Свободни сме! И дума да не става!
Свободни сме(Доколкото ни дават!)
Пак можем, щом премръзнем, да треперим,
пред пълните витрини да се зверим,
със празен джоб" безгрижно да живеем",
да дишаме безплатно, да се смеем,
да пукнем, ако щем, сме с пълно право!..
И-продължи ли тъй-във строя пак
със бодра стъпка да ударим крак!
Свободни сме! Какво ли ни остава?...

Ерих Кестнер

 
Преди повече от трийсет години Георги Марков прочете по Радио ББС едно есе. То се казваше „Какъвто живота, такъв и езика”. Там той написа, че силите, които седят зад ло­шия, обеднен и изпортен български език, са твърде мощни. Че той не е дело на шепа некадър­ни журналисти и писатели, нито е наложен с указ. „Нещо повече – този лош и беден език е тол­кова реален и присъщ на живота в България, че всички идеи за неговата промяна са халю­ци­нация. Какъв език би съответствал на сегашната ни действителност, на нашите делници – се питаше Джери: този на Вазов, Яворов Йовков?... или този на Драгомир Асенов и Богомил Райнов?”
С днешна дата можем само да добавим към питането цяла плеяда днешни популярни личности Или ако искате гледайте Брадъра и се възмущавайте колкото си щете..
Това е положението, бате...
Туй си ти, не питай, като Чудомировия фотограф: „Аве, чорбаджи, бен мъ- им? ” (Туй аз ли съм). Ти си ами, туй сме синца, огледай се!
„Ако езикът на един народ е отражение на неговия живот, то от друга страна езикът също влияе върху живота. Или ако животът подхранва езика с бедни представи, то тези пред­стави пък водят човек към беден живот” – писа тогава Георги Марков.
През 2002 година списание Факел публикува един разговор между двама мислители – Адам Михник и Вацлав Хавел. Ето част от него. „Комунистическата идеология умееше невероятно просто, с елементарни думи, да обясни на всеки тъпак цялата сложност на света. Достатъчно бе да знаеш няколко формулировки и ставаш по-умен от Платон, Хай­де­гер или Декарт. Но ето че комунизмът рухна, а заедно с него отиде в небитието и елемен­тарният начин за обяснение на света.
Зейна пукнатина, вакуум
Не ти ли се струва, че към тази пукнатина щурна мръсният, вулгарен национализъм? Че хората, които си обясняваха света чрез комунистическите категории, сега прилагат кате­гории националистически? – запита в разговора Михник. Вацлав Хавел пък му отвърна: „...На­ционалният въпрос дълго време ще бъде актуален, защото националността е най-непос­редственият критерий за самоидентификация – още от първите думи ще разбереш кой стой пред теб: чех, поляк или унгарец. Хората винаги търсят общ белег. И първото, което им се набива на очи, е националната принадлежност; за да си чех, не са необходими нито ум, нито достойнство, достатъчно е да се родиш чех. Може би тъкмо заради това, независимо от опита на миналото, призивите към националното чувство винаги намират отзвук. Да се позоваваш на марксистите, феноменолозите или екзистенциалистите не е особено ефикасно, защото за повечето хора такива неща са непонятни, но пък всеки знае какъв е по националност.
То е по-просто от всичко, а затова е и най-опасно”

Там където свършва разбирането, асоциативното пространство, освободено от търпе­ливо набиваното в главите познание, се замества с клишетата на масовата култура.. И за цен­ностите а играчите се замислете- фитнес, парфюми, коли... И за езика. Хайнрих Бьол пише, че фашизмът дойде, защото беше разрушен езика. Понятията, ценностите-да-но той говори  за езика. За това,което се разбира като кажеш- семейство, дом , перспектива-всичко било изместено от реториката на фашизма. Когато си отиде езика, отива си смисъла на понятията, на ценностите-но езика е първия симптом.

У нас той отдавна си е отишъл. И няма особено значение коя реторика ще го замести; Солженицин или Бьол, Пастернак или Кестнер ще са ни по близки като светоусещане.

 А къде сбъркахме- да се попитаме като порядъчни родители от една ТВ реклама.

Образованието, самодисциплината на елита и спазването на ясните правила на об­щест­вения договор са трите кита, измислени от англичаните – тези модернизатори на след­селските времена – писа Дайнов в „Сега” преди година.  Следселски са времената,  в които излизаме от хаоса и се втурваме в друг такъв, с ранг обаче на  нов порядък.

Образованието ли?

Запазването на статуквото в образованието е ценност, която произвежда комплек­сари. Нищо не е мръднало от соца, когато заявих на учителката, че не съм чел и ня­мам намерение да мръдна от 17 страница на „Мъртви души”.Тогава  ми се размина. „Нищо, че никой вече не печата като Гутенберг”, писа Райчев. „Гутенберг трябва да се изучава, както картината на чорбаджи Марковата вечеря. Образованието ни е каик от времето на баба Илийца. Щом се чуе за реформи в него,   обикновено го отнасят тези, които го носят на плещите си.  Прави са от тяхната камбанария даскалите, които си траят.”Пред трохата и душата ляга”-казва Евгени Сю преди два века.

Така си произвеждаме професори-културолози, литературоведи и всичколози; по съвместителство и според потребността на крайния продукт – народния дух, и полито­лози-пенкилер, но комай предимно дребни нагаждачи и тарикати... Всичко това заедно и нагледно, разбира се – на едно място. В неделя вечер, от осем и трийсет часа пи-ем по една кабеларка. И серий­но бълваме техни фенове, мераклии „да оправят държавата”  да строят „в редици лошите на стадиона  ” Ако не вярвате, прочетете по нататък есето на Марков, което сякаш описва видяното в Биг Брадър вчера.  Или сякаш е гледал „Размисли и..”

Самодисциплина на елита?  Вижте как се гласува в парламента. „Депутатите не знаят за какво гласуват”-заглавия от седмичник . Депутатка по бизнес дела от месец,  гласува от Лондон . Примери-  бол.

Хитлер написва „Моята борба” през 1925та година, след която книга  в  едно здраво общество би било редно да го хоспитализират.  Но в нея той  громи парламентарната демокрация, в която  некомпетентно  и безотговорно  мнозинство гласува решения, взети от задкулисно малцинство.  Идва на власт малко след туй и „оправя нещата” -заедно със съдбите на милиони и повсеместна разруха, „плач и скърцане със зъби”. У нас литературно го превъзхождаме. Всички лидери са нереализирани хора на словото и изкуството- уточнява Хофър през 1948 година в „Истинският вярващ”..
За обществения договор –вижте кво става един ден след изборите.
Американецът Лорънс Фридман завършва книгата си „Хоризонтално общество” с това: "Съчетайте предразсъдъците и невежеството с модерните информационни технологии и ще отприщите ужаса на Земята. Следват Руанда и Хитлер”.