Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2007 20:11 - Приятелят ми Левски...
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 1478 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2007 20:31


Защото възпитава не поучението, а възпитателят. Възпитава не текстът, а примерът и живата личност пред децата.
Бойко Ламбовски, вестник Сега

Първият ми съквартирант беше високо и светло момче от моя град, но с много яки корени от едно близко село. Строен, с възгруби черти; не можеше да се нарече грозен, но и трудно-красив,но с някакъв дебилски чар, който вероятно идваше от тихия му глас, често примесван от непринудено  паразитно  хилене.  За нула време го „оправих" на "тъп селяндур-все на мен ли такива!".(от обява дойде), но сетне полека-лека го приех и даже се попривързах към него. К. беше услужлив, винаги се намираше нещо за мамбо от село, винаги можеше да ти стори услуга, беше приятелски настроен и се живееше добре с него. Не пиеше и не пушеше-но затова пък имаше винаги пари. Дълбоко в себе си беше едно добро момче.  Но мама я няма... Естествено, с него не можеше да се говори за друго, освен на едно битово–средно училищно ниво(беше изкарал някакъв селски техникум, сетне приет едва-едва в най-калпавата специалност, и бяхме от различни планети), но бях още нов студент и това хич не ми пукаше. К. имаше два кусура, които много ме нервеха-наистина беше дълбоко извътре селяндур и то от типа селски тарикат. Дай му да те прецака на дребно, да прецака общото, да чори нещо от него, може да не му трябва, но да е на аванта, да се направи на гявол, но така, че хем сички да разберат, хем нищо да не спечели, а  да се изложи. Бе- направо бай Ганьо от късния соц. Ако беше останал на село, щеше да се издигне до звеновод, помощник бригадир, нещо такова. Щеше да чори тел, подкови, бали сено и пр-ама ся на- в града и квот падне.
Вторият му кусур -ха познайте, след като не пие и не пуши. Ми да-беше патологичен женкар!  И след като ви го описах- дребен шмекер,  говорещ тихо-познайте какъв успех имаше?
Той беше някакъв Казанова в провинциален вариант.
Разликата с оригинала беше, че аз го помня с няколко готини мадами и  с безброй плашила-К не подбираше нищо. Кофтито бе, че често ме вземаше за стръв на дежурната  втора приятелка и  разни подобни мероприятия, в които зорлем ме въвличаше до някой крокодил, накрая. След една година, изпълнена с перипетии, се разделихме, но си останахме много добри приятели и си помагахме при нужда.
Веднъж, малко след раздялата го видях и той ми разказа за новия си съквартирант. Също като него слаб, но още повече; също като него свит, с тих глас, но още по; също като него от града, но с корени от близко село, същия селски техникум, но още по зле- и накрая, приет като син на АБПФК. Като взе да го описва със светнали очи направо си спомних описанието на Ботев за Левски(Приятелят ми Левски има нечут характер) само че във вариант: съквартирантът ми е нечут чораджия! „И кво му е нечутото”. „Вервай ми, такъв човек не бях виждал,” от което аз устанах със зяпнала уста  ("Мигар!!!!").. "Той ако не гепи нещо общо, не може да спи. Стъкленици, прибори от лабораториите , нощем ходи по строежа, гепи умивалници, батерии-квот види. Петък пълни трабанта и кара всичко в нашия град. Освен това бачка като луд. Не пуши, не пие, гледа пчели, декоративни животни..."
Не го познавах , момчето, и слабо ме интересуваше. Сетих се за него след много години, когато съдбата ни събра на едно работно място. За него колегите хихикаха зад гърба му с възхищение, че като се местел от място на място, си тръгвал дори с вратите. Когато ми го показаха се удивих на невинното му изражение и момчешката снага, макар да беше зрял мъж.  Чак тогава се сетих за него от описанието, което ми даде К..
Момчето, да го наречем Х, отдавна е напред с  материала. Тоест, доста  е богат по всякакви стандарти. Само трабантът  е станал мощна лимузина. На родното си село има билдинг, чиято дистанционно задвижвана врата струва повече от моята кола. Апартаментът му в града днес е много по голям и стократно по луксозен от моя-бащиния. И още работи много-пчели, разни други неща. Но и през годините-още повече изтърмъчи. И още е слаб, още не пие и не пуши, и има всичко, за което се сетите-освен...разни неща, които не могат да се купят с пари.
К. се омъжи за единствената готина мадама, която забърса, но бързо се разведе. Сетне си избра една друга-възгрозна, но с професия, от която се изкарват пари. Скоро ме видя, току що си беше купил  чисто нова кола и искаше да ми се похвали.
И К и Х работят сега-познайте кво...Ще ви спестя лутанията. К е даскал от години, а Х – по от скоро.  Представям си как, със светнали очи, ги гледат учениците от селския им техникум...



Гласувай:
0



1. анонимен - Този път среден три за "инт...
10.04.2007 23:52
Този път среден три за "интересната история" нахвърляна набързо и доста тривиална. Земария, по-леката с инерцията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945650
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031