Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2006 18:40 - Джимарата и левият чип
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 2158 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 06.11.2006 18:52


Джимарата ми е съученик.* Отличен ученик в елитно училище, мъжкарче, голям симпатяга. Висок, доста слаб, подвижен и гъвкав , и както беше на мода тогава -отличен боксьор. Никога не играх с него официално, защото винаги беше една категория под мен, но като че ли май мъничко ме беше страх, във всеки случай имах респект от него. Улавяше напред всяко движение на противника и моментално контраатакуваше рязко. Мнозина му бяха яли попарата, но и той, както мен, накрая го удари на живот и се разминахме със спортната рота, освен това имахме по нещо гнило в биографията на предците и така заедно попаднахме на нашата гара с остригани глави, за да чакаме влака за един южен град, с много войска в него.

Бяхме рамо до рамо през цялото време. Първата година беше ужасяващо тежко. Джимарата много трудно понасяше гаврите и извращенията на старите, които на туй отгоре ни бяха градски, но стискаше зъби и очите му чак святкаха. Това ги караше да стават още по изобретателни спрямо него..

Веднъж го действаха индивидуално и ледът над Тунджа се спука, та се наложи да го вадя, целият премръзнал. Бяхме минавали като бойци това място многократно за да крадем дъски от дъскорезницата(печката трябваше да е маккенас голд, а кюмюра беше боклук) оттатък, но тогава ледът поддаде.

Май той написа някакво писмо до майка си, в което описваше изродиите. Не знам изобщо дали имаше такова писмо, не знам и дали връзките на майка му изиграха роля защото никога не сме говорили за това, но нещата се промениха драстично. Разбира се, това стана точно когато станахме стари кучета, което ме кара да вярвам в тази теза-бюрократичният апарат се движи бавно. Доведоха още офицери, работата се затегна. Командваше ни един черен капитан, викахме му Херо, останал на служба от школник, невероятен кариерист, грандоман и нервак, но инак мъжкар и който дотогава развиваше теорията за гонката над боеца като фактор за боеспособността на армията.

Джимарата никога не гонеше новобранците, защото беше над тези неща, но си правеше шеги с тях. Казармени, безобидни, като от рода на „Иди в еди кой си взвод и ми донеси от редника еди-кой си кутията с луфтомера” Въпросният редник-старо куче грабваше боеца както си знае, в зависимост от настроението; веднъж боецът се разминаваше само с присмех, но друг път му намираха някаква работа за наказание. Един от новите офицери обаче пуснал анонимна анкета сред бойците и най интелигетният от тях се оплакал, описвайки случая. Но ние тогава не знаехме за това-научихме го впоследствие.

Един следобяд стари и млади бяхме насядали по пейките и пушехме, когато Херо се зададе по стълбите. Джимарата беше дежурен по батарея и се мотаеше по коридора. Херо го изгледа кръвнишки и се заяде за колана му , който старите държахме под копчетата като съществен идентификационен белег за служба.

-Ефрейтор Петров! Бегом на плаца.- Джимарата се подчини с неохота.

- Ефрейтор Петров, легни! -Джимарата не помръдна.

- Ефрейтор Перов, повтори Херо. -Легни!- Джимарата пак не помръдна. Една жила се изви над челото му, той се препоти, но очите му святкаха.

- Ефрейтор Петров-побесня Херо и започна да си откопчава кобура. Черните му очи гледаха страшно и хвърляха всички възможни мълнии. – За неизпълнение на заповед ще ви дам на съд! Легни и пълзешком напред!

Стана ни страшно-никога не бяхме виждали Херо толкова бесен. Бяхме почти цялото поделение, заедно с бойците и това беше невиждано унижение. Ся, след толкова десетилетия, си мисля, че Херо преиграваше, но тогаз не мислехме така...

Джимарата съвсем бавно се наведе и треперейки, легна и пропълзя един-два метра.

Стани!-нареди Херо. -Наказвам ви с пет денонощия арест!- обърна се отривисто кръгом и се отдалечи.

Неговите арести бяха бошлаф иникого не плашеше с тях. Даваше ги за щяло и нещяло, но рядко ги лежахме, поради чисто обективни причини.

Често си говорихме с него за този случай. Той отлично знаеше, че Херо нито ще го гръмне, нито имаше право да го действа индивидуално, нито можеше за това да го даде на съд. Но казваше, че го е страх от системата, която Херо можеше да стовари отгоре му за едната чест. Беше прав, постъпи разумно. Жертва чест за сигурност. Преклони глава и поддаде.

Джимарата не можа да прокопса през годините-то кой ли знае кво е да прокопсаш..Въпреки, че завърши няколко престижни образования, въпреки многото си качества и интелектуалното си превъзходство. Трудно се вписваше в соц и несоц колективи и винаги влизаше в противоречие с интересите на тарторите, все се бореше за правдата със силата на рационалния си инак интелект. Стана ляв активист и то когато левите излязоха от мода, въпреки произхода си. Но левите никога не го издигаха, макар да беше доста популярен сред тях и да ставаше сто пъти повече от безличните им лидери. Джимарата винаги беше техния човек за последните места на листите, човекът- опозиция, когото търпяха заради харизмата, популярността и интелекта му. Разведе се с жена си, сега е безработен и живее с майка си и баща си- инак чудесни, но много възрастни и болни хора. Казвал ми е, че винаги, когато е имал шанс, а той имаше няколко, е избирал врабчето в ръката пред орела в небесата. Мисля си, че Херо е доста виновен за това.

Райх казва, че репресиите винаги се отразяват подсъзнателно на съзнателното ни поведение. Дамгосват ни за цял живот. Правят ни комплекси, от които никога не се оттърваме и се омагьосваме сами, оправдавайки се така пред себе си. Направо почваме да им служим, да търсим и да намираме смисъл в тях,  да  самозалъгваме сами себе си, за да спасим остатъците от достойнството си, и май сичко, което смятаме, че ни е артисало- което  всъщност е поантата на тоя моабет. Нали знаете: поантата-накрая.

*Всяка прилика е случайна. Имената са измислени.



Тагове:   чип,


Гласувай:
0



1. анонимен - малък доброжелателен коментар
06.11.2006 19:29
завърши няколко престижни образования - как става това?

интелектуалното си превъзходство - над кого?

соц и несоцколективи !?

инак, инак, инак....

инак чудесни, но много възрастни и болни хора - излишно инак и нелогично "но" ...

Правят ни комплекси, от които никога не се оттърваме - неправилен език

да се самозалъгваме вм. да самозалъгваме сами себе си

историята ти прилича на истинска, но е недоизчистена като идея, а поантата, че репресиите ни карат да търсим смисъл в тях е направо пиянска... Обръщай внимание на всяка дума!

цитирай
2. zemaria - до анонимния
06.11.2006 23:03
Благодаря за коментара. Това е само споделяне, постинг, не разказ. Което не пречи да е по прецизно, разбира се-но винаги съм казвал, че си пиша така, на прима виста и без претенции, един вид-говоря си.
По същество
1. юридическо, икономическо и инженерно. Има и такива хора.
2.над средата-вероятно съм имал предвид
3.тцъ-факт-соц и несоц
4, 5-сори, виноват
Поантата. Вероятно не съм поставил правилно логическото ударение. Не е пиянска, защото е банална. Ежедневие за милиони
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945701
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031