и Никодем Дизма

Имало едно време едно бедно момче. Родено било в къща, до която път нямало-била дори извън селото. Защо точно там-може само да гадаем. Пораснало здраво и яко и  завършило техникум. Започнало работа, докато след години решило да стане висшист. На изпита един прекъснал студент, който работел в някаква катедра и се мотал вътре,  му казал, че е скрил учебник в тоалетната. След години студентът, който му помогнал тогава, му станал подчинен. Той обаче още тогава го питал-ти защо скъса страниците с вътросите-отговорил му-ми що другите да се възползват? Момчето станало мъж. Помагал на милицията-пребивал  хора. Доносничел. Бил готов на всичко за келепир.  Сменила се системата и станал директор-писал се засегнат от предната. Бил полуграмотен, но безкрайно безскрупулен;  прост, но създавал вид на много компетентен, а всъщност докарвал нещата от пунт и пластика ;  по селски хитър, мръсник  и фалшив въздухар, но артистичен до съвършенство. Подчинените му треперели от сянката му,  предприятието му било  бащиния и  империя, а нагоре оцелявал с носене и мажене. Във всяка извъртяла се власт намирал нужните хора и с тихо упорство се сприятелявал така с тях.  Вечер репетирал пред огледалото монолози и разигравал въображаеми  сюжети.. Втълпявал си мантри-аз съм най-добрия, аз  ще..Е, добре, ще..  -станал много богат, изпълнил мечтите си,  а фалшивият и кух елит  го почитал..
По нататък финалът е отворен за вас-допишете го. Но не е по едноименния филм(Животът  и чудните приключения на Никодем Дизма)Да ви подскажа ли-(няма хепиенд)

Тошко Умрелия

Живеехме на петдесет-шейсет метра в диагонал-с добра тръба го целех с фунийки, колчем се мернеше на терасата .Беше слабоват и флегматичен, с бавни размъкнати движения, откъдето му излезе прякора. Тошко си беше много честно, добро и свястно момче от скромно семейство, свиреше на всичко и най- обичаше да чете.. И да мълчи. Не бях виждал човек, който да е чел повече книги от него. Четеше денонощно, нощем с фенерче, четеше безразборно каквото му падне , а  на училище спеше или четеше под чина,  В ония времена трудно се намираха стойностни четива, но той винаги успяваше отнейде да се снабди с тях.В училище едва креташе.За сметка на това го навих да тренира бокс, защото ми трябваше домашен спаринг партньор-в ония години всички бяхме луди по спорта.От Тошко боксьор не ставаше и мнозина виждаха у него обект за даянене, и често го провокираха, за да се почувстват като Касиус Клей, но той смело нахлузваше ръкавиците;  а дори и  аз, който се чувствах отговорен за него , отначало го щадях, но неусетно изтървах добрите намерения и се случваше да пострада. Тошко обаче  мъжки се изправяше и с разкривена, често кървава физиономия, но с много инат, вдигаше отново ръце.  И пак мълчеше- "и няма гък и няма слава"-стиснати зъби  и мълчане. Завърши някакво СПТУ, сетне пътищата ни се разделиха. Чух, че станал бояджия, бил по половината свят,  а ся май бил в Казахстан..  Видях го скоро, след като не го бях срещал дълги години. Не прокопсал,  казваше  ми  той , но пък и аз май не му вярвах-кой може да прецени кой е бил по-добре и какво следва оттук нататък. Но се улавям, че  май му завиждам.

Ако сте гледали филма Съншайн” на Ищван Сабо, там е развита горе-долу следната теза
Политиката е илюзия, суета..Omnia fui, nihil...-бях всичко, нищо не си струва!
За Цезар, чиято империя му се вижда малка, тази империя е нива. Низшият притежава империя, великият притежава нива.  Свободата е вътрешно понятие, индивидуално.  Има хора, родени да служат на случая-тяхната се върти и изменя, те са веднъж горе, веднъж долу, има и други, вътрешно свободни- тяхната не се променя. Те са свободни винаги. Затова няма никаква разлика дали караш Мерцедес в свободна Германия, или Москвич в Казахстан. Нито има значение дали те управлява Буш, Кол или Сидеров.. Нито има значение с какво се храниш, и какво имане имаш... други са аршините. Защото не външна е мярката  а вътрешна. Себеопитомяването и прекрачването на рефлексиите, усещанията и  потъването в тях са комахай единственото, което притежаваме и нашият начин да разбираме  света и движението.  Кой знае-  и Киркегор мълчи. И  когато стигнем до безграничния затвор на човека, откъдето не можем да избягаме, защото той не е граница, география или място, просто е добре да  замълчим.  Ако сме си научили урока.

.