Прочетен: 2062 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2006 00:35
Казват, че във времето на разпад се живеело най-добре. Изчезнал бил смисълът-твърдеше Дачков преди години.Той се лъже, защото е млад . И защото е намерил и осребрил смисъла- и затова няма право да разсъждава над него. Това важи само за някои. Времето на разпад у нас е постоянно. То е перманентното отчаяние и същевременно очакваната надежда. Не може да е все така, все някъде ще изскочи смисъла. Все някога ще изгрее слънцето. Уви-не. И смисъл никога, ама абсолютно никога не е имало, повярвайте ми! Било е самозаблудата, на която се радваме перманентно, защото тя е нашия екзод, изход-като тоя, който евреите са намерили през Мъртво море. Екзодът е бягство-от действителността. Бива реален и наужким, като последният е ...истинският, еволюционният. Реално бягат прокудени мислещите, бягат свестните-остават хората на „последните дни”. Остават блонди тризначките . Остават и тарикатите, които възпитахме и отгледахме да кльопат на гърба на близките им, чакащи отчаяно перманент резиденс нейде, или благоразположението на изкукуригалата благодетелка- гръцка бабичка. И заблудените, намерили смисъл в двестата евро заплата, при убийствената действителност и издевателствата на ежедневието, заплатено с компромиси, тип” пет евро свирката”.
Остават и други, намерили екзода инсайд-в необятното, в моста между материята, скапаната действителност и вечността на духа. За тях средно положение няма. Назад е смърт, напред е трагедия, имаща необятна и непосилна цена. Те от време на време, като се сдухат от непосилието, се бунтуват, ако не са изгорели вътрешно и претръпнали. Но как? Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове.Именно като камикадзета. Те и затова катастрофите ни са предимно такива-в насрещното. Като индивидуални бунтове. То, какво ли струва живота, в страната на отчаянието Не сте ли виждали стари хора, които пресичат, без да се оглеждат, като ходещи зомбита? Свикнахте ли с пешеходци-имбецили- дърти бивши учители, и шофьорите-самоубийци? Аве това живот ли е? Е, колко чини този живот, че да го пазя? Убийствено страдание, ежедневни сметки за оцеляване, нерешими уравнения между смърт с приоритет лекарства или такава, с приоритет храна. Това не е моя живот, това бе кофти раздаване, дайте друго. Страна ли казах одеве? Не е моя тая страна. Тя, ако е моя, ще си я препикая като куче и ще си я пазя. Няма да си хвърлям торбичките с боклук през терасата, няма да мразя вси и всьо. Това е страната на Бойко и насрещното движение, на ченгетата, на Станишев и черните джипове. На лъжата, фалша, пунта и пластиката и на съпротивата, но като индивидуална, вътрешно ритуална и безмозъчна- от отчаяние, саможертва. Запомнете това, момчета, бягството не може да ви освободи от липсата на смисъла, нито да ви го даде. Не можете да избягате от себе си. Но можете да се борите с вятърните мелници. Въпрос на осъзнаване. И смисъл. Осъзнаването е сложно нещо, вързано с еволюцията. Казват, че индианците не виждали корабите на Колумб-те такова нещо не познавали и мозъците и очите им не го регистрирали..Просто го няма. Има познатото. Непознатото не съществува. Честта, достойнството не същестуват и естествено, те не са причина за колизии инсайд.
Ако сте гледали „Залезът”, ще го разберете. Там се изпозастреляха заради провалени идеали. А в съседна Сърбия министри се гръмнаха на стъпалата на Скупщината миналата година. Сръбските министри на Милошевич направиха прецедент, който философите не могат да обяснят-човек се гърми за нещо, което няма- но много рядко за нещо, което има, но губи..За непостроените градове, за незасетите градини. Но никога за мерцедеси с шофьори. Те нищо не чинят. Не и у нас. У нас това е смисъла.
Нашите градини ще ги построим на следващото раздаване. Или като спечелим от тотото. Баси екзода. По добре с газ и ляв волан...
А иначе изходът е навътре. Дано там да има смисъл и ако останат сили след търсенето му, да успеем да направим нещо поне за един човек...
19.12.2006 20:39
The Secretary Bird
20.12.2006 21:05