Прочетен: 3786 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2007 21:58
Живей така, че когато умреш гарваните да грачат, курвите кръв да храчат, а най-готините пички за теб да плачат!”-вехта лексиконна мъдрост, повтаряща се от десетилетия.
Климаксът като оправдание за старите кучки-това не е широк хоризонт. Какво възпитание? Имало ги от как свят светува и навсякъде. Просто са били същите и като млади. Пробили са с напоритостта си, газили са, „бръмчали са”, защото така са научени. Още от ранна възраст, от претъпканите трамваи и детската градина. Такива жени си приличат. И репликите им си приличат”Ако си мъжкар, що не си подадеш оставката?"**Теренът на изява е без значение-парламент, лоби-бар или оперно фоайе. За тях всичко е успех-тръгнали са от нищото. Нищетата ражда бойци.Много от тях наистина са блъскали. Соцжената бе наравно с мъжа в блъскането. Други са имали късмет да попаднат на точното време и място.Днес те станаха разтропани „какеси”, с безапелационен тон и прагматично до цинизъм държане.За тях мъжете са задължително мухльовци, а всеки проблем изисква тяхната ръка; животът е еднопланов и елементарен-функция на тяхната воля. Никога не грешат, а когато това лъсне, с нетърпящ съмнение тон ни убеждават, че са казали точно обратното. Думите са за това-да се въртят, а клишето за нахалството и прогреса-основно верую.Накратко, синца сме тор на щенията им.Те сякаш крещят, че са недотаковани; нервни, агресивни, говорят високо; с потни длани, потъваща на пипане плът и повишено окосмяване. Статусът на половите хормони, обаче, е последното, което биха желали да чуят като диагноза-това би ги накарало да обърнат собствената си представа за значимост и ценности. Същите, благодарение на които са се издигнали от забутаното село с кенеф на двора от плетени пръчки, измазани с кирпич, до битността на национална или местна знаменитост, плацикаща се в розова вана
Еманципатки?
А пунт и пластика, лъжливи светове –салатата с „Пармезан”на аванта, животът на заем, луксът на заем. Фалшив статус, измислена самоличност, „да сме като(сред) хората”.
Щото май каките са просто огледален образ на същия типаж, на същата възраст, но от другия пол.
Споровете между Запад и Изток има и в медицината, подобни на тези между църквите. Една от спорните точки в миналото, бе твърдението на Изтока(нали се сещате-кучето на Павлов) за доминантата на нервната система над останалите, докато Западът държеше на жлезите с вътрешна секреция и хормоните, които отделят. Винаги, обаче, когато нещо в организма закъса, се компенсира чрез друго.
Но да различиш възпитанието от хормоналните възрастови поведенчески комплекси, е понякога трудна задача, която зависи от зрелостта на останалите: различаваш-уважаваш, не различаваш -подражаваш.
Ами не са ли коктейлите и останалите светски снобарии направени точно за каките? Че да се видят-успелите, как „хич не са остарели.” Като размисъл върху цената на успеха. Но не е ли успеха сам по себе си достатъчно еротичен? На Барбара Стрейзънд носът може и да е длъшък, но с тия милиони и слава кой нормален мъж ще го оглежда, за да й откаже. А колко брака и на кои години имаше баба Лиз Тейлър?
Парите, властта, не са ли еманация на желанието да имаш повече аванти от другия пол-питайте Фройд. Затова репликите им предизвикват именно тях, мъжкарите, но комахай заради страха от края. А всеки страх не е за присмех.
Животът просто се изнизва между пръстите. А на тази възраст разбираш, че всичко може да е за последно, но и че всичко е суета. Но можеш ли друго, когато цял живот...
- *парламентарна реплика към опонент
**вътрешно политическа реплика към опонент
А темата наистина е интересна за превзетите, огоени
кучки.И за празнотата, душевната изхабеност и пошлостта на "вечно младите"И комплицираната зависимост в която поставят околните.Това е нахалството на силните. Ако попадне човек в тяхната орбита и за миг изгуби контрол e погълнат.
10.04.2007 23:45
