Беше нейде през ранно Берово. Отиваме  с компания  в един китен южен град. Вечерта сме на кръчма.”Я-яяя, какво чудно заведенийце се преобразила бившата дупка от спомените ни от късния соц”. Дървени пейки, разните му там атрибути от бита-механа, разбира се-ся била най-актуалната.. Заведението за нула време се изпълни с млади хора и о, чудо, предимно с млади момичета. Ний обаче бяхме в ролята на оня с динята на бостана и затуй само съзерцавахме и си водихме бележки относно народопсихологията. Хубави,  добре облечени, нагласени  момичета, болшинството студентки от някои от Вузовете. Седят си по две-три на маса и попийват я малка водчица, я ракийка, бодат си салатки, въртят очи ( и  ме пунтират в блещенето), и чат пат си скакат на хитовете..
Героят на вечерта беше един младеж на двайсетина години, който имаше рожден ден. На масата му имаше още един като него; нисък, с анцуг и наднормено тегло и съответните атрибути , заобиколен от десетина-дванайсет  руси пеперудки.
За хитовете обаче иде реч. Тогаз за пръв път чух „Тигре, тигре”.  Сигурно двайсетина пъти поздравяваха юнака.  И на сичките пъти,  сичкото красиво кеч ,  като един ставаше и тресеше телеса, мърдайки малки красиви устенца в малоумните припевни  поанти на епоса за юнака. Бях поразен.-дотогаз си мислех, че това е музика за тенекиените бараки, задъэлжителна за любителите на облака позакъсали оправячи на футбола и международното положение...
Тази вечер ми беше като тръбите на Йерихон за победния марш на Тигъра.
Сетне, нейде преди 3-4 години, по царско, случайно попаднах на някакъв  площаден рапконцерт на някакъв изсуляк, на който даже не се сещам за името.. Няма да го описвам, но тогава още по-малки устенца мълвяха още по големи тъпизми и  откровенни цинизми-знаете за кво иде реч...
Дискусии се вихреха тогава. Как можела чалгата да бие естрадата. Ами как тъй рапа-синца? Май чалгата беше за предпочитане, а?
А обърнахте ли внимание на времевата компонента?

През последните времена форумите се скапаха. Вестниците-тоже, но не за тях иде реч.
Форум значи площад. Място, където се събират хора да обменят идеи. В античността са мислели за държавата в сентенцията "Държавата - това съм аз", хората са били една общност, познавали са се, културният живот и политиката са били едно цяло, сътворено от тях колективно дело.
Отваряш вечерта мрежата, след  като си блъскал на нивата цял ден, с надеждата да доначешеш обществената краста.  Гледаш- тъпня до тъпнята, мила моя майно льо, юнак до юнака. И тъй като само десните са можещите, виждаш ги, как доколкото са останали за цвят, хептен са се позатворили в себе си и процеждат само по една кратка . Сентенция, не друго.
Интересно е, как вече, с малки изключения, че  ясните политически позиции и откровеното говорене- напр този е десен костовист, този е десен, но  не е ясно къв, този откровено ляв-не са на мода. Няма  й възползване от трибуната на полето на гражданската дискусия за позитивни и аргументирани тези, за конструктивна дискусия.   Няма  я политиката като колективно дело на полиса.  Има мазалото на безадресното плюене тип синца за маскари, деструктивни критики и на дву-триизречените мъдрости

Интернет пространството  олицетворява държавата, тенденциите и бъдещето.  Днес то е напоително  наситено с представители на българския кретенизъм. Интересното е че сред  тях също има йерархия: едни са си кретени принципно, за всички възможни светове,  на тях ся им е времето- като във вица "Мен-стру-а-ци-я!" - само и само кръв да се лее, но те са ясни.   Атакабг. Интересни са другите, които винаги са на вахта и в зависимост от темата на статията,постинга,  разкриват все нови бездни от простотии. Темите ги карат ту да вият от сексуален глад, ту горко да попържат държавата, забравили кви са ги дръстили одеве-.., ту в духа на класическия соц да громят агенти на капитала и продажниците, ту  пък темата им е елементарна, ту им е сложно-снобска.  Абе няма ли да вземе  прокуратурата да се самосезира? Или да удари държавата с юмрук по масата? 
И вече ще имат възможност да пишат, да разказват, да обясняват - правилното, както хвалеха ту Вожда, ту Царя, ту новийот Левски, ту Батмана- защото Те са едни и същи- с напърчената мъжественост, скриваща бледна женственост, с  желанието да оправят света, и синца ни. Страшна е тази атака от себеподобни им, която гледаме, четем и слушаме-ужасяваща е тяхната популярност, напъплила ни отвсякъде, сломяваща съпротивата ни, трагично е съчетанието им, което винаги носят-три в едно. Чалга,  страст към  политиката, като прислужване и робия на силните, въпиюща  посредственост. Убийствено е това арогантно имитиране на духовност, вбесяващо е налагането им като задължителна норма -за  обслужване и  робия на чичко-паричко.  за щастие, което се постига според слугуване на силните, за цената, която задължително тряя да платиш, за да лапаш блага и си популярен.
Като тях.
Най големите врагове на демокрацията са щастливите роби-пише едногова.
Времето на отричанията, на измятанията и гешефтите в политиката и държавата роди цинизмът-той е симптом на идващото. Диагнозата в музикалния жанр- ту рап, ту чалга, като  реализиран  социален инстинкт се превъплъти в политиката веднъж през Берово друг път царско. Можещите млъкнаха омерзени, затишиха се, или потънаха в караниците помежду си под влияние на чепиците. Както във нета, те несъзнателно правят това, което направиха и любимците им в голямата политика. Освободиха терен, осигуряват спокойствие на другите от безвремието. Всъщност-повтарят сентенцията, че когато свестните и честните си пасуват, ги заместват другите, техните антиподи.Но от досегашната ретроспекция на музикално- политически жанр остава въпроса:

А след рапа-какво? Варшавянка?
Велик был год и страшен год по рождестве Христовом 1918,
от  начала  же революции второй. Слухи грозные, ужасные,   Наступают банды красные!"
Ама то не е ли тук вече.. Велик был год и страшен год по рождестве Христовом 1918,  но  1919  был его страшней..пише Булгаков.

не смесвай музиката с политиката.безкрайно повърхностно е и елементарно.връзката която правиш е популистка.нито рапа се свършва с това което ти си чул,нито чалгата...написаното е поредно слагане на нещата под общ знаменател.....

безкрайно повърхностно е и елементарно.връзката която правиш е популистка.нито рапа се свършва с това което ти си чул,нито чалгата...написаното е поредно слагане на нещата под общ знаменател..."


Може би тряя да започна с това-колко дълга аргументация може да издържиш?
От друга страна, струва ли си? Добре, вкратце. Не, да опитаме, щото може да излезе и длъжко. Музиката е възвишените трели на душата. Но когато душата е инстинкт? А доколко душата се влияе от пунта ,пластиката и модата на възрастта?А доколко върху това е наслагана суетата, кастовите претенции и кво ли не?
Аре още еднъж-като за теб. Възвишените трели на душата са продукт и на времето и трептенията на обществената енергия. Тя е и господстващи социални послания, тя е и показателна за нивото на владеене на инстинкта или пиянството на един народ. Така, по времето на младия Стамболов са играли кючек на масите с "Амая, аман бадатлъ", гледали са Моцарт, но и са пели „Боят настана”.. Но да те върна в соца-поколенията на Петър Стоянов задължително ще знаят Битълс, а тези на Тагарински-Пърпъл. Червените в душите другари –набори им-ще обожават Окуджава и Висоцки. Сички обаче ще се кълнат в Пинк Флойд и Куин, точно както Слави-с всичките, но истината е, че по неговото време-тоест, когато е бил на годиите, когато музиката е изпълвала живота му, проби Хисарския поп. А пет години преди него-Петко Балъка от Хасково-да е жив и здрав. Петко Балъка проби с рап-най здрав американски рап, който записваше от Пловдив-от К Райчев и И Ревокса. Много сме обичали рапа през 82ра? Аре стига ве-той ако беше ногу популярен, нямаше двайсет години сетне да пробие Ванко и Устата. И Томито Спространов, ако беше по млад, ако тряяше ся да се налага-щеше да остане агроном. Тогава имах една касета-ТДК-хром никел, пълна с яки рапове, зета от същото място, и като исках да разкарам купон, винаги я пусках. Трудно можеше да се устои след „Камон, сава”, на сърдитите речитативи на закъсал американски черен дрипльо и неговите тежнения. Но беше чуждо, имаше саунд и беше важно да демонстираш неистов стремеж към оригиналност..Както политиците, които се кълнат, че като класически, консервативни и десни, слушат в колите си класически симфонии и оперна музика.
Ми не нам. Разпадът се проявява най добре в музиката. Колкото масовата музика се разминава с истинската, с нейното предназначение да култивира душата, доколкото тя отговаря на "са-опа" инстинкта-толкова политиката се подчинява на пунта, пластиката и социалния инстинкт. А когато инстинктът на масата стане доминираща култура(а музиката е само симптом)-запомни това, щот не съм го измислил аз, а преди сто години- иде времето на орднунга и простотията на власт.
Аре една вехта стори от френо, щот ме мързи да обяснявам..
Преди около месец бях на нещо като семинар или конференция, или симпозиум или както там го наречете в един приятен български град мите и дискотеките след речите и обсъжданията. Беха се събрали хора с различни професии, възрасти и основни занимания, но повечето с претенции (къде с покритие къде без, това е трудно да се прецени току-тъй) за образованост, възпитание, статус и вкусове над т.нар. маса народ. След запой в битова кръчма се реши някак си да се ходи на дискотека. Речено - сторено. Отидохме и дамата, която се водеше нещо като организаторка и водачка (т.е. изпращала поканите, резервирала хотели, посрещала, водила и т.н.) отиде при диджея и му рекла, че таковата, ама да гледа да не пуска чалга да не се изложим пред скъпите гости (сигурно и некой лев му даде). Човекът явно се затрудни, взе да пуска латино, рап, Спайс Гърлс (от средата на 90-те) и Бони М.
Местните момчета и момичета отегчено седяха по масите и бавно отпиваха от чашите си. "Скъпите гости" потанцуваха, като от време на време си пускаха елитарни шегички за чалга, простотия, вкл. и за Азис. Шегите накрая стигнаха дотам, че две високопоставени дами взеха да се "заплашват", че ще се поздравят с изпълнения на Азис и сие. Речено - сторено. По-пийналата отиде и поздрави другата. Отпушена веднъж бутилката на поп-фолка требваше да бъде изконсумирана до капка. То не беха "Ти си само осми клас", "Гъци Гъци", "Джамовете", "Шест без десет", "Катеричка рунтавелка", "Обичаш чуждата" и т.н. Дремещите по масите девойчета рипнаха озарени. Качиха се по маси и специални подиуми. Завихриха се кючеци. Трябва да си призная, че имаше създания излезли като от 1001 нощи - стройни, хубави муцунки, тънки кръшни кръстчета, къси полета, плитки дънки, полуголи, абе приказка.
Купонът започна тогаз. "Скъпите гости" се спобутваха 50 грама, пък накрая добрият дух на алкохола победи и всекакви преструвки, "елитарност" и светска префърцуненост бяха пратени на майната си. Е имаше лица, които удържаха, но това е друга тема. Отпуснаха му края. ЗАебаха задръжки и протокол. Завихри се класическа оргия, без пестене, без да те интересува гледа ли те някой, прилично ли е, културно ли, естетично ли е според видния общественик хикс. Така както се прави, когато решиш, че така и така друго не ти остава. Като за последно. Редовните клиентки-девойчета и те се кълчеха като за последно. Нищо, че на другата вечер пак щяха да го правят. И музиката и тя такива послания като ритъм и текст. Като за последно. И без това всичко си е ебало майката, ти казва тази въпросната чалга... Радичков? Нобелова награда за литература? За физика? Кварки? Булгаков? Пианистката? Цара? Борисов? Здравни осигуровки? Суета...Мъгла...

Поздрави,вие нямате грешка.Трябва много време и рабта за да преминем от хомохабилис към хомосапиенс.Инстинктите са нещо велико и полезно за първия човек,готова програма,само да подскача и лайф.Творецът там е съвършен,другото е работа на този,който има волята и необходимите усилия да одухотвори своето присъствие.Който е наблюдателен,лесно ще забележи огромният контраст при двата вида индивиди в екстремални условия.Едните реагират винаги като стадо,другите с определено достойнство.Това е при нас от дълги години,хомохабилис се втурва навсякъде където му посочат тарикатите,мачка троши и ближе люти рани,без да разбира,кой е,защо е и какво следва.Музиката не е само част от политиката,тя е в основата на всичко.Музиката започва от обикновен шум и стига до невероятните нюанси на духовната извисеност.Първата част действа на физическо ниво,втората събужда и тонизира приказните светове на психичната ни безкрайност.Знаесе каква музика ни повежда в бой-не е сивилският бръснар-и каква в прелестите на любовната игра,не е маршова със сигурност.И така музиката характеризира много ясно една общност,с нашата в момента нямаме поводи за радост!

много в кратце ...няма що.. твърде пространно обяснение беше,че и с примери за нещо което си е пределно ясно.такава ми е работата,че всеки ден се сблъсквам с хора като теб-оценяват музиката според ситуация,подбуди,уловности...но виждам и такива,които я слушат и и се радват от все сърца-всякаква музика-и рок,и чалга,и азис,и васко василев,и мозарт,и еминем,че даже и тони димитрова...купуват си ги за да ги слушат,не за да се "изживяват",не защото това минава за интелигентно,купуват си без да им пука,че Азис бил донопробен нищо че цялото интелигентско войнство го е обявило за такъв.тези хора да са живи.и слава богу натам върви светът макар и бавно.