Епизод 2-"О, Азис!!!"
По разказ на очевидец
Място на действието-площад на областен град. Лето 2005. Време-променливо. Околните заведения са пълни със скучаещи млади хора, попийващи лицензни бирички и шарени коктейли; щъкат дечурлига и топят лакти в шадраваните, разточително изпразващи общинския бюджет. Пред огромната сграда, стил късен соц, се суетят неколцина младежи и изнасят разни обемисти сандъци , трескаво приготвяйки атрибутите на мероприятието. Час на мероприятието-20 п.м.
Още къде 17 часа околните кръчми, наобикалящи площада са пълни до дупка, сервитьори вадят допълнително маси, а нетърпеливи клиенти чакат ред. Засиленото полицейско присъствие и подвижните прегради, издават очакваната тежест на събитието. Околните улици се пълнят с паркиращи виолетови и червени разградски лади, а от тях заприиждат мургави мъже и жени.Широките булеварди, водещи до центъра заприличват на пълноводни реки от хора, стичащи се отвсякъде към площада. Къде 19 часа цялата площ пред Общината е пълна до дупка с млади хора, на възраст 12-30 години, тук там рядко можеш да забележиш надхвърлящи я, като моя милост, елементи. Колко са били-не знам, но повече не можеха и да бъдат. Преобладават тъмнокожи темпераментни индивиди от съседните села и Селеметя и, но и градския Комсомол бе отлично представен. Парфюми, пот и ухания от най-различно естество, феерия от тоалети, младост и красота. По тераси и прозорците на съседните сгради висят тълпи от хора, чак на покривите при светещите реклами има по неколцина и оттам блещят стъкълца. „Снайперисти?-”предположи фен на „Денят на Чакала във възрастта на акнето. „Не ве, фотографи”-контрира го осведомен. Наближаваше началният час 20 , но Елвис не идва и не идва. Пишешото братство се люшка нетърпеливо насам натам в желанието да улови първите стъпки на идола на наша земля, и прибягва ту зад общината, ту към късите улички около нея-но ницки. Няма никой.
Изведнъж, някакъв трепет мина като ток през тълпата и се чува истеричен шепот-идваа... Тълпата мигом се разцепва на разбрали и неразбрали и първите се юрват към едно кафене и къса уличка до него. „Бони е тук, Бони дойде..” Тъй и не разбрах какво точно стана, дали Бони се е отбила да пийне кафенце на крак, или просто е паркирала мерцедеса си по „Гладстон”, щото мнението на очевидците се разцепи надве, та до 40минути насетне се избистря точното естество на туй замечателно събитие, ама нейсе.
Разгеле, с естественото за наши звезди закъснение, в стил Слави Трифонов мероприятието почна с едночасово закъснение. Тълпата е достатъчно подгрята и малце поизнервена, но следи със стаено нетърпение ставащото. Излиза Аня Пенчева.
Артистичност в краткото политическо експозе, напомпани лафове, поднесени ефектно и овладяно; визия-без забележки:
-Всички партии ви обещават работа, образование и шоу! Последното ще ви го дадем ся и веднага!
И ся тук ще ми простиш, любезни читателю, щото нито нетърпението да видим звездите беше толкоз силно, нито нахалството, нито имахме репортерска карта, та се наложи да наблюдаваме шоуто далеч назад, където дългия ни ръст и изпружената шия не отваряха коридор към авансцената, та дори и на стол да се бяхме качили-се същата. Хоризонтът се затуляше от качени на вратовете на мъжкарите девойки, които оформяха нещо като балкон, като втори ред на присъстващите, а шумът и неописуемия възторг правеха звуковата картина неразбираема и наподобяваща нещо като рулиращ Туполев.
По едно време интонационната среда се уталожи, и в нея останаха някакви речитативи на сърдит момък. Мангалите около мен вече се кефеха и тресяха, а кръшни дамски дупетини изпълняваха невероятни пируети, като от зор се допираха из хълбоците на околните и нас в туй число. По едно време посвикнах и се заслушах в мантрата, която повтаряха и стреснато се загледах в устите им, да няма грешка. А те ревяха и се кефеха
"В устата, в устата, в устата, в устата.. "
Таман да ме напънат расистки мераци и се сетих ква е работата-пеел момъка Устата..
Не са го псували човека-кефеха му се. Устата завърши с броене до десет
Едноооо, двееее, триииии...десееееееееееееееееееееет!
Демек в десятката. Бюлетината им имала номер десет
Сетне Аня обяви:
А ся, представям ви водачката на листата в едикой си многомандатен район нашата принцеса Софи Мариноваааааааааааааааа!
Няма да ви описвам възторга. Софито изпя няколко песни, като ги разби с "Василевса"(или Василеса)- прочувствена циганска балада. Засвяткаха запалки, извадиха се джиесеми с мощни цветни екрани, заблещука навсякъде. Очите тъмнеят, главата се люшка в такт с тежненията на героинята, мнозинството съпреживява извътре. Голям момент.Сетне се изтъпани един юначага, нещо като севернокипърски вариант на Том Джонс на младини, с глас она гръцкия Казандзидис, когото Аня представи като Тунчер Фикрет Али. Бабанкото пееше доста добре, На моменти умерено флиртуваше на ромски с публиката, особено накрая, когато взе да брои: бир, еки, юч, дьорт...до десет- заветния номер на бюлетината, която беше опосредствена с лафа” В десятката”.В интерес на истината, мероприятието беше обзето открай-докрай с етническа толерантност, изразявана в превода от околните на непознатите термини от ромски. „Ето, за всички, които не знаят цигански, сега казва, че трябва да гласуваме с бюлетина номер десет”. Мерси, за което, аз и без туй вече си го знаех, тва бе и май едната цел на мероприятието.. Излезе и Бони. Нея май не я слушах-повече я гледах. Голямо парче-личи си от въртолет, щото горе долу на толкоз място бях от нея. Саундът докарваше накрая на маанета, от което околните подлудяха съвсем.. Градусът се качи неимоверно, въздухът затрептя от енергия, стотици хиляди тела се виеха, държаха за ръце и удряха в европейски ритми.Хубавата мадама, с лека етножилка, колкото да обърка глава дори на граф от времената на Лермонтов, си свърши си работата и се покри.
Настъпи еуфорично затишие.
Тцъ. Изненада. Не е Той.
Излезе Цветелин Кънчев. Заобяснява, как квото обещали, го изпълнявали и разни други лакърдии. Аве българска работа, ама малко циганска . Тва го претупваме.
Иииииииииии.........
Излезе Идолът. Васил Троянов Боянов. Вий го знайте.
Ама не по фуста, нито пък с паети и дрънкулки. Е, не беше чак в чер костюм, беше си по панталонче и фланелка. Шарена, но ний сме виждали какви по..
Мълчи.
Тълпата реве.
Сетне се затича към единия край, и направи жест към публикатаала Фреди Меркюри в Будапеща. И пак мълчи. Тълпата-ясно.После посочи оркестъра като Чарли в Диктатора . Тълпата изду жили и изцеди максимума. Сетне пак се затича нанейде и посочи колегите си депутати с жест на император Нерон. Излъгах се -тълпата можела още.
Пет минути ходи напред-назад и сочи мълчаливо ту тоз, ту друг, на което му отговаряха с нещо, което статистите на Гладиатор дори не могат и да си помислят да изиграят, а и никой режисьор не е сънувал. То беше рев, то беше чудо, надхвърлящо всичко видяно от нас.
Разгеле запя, та малко утихнаха. Ся тук тресящи телеса, дупета, запалки и прочие няма да споменам ъгейн. Стената пред мен стана непрогледна, щото девойките масово станаха кавалерия и се метнаха по конете, образувайки втори кат на публиката. По едно време свърши-викам си туй беше, иншалах, и се заоглеждах за измъкване, но не би. Нямаше изход
Азис смъкна фланелката си, женската част изпищя френетично, но вместо охранен космат корем, отдолу се оказа с бяла фанелка с голям номер десет отпред. Сетне за накрая запя, заедно Бони и Софи "Не сме безгрешни, ала сме истински" и тук истерията удари десятката, котелът изпуши от прегряване и стана страшно. Звездите наизлязоха на сцената до една облечени с такива фланелки, хванаха се за ръце и дадоха назад към сградата. Те назад-ама тълпата атакува напред. Стана май някакво меле. Милиционери и охрана се хванаха в плътен двоен кордон, който на места се заогъва.Тутакси се възползвах от пролуката, която се поотвори между предния отряд и тила, дето бях и се ориентирах за захождане по десния фланг и излизане от бойните действия. Не би-маневрата ми съвпадна с плановете на Бони, която от входа на Общината реши да се свърне към мерцедеса си по „Гладстон” и се засякохме в опасна близост. Десетина юначаги се уловиха плътно с ръце пред гърди и направиха каре, в което певицата изнесе нежното си тяло, порейки вражеските пълчища-минаха току покрай мене, та оцелях с големи загуби от морално естество.
През туй време идолът се метнал на сребристосив космически кораб от големите номерации на SEL и с мръсна газ изчезна точно от мястото, откъдето тръгна и Бони, и така измами тълпата, унесена по етнокрасавицата. .
Рекох си -туй беше и се отправих към моята бракма. Не шеш ли, от непознаване на града ли или от друго, мазният сив мерцедес цъфна на светофара току пред нас, на края на пешеходната зона. Тълпата не вярваше на очите си.
-Ооооооооооо, Азис!!!
Мерцедеса направи обаче плавно ляв завой и се понесе по Борисова. Да, ама следващия светофар е на стотина метра и мерцедеса спря. Светлините на стоповете му ярко осветиха половината улицата, а червената светеща реклама на Мобилтел направо се загуби в тях..
И тук, убий ме, читателю, не се сещам заради светофара ли спря, (беше 22-30 и светофарите по това време не работят) или Азис реши да подразни тълпата, или просто се чудеше кой път да фане. Важното е, че се бави поне минута. И тук стана следното:
Огромно стадо мустанги, като подгонени от пиян каубой вкупом се втурна по късата права отсечка. Намиращите се насрещното платно автомобили забиха спирачките, мигом накачулени от плътн стена разкривени физиономии и бягащи насреща телеса. Едно мощно :
-Аауууууууууууу!-изригна от стотици гърла.
И аха да го стигнат. Но в последния миг преди заветната цел, преди първата муцуна да се залепи на тъмното му стъкло, корабът даде газ и отлетя. Безвъзвратно.
Ааааааааааааааааааааааааааа.............. .....

ВЕЛИКО!!!! Ашколсун чоджун, супер си!!

... като примерно понамалиш това на Щастливеца и засилиш онова на Гоголя!
На кого се смеете, господа? :)))

Не съм чел Гоголя-признавам си без бой. Напънаха ме в даскалото, ма аз се зинатих, даже декларирах на даскалицата в прав текст, че не мога да мръдна от 17та стр на "Мъртви души" и тя, представете си, не ме изгони, ами ме закотви на последния чин. Та четях си там газетите, докато отмина тая материя и никой не ме закачаше. Да, ама един ден стана бела. Изпитват начи, един мой съученик по материята и той се мъчи ужасно да изкара тромбата. Накрая нещата опряха дали знае текста и литераторката му заби конкретен въпрос.
-Как е завършила речта на Павел Власов пред съда?
Даката се заблещи с големите комбъли и ги завъртя за хелп към дружината, и там последва вълнение. По веригата стигнаха до мен-аз минавах за авторитет. Да, ама аз ни за Гогол бях силен, за Горки па-хептен, а за Власов изобщо нямах хабер, какъв е за кво сее борил, освен това четях в момента Работническо дело отзаде, на спорта. Трескаво затърсих напред нещо подходящо като заглавие и накрая намерих нещо..
-Чакам-настоя даскалицата.
И тогава Даката, с едно оромно задоволство от знанията и предчувствайки избутаната тромба, си изтресе съвсем отговорно и сериозно:
-Речта на ПВ пред съда е завършила с вечното пролетарско мото
"Пролетарий от сички страни-съединявайте се!

Фактите сами говорят ! Ама майстора , си е майстор
( за автора става дума ) !