За същото, но по просто.

Пропуснахме да уточним,  че сексуалността, според Фройд и Райх, не  е възпроизводството  в буквалния му смисъл-те разбират под това понятие най-общо казано жизнената енергия.  И всяко възпитание, всяка цивилизованост, като вид репресия, я потиска и обръща навътре, където стават разни бели-стават промени, обозначени като комплекси. В тоталитарните държави-разбрахме се, семейството копира обществото, и първите няколко години тоталитарното, възпитаващо в орднунг, по Макаренковски, семейство успява да изкопира структурите си в детския характер, т.е комплексите. След детската възраст, самото общество дооформя издялания от семейството характер. С други думи до 7години възпитава бащата с големите шамари, след седем-даскала. А къде отива агресията-нали всяко малтретиране оставя желание, реакция да си върнем по нетърпелив начин? Нали материалната нищета води до съпротива?  Не само материалната-всяко нещо, разбирано като  несправедливост. По добрите играчки за батко, по малкото бой за сестрата-тя прави бели, па мене наказват .и т.н. Агресията е начин да си го върнеш на околните за всичко, което са ти причинили.
Бели боксьори в Щатите са изключение-боксът е начин да се измъкнеш от гетото, а изключенията-да си върнеш на скапаното емигрантско  детство. Къде отива тази агресия в тоталитарното общество-няма ли да избухне и да помете управлението?
Агресията се канализира умело-в орднунг, сетне казарми,  маршировки и масови мероприятия от най-различен калибър. В масов спорт, където всеки да изкарва физическата енергия и като запалянко-психическата. Футболните агитки, пълните стадиони-са вид психосоциални отдушници. Във  поддържано и отглеждано за целта високо спортно майсторство. Боксът е основан на агресията, на инстинкта-но не е само това, разбира се.. Най-добрите боксови страни при соца бяха Куба и СССР.

Днес в целия процес имаме от една страна същотототалитарно семейство, създаващо комплекси чрез репресии. Но сетне- от 9-15-21 я няма тоталитарната държава да си продължи нещата и насадените лани  комплекси избиват, освободени под въздействието на друга среда, която е

коренно противоположна.

Няма я и маршировката, масовия спорт  и игрищата, няма и бокс дори, където да си изкарваш бесовете цивилизовано. Спортът е занимание за странници, пълно изключение от общата маса.  Масовият спорт е забравен, нищо, че се трошат сума пари за него. Няма и казармата със старите кучета дори, които да те счупят психически.  Има зали с Кънтърстрайк, има малоумна ТВ с Биг Брадър и пеньо, има заливаща отвсякъде простотия и разюздани инстинкти , има агресия и простотия, вменена като публична норма, като правило за успех.. Има крещяща нужда от повече кинти, за все по голямо  задънване на безкрайните   потребности на инстинктите, раздухани от медии и виртуални гъдели- а кинти нет. .Няма я и книгата, има го лаптопа с игрите, няма го даскала, няма я принудата, реда, но и  примера-всъщност има го-..Стоичков, Азис, Пеньо и прочие..Останаха агитките-но от хора, които никога не са ритали футбол, от коментатори, които  почват секи коментар с "А какво мислите за съдията". Забелязвали ли сте как отговарят нашите звезди и как отговарят професионалистите, на този ирационален тъп въпрос. Защото за всеки е ясно, че това е пилеене на енергия-ти не можеш да повлияеш на съдията, нито да го промениш.   Ще познаете масовият профан  по отговорите. Няма професионалист, най-вече от тези, играещи в чужбина, видели другия свят , който да не отговори. „Не коментирам съдията, съдийството-така е видял, така е преценил-това е негово право”
Да коментираш постфактум нещо, което не можеш да промениш, е глупаво, са разбрали по умните от тях.. Съдията е закона, правилата.

Някъде навън правилата са сичко, а у нас те са агресия, която ти искаш да вмениш на други.
Губиш енергия, ядосваш се, настройваш се негативно, вменяваш другиму собствените си неудачи. Просиш си изгонване сетне, емоционални реакции-и губиш кинти. Пресата, треньорите и публиката те разкъсват. Сриваш си имиджа и се завръщаш безславно.

У нас обаче е в реда на нещата- и даже правило, обилно поливано от медии, пишман деятели  и коментатори. Наричат го жажда за справедливост. Но то не е-то е простотия., от която следва само упадък

Бием на футбол някаква държавица, голяма колкото Разградски и Търновски окръг. То патетични интервюта, то байряци и дитирамби-не е истина. Сякаш сетне, когато ни бие някой, трябва да разпуснем държавата и си направим групово сепуко. Някакъв мач се превръща в боя при Шипка.  Къде от простотия, къде за да са интересни, гледаеми,  се разпалват низки страсти, тъп патриотарски пламък и стадни инстинкти. Винаги съдията е виновен, винаги все ни пречи нещо, не ни обичат, световния заговор; винаги победите ни са епични, а загубите несправедливи.

Чиста проба общонационална параноя-пара-нойя-покрай разума.

 

Буквално казано,ясно и точно – “общонационално “ движение – “по-край разума “...
Еуфоричен обществен дебат :
под каква форма да се дават за ЗАДОВОЛЯВАНЕ потребностите на инвалидите ШЕСТНАДЕСЕТТЕ лева на месец и от къде да се вземат ...,
....
водещ се в една действителност с лъскави ,скъпи коли...благоденстващи хора на яхти,домове с размери на прогимназиални училища...

Hey, that's the grtaeset! So with ll this brain power AWHFY?

GJZqdq <a href="http://lkrgjlcrgvsj.com/">lkrgjlcrgvsj</a>

nY1YDY , [url=http://stikrzoieulr.com/]stikrzoieulr[/url], [link=http://nvmqaxoivrag.com/]nvmqaxoivrag[/link], http://dyobpnxjcsao.com/