На моите верни приятели, които въпреки отсъствието ми, продължават да влизат в моята  празна стая  и да се разписват в книгата на входа. Дължа им го! Не съм се върнал, просто минавам да ги уважа. Защото ги обичам!


Като бях малък, както всички деца, често си мечтаех за бъдещето. Дълги години все си мислех какво ще бъде това "днес" и никога не можех точно да си го представя, макар да го бях рисувал в мечтите си. Сетне, пак ми се наложи да мечтая-мечтите идват, когато реалността те яде и не можеш да я промениш.Мечтаех на вишката, в дългите нощни зимни наряди, брулен от вятъра, студа и самотата, за един илюзорен образ, който да ми върне за изгубените в теглила дни на най-силната ми младост. Естествено се виждах красив ,в блестящ масленозелен костюм, притежаваш всичките красавици ,всичките лъскави возила, слава и суета на света. Големи амбиции. Няколко унили десетилетия затлачиха дъното на реката с толкова тиня, че водата й трудно се раздвижваше. Всичко се роди отново преди седемнайсет, сетне преди други десет. Още на първия път приех, че „днес” ще бъде доста мътно, но не предполагах, че ще е тъй гнетящо и до безнадеждност унило. Не можех да предвидя, че между концентрирания мрак на най-сетне отишлите си десетилетия и гадния фалш на днешния ден ще съм принуден отново да се надявам на ослепителните минути на Коледа - тъй невероятни и кратки, ще ни дадат надеждата за чудо и празничност.
Или да спечеля от тотото. Или отново да емигрирам и се рефрешна на чисто, с голям успех, разбира се.
Признавам, имах наивността да си въобразявам сетне, че кръвта на живото тяло може да пречиства организма, без да го докара до сепсис, да филтрира всички нечистотии с естествените сили. И ако реката тече буйно-така, както силата на мечтите ни, ще отнесе настрани камъните и клечките. Но беше ми страшно да видя как те изплуваха над кръвта и се отложиха до стените, как застанаха по течението й и я отбиха..
И все пак това " днес" - онова същото, за което си мислех в продължение на години, в действителност беше по добро от моето във войнишкото ямболско въображение.Просто ни е трудно да го приемем, неоценявайки, че инак реалността би била трагична, защото в мечтите си ние никога не отчитаме цената, която бихме заплатили за него. И така: не ни остава нищо друго, освен да го извисим и пречистим,докато цената, поискана за неговата съдба, най-сетне се приеме от синца.. И кога ще стане тая? Животът си отиде като пясък..
Не, не бива да проявяваме милост към прецаканото ни минало. Трябва да бъдем безпощадни към неистините, към полуистините, към неправдите; да бъдем, ако е нужно, дори жестоки към самите себе си. Да умеем да си казваме всичко, без уговорки: да отделяме доброто от злото и наричаме нещата с истинските им имена. Но уви-малцина са готови дори и на тази цена да имат „днес”. Всуе на свещите, запалени по площадите наСофия, през бденията с отец Сабев.Те не могат - със своята светлина - да озарят отровения въздух около нас, за да се видим - значи самите ние трябва да се запалим. Може би тогава факлите на телата ни или топлината на неизгорелите ни мечти ще ни помогнат да преодолеем мрака. Ще бъде толкова светло. Сънувам тази гледка от десетилетия. Наистина, никак няма да е лесно.И отеца Събев го няма, а и друг се не види. Пълно е с ЛъжеИвайловци. Все пак, всичко зависи от нас... Дали. Или овреме при отеца, да мием чинии нейде ъброуд...Вярвайте в доброто,. Защото ви има, защото сте солта на земята!
Край на сеанса.

...............
www.zemaria.dir.bg

Blessed are those who can give without remembering and take without forgetting.

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.Вацлав Хавел, януари 2003

да прочета нещо от Вас отново- мястото Ви е тук, дано го знаете....

Твоето отсъствие кефи админите ли , как им викат там. Тези заблудени мъже , които твърдят, че са демократи, са същите като комунистите. Затова трябва да си тук.