Шопенхауер е голям немски философ, учител на Ницше, знаете.."Светът като воля и представа" е съпровождал Хитлер до самоубийството му в бункера.Той,( Ш) е първия голям немски мислител , който изучава и прави критичен преглед на всички източни религиозни, мистични и философски системи. Той обаче отрича превъплъщението Божие на земята. Замества концепцията за закономерностите в природата и живота с нещо, което нарича "слепите усилия на волята".Концептуалното мислене, според него, никога не стига до истината, светът е само среда за силата на волята.

Този пророк на волята и аскетизма обаче  е бил известен чревоугодник. Ядял е безмерно и все отбрани неща, които е поливал с редки вина до наакване.
После подремвал за час на масата, на която си задоволявал страстите. И отново плюскане.

И за Драго Шемета

Имам познат. Наричаме го Драго Шемета(името е сменено, разбира се). Невероятен лирик, има две-три книжки самиздат, отзивите за него от критици са великолепни.Страшно се изкушавам да пусна някой негов стих и сигурно някога ще го направя . Та този човек, със страхотен усет за мерената реч и тънко лирическо чувство, този истински поет е много странна личност, излязла изпод перото на Буров и неговото определение за поетите.  Разсеян, блед и чорлав, неугледен, често с обувки на бос крак  където това е недопустимо, измачкан и лекедосан...Мисълта му се губи насред изречението, забравя, повлечен и флегматичен, с оцъклени сини очи и странен блясък в тях .Огромна част от неговото обкръжение аламинут му слага определението „шемет” и се чуди как да го изклати. Работата е там, обаче, че Драго изобщо не е такъв човек.   Имал съм възможност преди време да го наблюдавам в ситуации, където неговата привидна наивност всъщност беше маска за невиждан материализъм, за невероятно долни страсти , граничещи с низости на престъпник от класа. Всъщност, той не беше нито по лош, нито по добър от всеки друг, поставен в неговата среда- но човек си вика, поет,  фин човек, а..и той.. Не само-той прояваваше качествата си..за да излъже,  и отнесеността си- за да не си дава сметка за  риска да бъде хванат. Пред себе си и пред останалите.  Нещо като Руссиян(2) Бивах потресен от невероятното разминаване между моята  и на мнозинството представа за поета, като  човек на словото. боравещ тъй тънко с финните фибри на човешките чувства,  с  това, което виждаха очите ми. Много време ми трябваше да го проумея и трябваше още сто пъти да се сблъскам с подобни  хора.

Може да владееш словото и емоциите и   да си сърцевед като Вазова, и изкусен философ като Шопенхауер,  да проповядваш, пишеш и наставляваш досущ Паоло Коельо, да си политик като Кенеди- и да си съвсем друг като личност в тесен кръг, като морал, като верую, като Божия искра, като пример за подражание..Съвсем надолу. И тук не иде реч за разлика между публичен образ и реалност-иде реч за последната...Сори.