Помните ли един виц –аве не се знае дали е бил виц, или жива истина, но нейсе-идва от времената на соца. Аз лично го чух от Велко Верин(Димитър Инкьов), по РСВ преди сто години. Един- преписваха го на Радой Ралин,  а други твърдяха че е  Николай Колев-Босия, изкупил цялата продукция на местната баничарница : пет тави банички-  и казал:” Който дойде-раздавай безплатно!” Настъпил бой, скубане на коси и погром над баничарницата от развилнели се трудещи се.. Милиционерите го питали-"Ааве що направи това". ".Ами аз няма да доживея социализма- отговорил им-  ми исках да видя как ще  е."

Социализмът го преживяхме, но какво ще е в ЕС?

Припомнихме за баничките,  гледайки репортажите от нашествието на русенци в Гюргево.  Безплатно, или срещу 60 стотинки-колкото е градския билет. То и разстоянието е горе долу-същото.  Джурджу е едно сбутано село като нашето Туйн Пийкс, с цени на една трета по дебели от нашите, населено в южната си част  от едни, тъмни, мургави, рошави субекти облечени в турски шуби, добре представани като етнос и у нас..

И защо тогава беше всичко това-това блъскане, това познато от соца истеризириране -на безсмислието да отидеш в Джурджу? Нима има достатъчно хора, готови да се сбият и пътуват смачкани отвъд Дунав мост, познат им от картините или едноименния филм, или мечтата да напуснеш България; да зарежеш битието на европейци с претениции(без покритие*)- макар и за два-три часа, още ни дърпат по пешовете. Или поради  носталгия-бабите със зелените паспорти от рейсовете сигурно си спомнят картите от  късния социализам-даваш 10 лв и имаш право на определен борй посещения в Румъния, на евтиното нес кафе амигос, на черните силонови пуловери и екскурзиите до Синая.

Или за неутолимия дух да пътешестваме по света?  Или заради авантата-най вече? Прави са били- ЕС ли, свободно движение на хора ли,(замени го от соца със - самокритика ли, малка правда ли)-вятър, суета, празни приказки на властта : още на другия ден върнаха статуквото-кихаш си  60 евро и си в Джурджу

Ако питате мен-от всичко заедно. Всеки случай, не е заради възможността да скокнеш от Джурджу за пет-десет  лева до Букурещ и да разгледаш Художествена им галерия с Рембранд и Пикасо в оригинали. Или великолепният природонаучен музей.

Заради бясната пропаганда, продаваща мечти и  улавяща в мрежите си все повече невинни.. Мечтата социализъм, мечтата ЕС. Така в петминутните репортажи се огледа спрялото време и непроменената ни същност. Видяхме непроменените си черти-аванта, скептицизъм към публичното  говорене-но сетне излязъл здравословен; видяхме носталгията,  но и любознанието; дивият популизъм на властта,  но и непроменената същност на чаушесковите следовници.
Но и видяхме колко сме различни, по отношение на мечтите. Русенци се биеха за по едно кафе и едната емоция-румънците със зъби и лакти отстояваха пълните чанти от нашите супермаркети.

И продавачите на мечти от двете страни на Дунава са коренно различни. Едните имат Бухнич, другите имаме Ники Д...ка. Тези дни  видях как правят репортаж по ТВР в Русе-нещо за нашите такси.. Толкова блага  наглост и правене на слон от муха за трийсетината секунди- трудно бихте си представили, макар и имайки предвид  достатъчно наши екземпляри, представители на жанра. Истината бе, че страхотно изманипулираха реалността. Точно в момента, когато половината  съвременен свят, минавал през тяхното Джурджу е абсолютно  наясно с безмерната им наглост и ужасяващото безочие, които минаващите от там  наивно си мислят, че са оставили с времената на Чаушеску. Точно, когато тираджиите заприщиха мостта, заради таксите им-обезмислящи идеята ЕС..
И имат ли нещо общо ? Нима демокрацията не работи еднакво ?

Нахалството ли им е общото? Не. БТВ, медиите в Румъния и Бг имат доста разлики-но това е тема на друг разговор

Продавачите на мечти ни представят желаното за реално.Те вървят подир вас за да ги гледате и ви показват това, което искате. Така формират една фикция, наречена обществено мнение-конгломерат от проекции на мечтите ви и реалност . Мотивират се с пазара и рейтинги, но всъщност винаги истинският мотив е друг.  Пазарът и популизмът са двете страни на една и съща монета-направена от сплав, наречена съблазън и взаимен интерес. Илюзията, етикирана  вече като обществено мнение, е резултатът на целенасочения ПР на медиите  за продаване на нагласи.  Уж вървейки подир изискванията на пазара, те го  манипулират и това всъщност е представянето на  продукта  им за продан-ето, това можем ние, това направихме от хорските  глави...Връзката обаче  е двояка-бай Стамат го работят в най ниската му част, мечтите-а той ги работи с изискванията си нагоре.  Иска си партия на популизма и мечтите, но и  бъдещето му от  мечтите-с Ферари-то на Слави  и хасиендата, иска си живота на Чаушеску, но без края му. 

Затова и репортерките са като извадени от калъп-те са продавачки на пазарен продукт, като момиченцата, които ви продават на улицата комплект закачалки с ютия и телефон,  затова и репортажите са подобни, затова медиите ни произвеждат всъщност предавания- варианти на  безкрайната реклама-разказ за космодиска от много лица. Затова и няма да видите отговорите си на въпросите, различни от линията на авторката, която ви тика в устата микрофона, нито ще имате шанс да наддумате Милен Цветков или барем да си излеете чувствата за тирйсетината секунди, осмислящи многочасовото ви въртене на шайбата.  И тук ще ви подскажа една разлика от бъдещия постинг-сравнение между нашите и румънците. Медиите в Румъния вече произведоха два пъти миньорите от долината на р. Жиу-нашите още не са..

И на кого са му необходими тези нагласи, този продукт на медиите,  и кой всъщност е лошия, дето плаща за тях, кой е тоя Демиург, тая черна тайна сила, дето дърпа конците?

Ами има едно знаково клише: Каквото и да ви говорят, да знайте, че иде реч за пари. У кого са парите? Не са у вас-ха добър ден. И  у мен не са.

Ако може да ви служи за утеха-още преди  четирсет Пиер Бурдийио е  разконспирирал връзката между произвеждането на мнението и възпроизводството на статуквото. Да, онова статукво-същото, от миналото и..сега..