Значи, било е след 10 юни 1990. Бях много млад  и наивен и вярвах твърдо, че нещата тук  ще тръгнат и  ще настъпи рай и едва преживях загубата на СДС на изборите. Такова отчаяние ме обзе, че не намирах никакъв смисъл да остана и исках да се махна час по-скоро(като сега)  Срещахме се с приятели само по посолства и опашки за визи.  Така попаднах, случайно, пред либийското посолство. Трябва да се провери всяка възможност, да се почука на всяка врата.  Беше някаква стара бяла къща, на ъгъл. Имаше високи дувари и отворена порта, от портата  се качваш по едни стълби и си във  огромно фоайе. От него се минаваше в някаква стая, където те приемаше чиновника, оторизиран да ни обърне внимание.Стигнах аз до фоайето и се огледах. Фоайето беше пълно с млади жени, вероятно медицински сестри. Каква е офертата?-попитах-Ами еди колко си динара, които правят еди колко си долара. За еди къв договор.  И кви търсят-изброи няколко професии. Влизах. Разбира се, точните параметри съм забравил. Биваше. Пък и ние твърде не отбирахме-бяхме готови където и да е. И тук трябва да оотворя скоба. През соца Либия беше единственото масово направление за гурбет. Рассея,  в часност Коми, или степите, или Либия. От Рассея се връщаха с чугунени радиатори  и преводни рубли,  а от Либия-със злато и долари-за Кореком. Купуваш си лъскаво Пежо, или Лада седмица-от ония, с високите седалки и кожената тапицерия, дето ги даваха само с валута. Една торба злато и пръстени за бъдещата челяд-да си слагат на секи пръст, да висят по гърдите им по пет герданя..Мнозина, изкарали си договорите точно по това време, на връщане от Либия спряха в по добри  места. Сигурен договор, бачкаш година, ако ти хареса-две  и отиваш нейде в  бяла държава с кинтите. Беше възможност.

И тогава го видях. Огромен портрет на вожда- може би най-големия, който бях виждал. Ся позата точно не помня- дали беше прав, подпрял едната си ръка на стол, дали правеше друго-но но беше  в цял ръст с униформа. Гледаше смело, целеустремено, даваше вяра, сигурност и спокойствие.

Само че ний това много добре го знаехме. Таман от него бягахме, напарили си кашлицата.  Стреснах се. Пак хвърлих поглед на обстановката-никой не Му обръщаше внимание-суетяха се и си говориха по двойки и тройки, улисани във вълнения. Ще ги огрее ли, май списък някакъв правеха, ами документите, дали, ти кой ти легализира дипломата-Дани 60 ли,  ами как ще обръщаме динарите в долари..Обърнах се кръгом и не усетих как насметох разстоянието до любимото ми тогава софийско бистро..

Ами спомня си човека някои работи, споделя ги, сигурно е имал вече разрешениезаизлизане от ДС и т.н. Кои пускаха тогава навън ?

Хареса ми!

Повръща ми се от такива като този от коментар под номер 1. Внедряват се такива и осмърдяват пространството! Но всички подозираме кой е той! Къшшшшшшшшш! Вън!