да се здрависам с президент, и все не мога-обаче за него тва си е лоша поличба.*Така , през 2001ва се отърках инцидентно с Петър Стоянов на Златните , когато се моташе почти иногнито, той не се здрависа с мен, защото някой го дръпна- и видяхте кво стана след два месеца.
С пет-десетминутно закъснение започна втората част, та пак мръсния гласец в мен записука-тези докато ни докарат пак до нивото на березката, ще съмне. Забиха обаче здраво направо с последния хит „Руские”
Соками клевер полон, ветер по полю вьюжит
И над полями ворон не умолкая кружит, м-м-м...
И оттам само стари хави-но железни “За Тебя”, Самоволочка”, “Улочки Московские”, “Главное, что тъй есть ты у меня”, “Песня о звездах” “Поет гитара”, , “Ты неси меня река”, "Прорвемся", "Шагом марш,“ “Старые друзя”, “ “Полустаночки”, Покоси, “Атас:
Глеб Жеглов и Володя Шарапов
За столом засиделись не зря..
Глеб Жеглов и Володя Шарапов
Ловят банду и главаря!...
Хлеба нет, а полно гуталина,
Да глумится горбатый главарь -
Атас, ей, веселей, рабочий класс, атас,
Танцуйте, мальчики, любите девочек,
И пак за песньовките  Имат пипнати  бързи и ритмични неща, но хитове са баладите им. За тези, които не им се слушат, Любе са нещо средно между Куку бенд, кръстосан донякъде с Бело Дугме и доста напомнят Сребърни крила от едно време. Шлагерни парчета, направени майсторски-перфектно, с много ритъм, запомняща се мелодия, руски национални мотиви, великолепни текстове и здрав саунд.  Човек трудно може да устои на ритъма , ако ще да е бат Бойко,  и екшъна, който се нагнетява след всяко парче. Пенсии си тактуваха и пляскаха, бизнесдамите си пееха и крадешком се оглеждаха да не би някой да ги(или не ги) види, класата започна да се отгъва, как на фронте бъйло- когато командваше бригадите имах предвид, а младите и русначетата до нас изпаднаха в еуфория. Завихриха се танци по двойки, четворки и осморки-в кръгове, към сцената полетяха цветя и дори червен украински калпак, който басистът първом огледа стреснато , сетне се подхили и му оказа честта да изгледа концерта отгоре на уредбата. Заредиха се яките хитове и ръцете ни сетне бяха отекли, се едно сме висили с двете на релсата на осмицата цял ден. Кулминацията наближи с ”Там за туманами”-с посвещение едноминутно мълчание за загиналите от авиокатастрофата- и стадиона замръзна. Сетне запя с него, гората от ръце стана страхотно гъста, нямаше безучастен :
Синее море, только море за кормой
синее море и далек он - путь домой
там за туманами
Вечными, пьяными
Хорът на агитката звучеше особено мощно  на експресивните трели при припева, благодарение на  леко продраната бленда на вокала:
Ждет Севастополь, ждет Камчатка,
ждет Крондштат
И докато бяхме  още топли, последва:
-И, сейчас мъй вспоем три от наших самъйх известнъйх ..

Естествено, първия патрон беше:

Колокольчик-ли, дальнее эхо-ли?
Только мимо с тобой мы проехали.
Напылили кругом, накопытили,
Даже толком дороги не видели

Тук нещата станаха страшни-няма припев, няма лабаво. От всюда кънтеше :

Позови меня тихо по имени,
Ключевой водой напои меня-с една лека вълна на закъснение, която на тази песен пасваше отлично. Значи, не бях изпитвал подобно чувство от времената, когато пенсиите от Сигнал след десетилетия пауза накараха три- четири поколения да ревем" Да те жадувам", ама трябва да е било бая отдавна. Като оставим младите, дори чичкисите около мен с вид на банкови директори си пуснаха гласа, както са пели изправи се гора от стомана.. То бе кеф, беше чудо, беше емоция-фантастичен момент!
Оттам си припомнихме ребятата от нашем дворе-любимата песен на Путин и пак скалата на емоцията удари в десетката с :
Давай за жизнь, держись, брат, до конца
Давай за тех, кто дома ждёт тебя..
Давай за них, давай за нас
И за друзей, и за любовь
Давай за жизнь...
Давай за тех...

Жестоко! Направо стана страшно, налягането у котела отмести  тавана, изпуши, всичката техника засвети в мрака , но тук и люмиксите не помагаха при фокуса;  дамите се метнаха на конете, френетичните трели доближиха истерията, ако имаше как, ставахме камикадзета и отивахме да браним радината...
Сетне ...кво да ви разправям. –за Вазова работа е.., па и ногу се отгънахме.. Руски знамена, казачоци ; мощно дране на гърла до откат, та оттогаз докарваме на Владо Калембер по пресипнали нотки, и още не можем да се оправим; международна любов и солидарност, бисове...три пъти излизаха, пичовете, но не пяха ог най яките хитове, а минаха леко с „Ща” и батушка Махно-щото щяха да осъмнат, пък ний-не се знае.. разгеле, прибраха се, ама ний-йок- още двайсет минути скандирания и изкъртихме още две парчета. ..Другото-вж малце напредка
Тва е.
Октомври-опятъ.. Задължително! Не отървайте, ей-няма да има пак преразказ

..........

* Определено не познах. Писано е  веднага след концерта август. Оставихсъждението поради стремеж за обективност към възприятията ми тогава.