Защо трябва да говорим за медиокрацията-четвъртата власт? Та нали свободата на словото е единственаа комахай привилегия, която ни остана. Ами ето защо.
Чета една местна газета и си викам:  Боже, не е възможно да е по лошо!. Вземат нещо, което сме чули преди два дни от нета и хоп-пляскат заглавие-откраднали и милони, убили, ядат живи деца.. и пр-знаете кво се пише с огромни букви
 Журналисти пишат каквото смятат, че иска да прочете бай Стамат за да им купи вестника. И са си направили цял стил, който аз наричам облайване- безотговорно  дърдоренея като на тризначка от ББ-3. Подчиняват  се пазарното търсене-ще кажете. Не е точно така. Медиите се изживяват като висок пиедестал, на който трябва само да се кланяш-респ босовете никога няма да жертват реномето си на богове за качество.  Голяма работа-ще кажете, пазарът ще ги отвее кат бръмбар сламка.Ще стане жълто до жълто, сериозно до сериозно, и мешано. Това хем е така, хем не е
Имаме две страни-гражданите и властта.  Ще дам пример с отразяване на корупцията. Медийното отразяване е  облайване, нагнетено до истерия, в което нито има рационалност, нито има полза, и което ще избие в пара през свирката.Точно  както по времената на римската империя. С просто око се вижда, че императорът хвърля на тълпите имена и те ги разкъсват. Демократична преса ли!
Пишат за неосъдени хора като за нарицателно за осъдени, същевременно величаят откровени мошеници, които ги водят за носаПишат за наркобосове и контрабандисти-но чак когато ги убият. Тогава те стават тоже нарицателно-но приживе-никога.Опиват  се в сензацията, раздуват я максимално, броят несъществуващи милиони и правят дебели изводи. Лепят се клейма, оставащи трайно в съзнанието

Чакайте ве, аланкоолу? Ами ако ви водят за носа? Чак на- вторият третия ден някой се присеща, а на амнайстия ще се сети да се пита що става така и кой всъщност е виновен, ако е верно. То и на след амнайстия се разбира, че нещата не са баш такива, квито ги е описвала властта, ама това остава на пета страница.

Ако пресата служеше на гражданите, щеше да провери първом дали техните интереси са застрашени от властта. Дали властта не решава нейни си проблеми, като вкарва невинни в арестите и им нарушава правата-защото утре вие може да се окажете на мястото на Х или У. А не да ръкопляска на властта, че прибрала някой гражданин, който крадял другите граждани. Защото властта е силната, а не гражданите, и властта винаги може да прибере гражданина, а пресата чрез словото е неговото оръжие.

Ако мислехме за обществото, щяхме да разгледаме системата и механизмите й за контрол. Тоест, фундаменталният въпрос системата ли не е направила правилата така, щото умишлено, или от бюрократична тъпотия да НЕ си защити интереса, или е виновен конкретния гражданин. Щото ако е втория, ясно-режим му ръката и другия ще е ок, но ако всеки, поставен на негово място е така? Ако навсякъде е така? Ако упрекваме гражданинът Кейн, един от обществото, че е крадлив, а условията за всеки друг са същите, съдадени от властта – а тя винаги права, то кому служи пресата?

Отказвам да чета повече каквито й да е материали за корупция, в които не са посочени ясно отговорностите на държавата и на заподозрения. Защото когато структурите на властта не работят, те струпват вината за това винаги на потърпевшите –гражданите. Абсолютно съм наясно, че бюрокрацията не решава проблемите, за които е създадена да служи, а ги създава. Но пресата е тази, която ТРЯБВА да не позволява тя да ги прехвърля на главите на гражданите и да изкарва тях виновни.Това нещо в България е доведено до АБСУРД, който не може да продължава повече. Неработейки с години, държавните и обществени структури ни ощетяватдвойно- веднъж, че ние ги издържаме. Ако работеха, то със съвсем ПРОСТИ и евтини решения щяха да пресекат корупцията в зародиш. И това е второто ощетяване. Вместо ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, и да защитят интересите на държавата, като създадат правилата, те отчитат дейност, като набеждават Иванчо за мним бандит-чрез него да си заработват заплатите. Решават ли се нещата с Иванчо в панделата-се пита?!

Не желая да гледам мероприятия за прехвърлянето на отговорност върху гражданите, мероприятия за легитимация на властта за сметка на гражданите, които се маскират като служене на властта на гражданите

 За това в Американската конституция има специална поправка-хората там отдавна са разбрали, че системата  винаги иска да си превишава правата, за да си върши по лесно работата. За  целта са намалили субективизма до минимум-наслагали са камери , следят всяко действие на тези, на които плащат-имат си жесток  публичен контрол над дейността.

Медиите  там обаче винаги са на страната на по-слабия-хората.

У нас е точно обратното. Прислужват на силния-цели медии се изхранват от топли връзки с властта. Този процес е отдавна охарактеризиран от Агов в прав текст-медиите вървят с победителите. Медия скарана с властта-забравете-само партийните издания. На кого служи медията-основен въпрос-на обществото, или на властта? На тоя с оръжията и репресивния апарат –или със словото-единственото оръжие-на бай Стамат-беззащитния.На Андрешко или на Бирника? Коректив ли е или рупор за манипулиране на  тълпата.
Защото във всяко демократично общество пресата е коректив на властта, а не неин клакьор-тя служи на обществото, на гражданите, тя е важна преграда пред естествените щения на властта да реши нещата по лесния начин-от позицията на силата.
Медиите създават модели на мислене и поведение-в нашият случай-на чалга. Не само у бай Стамат-гласоподавател, но и у бай Стамат-министър, политик.
Променят институции, като ги подчиняват на своите закони-пунт, пластика, тридневно облайване, сетне дъжд валял , намиране на дребни мюрета. Търсят виновни, а не променят правила, правят медии вълни и бягат от отговорност.

Тарикатски подменят дебатът за днешния ден и го стоварват върху кухата неподозираща тиква на бай Стамат и не само му вменяват да си купи газетата, но му набиват и ценности.

Ако вземем за пример коя да е институция-няма начин да не видим принципите , по които работи-Пи П, облайване и т.н
Ако вземем за пример политическия дебат вдясно-(лявото по усл. е елементарно, приятел на опростачването)днес ние виждаме, че десните се делят на разбиращи и неразбиращи кво става.Дележът е въз основа на ПР различия-харесването (външно) на даден кандидат става основа за делене ВРАГ-приятел

Така ниската култура, изисквана от медиокрацията, насажда разнобой и в политическия дебат, става важен фактор за разграничаване

С други думи медиокрацията , за да съществува, налага задължителните си критерии за калпав и второкласен политически елит и оттам жънем троскот, вм жито на обществената нива.

Затова трябва да започнем да говорим за медиокрацията.