Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2006 20:50 - ANTISYSTEMNO
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 2393 Коментари: 1 Гласове:
0




Обичам страната си, мразя държавата – всеизвестен графит

Сънародниците ни в чужбина най се дразнят от нашенската чиновничес¬ка некадърност, твърди проф. Николай Желев – подзаглавие в Стандарт

Случка. В офис работели трийсетина държавни чиновници на различна възраст. Само двама – трима ползвали супермодерния енергоспестяващ климатик, освен през върховните летни жеги. Нещо повече, останалите го изключвали от контакта – „много ми дуй това чудо”, и си карали на радиатори, въпреки предупредителните табели, които слагал един от тях. Същото било положението с компютъра и с телевизора. И докато компютърът стоял за украса и го изключвали кой откъде свари, за да не смущава телевизора, моят приятел най се дразнел от неговите ненастроени канали. Щото не е у тях. И на липсата на букса за антената - 0, 50ст... Обикновен социализъм – бихте казали. Не, едва ли, от тях имало такива, които почти не го помнели. Естествено, те всички чакали – тринайста заплата, развития социализъм, реформите, Годо, Царя... Обединена Европа...

Седиш си, значи, в къщи и гледаш как виелицата и студа навън рисуват картинки по стъклата. От време на време хвърляш кресла в камината и тя ги гълта като стоглава ламя и отговаря с приятна топлинка, както в ранното ти детство, когато пак се топлехте с дърва, или в родната казарма- с печките циганска любов, закопани в земята, с нощните дежурства „за огън” в палатките. Слизаш до мазата за нови боеприпаси и виждаш в пощенската кутия бележка: така и така явете се в еди-кой си клон да си получите препоръчаното писмо. Бележка значи, щото на пощаджийката й е по-лесно – бам в кутията и после ти върви при нея: не, че те е нямало у вас. Отиваш, значи и – там няма да ви разправям за опашките от пенсии, детски и т.н., нито за работното време и почивките, нито за служители, останали с визия и мислене от ко¬лективизацията – всичко това го поемаш с източна философия, водеща до обръгване, и най-сетне си вземаш писмата. А те от данъчните. Иде реч за нещо отдавна оправено, преди годи¬ни, което обаче кой знае как е излязло отново. Някой, както обикновено, не си е свършил работата и по му е лесно да ти губи времето, защото ти си му длъжен, ти служиш на него, а не той на тебе. По нататък няма да давам примери, ако сте част от хилядите хора, търчащи насам-натам от учреждение на учреждение, ако сте стискали зъби от досег с чиновнически манталитет – знаете го.
Нашата администрация не служи – ние и служим.
Администрацията – това е държавата. Костов, например, искаше да отвоюва държавата от мафията. Увеличи чиновниците и ги направи армия, която да улови всичко изтървано. Вкара партията вътре – така, както това правеха и преди. Сетне си отиде, чиновниците останаха, тук-там подменени от новите. Това им се хареса, като и на всички досега: партията и апарата в единен строй, хем хляб за нашите, хем делата вървят и партията управлява чрез държавата. Разбира се, чиновниците всъщност нямат цвят и от произлизащи от работническо-селски произход станаха с градски прогресивен и активно дисидентско минало, сетне с промонархични тежнения и още по сетне-отначало. Те имат други белези. Направиха им министерство, уж направиха и закон, въведоха правила, и какво? Ами промените в ЗДС утвърждават точно това – безпрепятственото отстраняване на неудобни, самостоятелно мислещи, далеч по компетентни от оставащите -послушни и раболепни. На практика неграмотни оценяват грамотни; некадърни – кадърни, незнаещи езици – знаещи по три, хора, не можещи да си пуснат климатика, оценяват компютърни богове. Конкурси ли, оценки ли? Факсът за мнозина администрации е върховното постижение на цивилизацията.
Апаратът настъпва повсеместно и ни хваща „ффатално за гушите”.
Чиновническият натиск се увеличава и за да има пари и издръжка, си измисля все по-нови начини и похвати да ни рекетира. Тук не говорим за неизпълнени обещания от обществения договор с избирателя – да ни дават нещо, а за нови и нови чалъми да ни вземат.
И защо все става така? Защо уж ги намаляваме на книга, а ги им увеличаваме на практика, барабар с правомощията. Тук няма да говорим за огладняла бесепарска и депесарска върхушка, или маргиналната процарска – ще си говорим за принципа. Същият, който обединява разгащен полковник от Сливенската бригада, до последния милиционерски началник и чиновника от най-висш ранг , творящ административни безумия и издигащ некомпетентни слагачи на високи места до принципа на максималната им некомпетентност. Който прави безсмислени и „на книга” всички усилия, за вкарване на правила и промяна – закона за държавния служител, като „врата у поле” за управляващи. Този принцип, който не решава нещата, а ги задълбочава, който измисли невъзможен срок за табелите с регистрационните номера и който вдигна цените на калпавите ни цигари до небесата, пиячката и издръжката ни и ежедневните ни разходи до задушаване.
Същият принцип, който ни кара да мразим държавата.
Да служи – или да прислужва?
Формулиран е от Юри Мухин в книгата му „Спецслужби”. Тя пък е написана по повод про¬спания „11-ти септември” в Ню Йорк и май е общовалидна както за Русия, така и за другаде. Мухин е главен редактор на вестник „Дуел” в Русия, автор на многобройни публикации и книги общественик.
Има два подхода към една работа, казва той – делократичен и бюрократичен. При пър¬вият важно е делото, работата, крайната оценка е свършването й, а при втория – бюрото, а оценката иде от началника. При единия, за да свършиш работата, трябва издълбоко да я изучиш и да й се посветиш, защото от това ти зависи просперитета и живота. Пример за такава е бизнесът – ако не владееш механизмите, по които се движи, плащаш с фалит; или професионалния наемник, който плаща с живота си. При другия , тъй като оценката идва от човек, началник, това не ти е нужно – по-важно е да му влезеш под кожата, да му прислужваш, вместо да служиш. От неговата оценка зависи, а той е от плът и кръв, сложен от друг, досущ като него. Изучаваш му слабите места и го обслужваш и сетне си кюташ, гледаш си твоя бизнес и келепира покрай работата и вървиш нагоре. Човек търси винаги пътя на най-малкото съпротивление, той винаги пести физическа и психическа енергия и винаги избира по-лесното, като вариант на закона за съхранение на енергията. Делото, служенето, изисква ум, усилия, а прислужването – само склонност към него, то е далеч по лесно. Оттам Мухин твърди, че всяка бюрократично устроена система генерира и селекционира само и единстве¬но некадърници, защото изхвърля другите, неустроени да прислужват. Системата се занимавала с оцеляване, тя си измисляла проблеми и ги раздувала, за да има работа по веригата, а истинските, срещу които била направена да се бори, се разраствали необезпокоени. И винаги се получавало така, че организация има, а работата й не служи на никого – всички в тази организация служат само на себе си. Накратко:
Всяка бюрократична система, създадена от обществото с неговите пари за да реши някакъв проблем, не само че не го решава, а го задълбочава, ако остане без жесток контрол за дейността си: нейните цели са само собственото и оцеляване и разширяване
Не ми се говори за политика, но няма как да не отбележим нещо съществено, което излиза, като се поразровим надълбоко. Принципът на Бисмарк за Real politik на наша почва гръмовно се подигра със старомодното разбиране, че
Политиката е израз на справедливост, нейна еманация
Няма друг мотив или мяра за успех в нея освен материалния израз – като придобита за вечност територия, като елитарно ниво или властта за себе си, или поне в мижитурско спасение в нещо, от което да цицаш. Иде реч обаче не само за загрижеността ни за Св. Августиновото „Държава без справедливост е разбойнически стан,” а за достигнатата от борбата на прагматизма с емоцията критична точка на кипене. Защото емоцията е и човечност и жажда за справедливост и който я пренебрегва за сметка на рациото на прагматизма, винаги си плаща. Тя е ужасно важен фактор в политиката и дори когато в името на реалностите трябва да бъде преодоляна, това също става пак чрез емоция. Че който си е мислил, че с пари и повече пари ще спечели, за сметка на нея, винаги е грешил. А това  насочва все повече хора направо на 22-рата причина от „42те те причини, заради които не обичам тази страна”, написани от Карбовски преди години. Тя е:
Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало.
Бих добавил само – по свой образ и подобие.



Гласувай:
0



1. hauptmann - (почти) по Кралят Слънце
01.11.2006 12:41
Държавата - това сме ние! Държавата е вторичен спрямо нацията продукт, тя е нейна функция, и в това си качество неизбежно отразява иманентните национални характеристики.
Именно вследствие на обстоятелството, че нациите не си приличат, произтича фактът, че държавите на едни нации могат да бъдат оприличени на бутик, а държавите на други нации мязат на кочина!
И тъй като нашата нация бива принудена от историческите обстоятелства да създава и възстановява държавата си трикратно, то тя отдавна е изчерпала държавнотворческия си ресурс. Затова държавата й все повече ще заприличва на огласяно от чалга бунище, пъплещите из което Untermenschen трескаво издирват остатъци от материални и духовни субпродукти...
Еми това е положението :(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945633
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031