Ти какво гледаш?
Какво? Какво ме питаш,нещо не разбрах?
Ами питам те кое гледаш, защото аз гледам айдълите.
Едно от най-коментираните медйни теми, където и да си: на кафе,в автобуса,на работното място. Вярно е ,че всички гледаме телевизизия и сами си избираме какво да гледаме, но при това преобладаващо заливане на подобни предавания, нямаме ли останалите ограничен избор?
В тази среда, сведена до избор между степента на опростачване, медийната месомелачка МК направи втори репортаж за отец Евгени от Сливен. Той беше стреснат, трогнат, очарован от отеца и семейството му, от чистотата на помислите му и волята да отстоява праведност в днешния греховен свят. И тук да припомним отеца: „Религиозното възпитание на българите липсва само от някакви
шейсет години.
А забелязахте ли колко младолики са отеца и жена му? Да ви дам предположението -ако си на ти със себе си и с отредения от хилядолетия от Господ начин на живот и ценности-ще имаш Вечен живот и младост. Конфликтът между начина на живот и естествения, предопределения, се изписва първо на лицето. Седемте смъртни гряха-също. Но не винаги-ако си закърмен в грях, ти не осъзнаваш, че грешиш. Нещо като учудването на МК и екипа му от отеца: Аве отче, ти акъл имаш ли да ни съветваш да сме праведни, нали ще ни изяде стадото? В Рим-по римски.
Дори и ако всички водят грешен живот и не е модерно да се вярва в Бога, Бог няма да ни извини ” И ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. “Ефесяни-2:2
Матей: 7-13 "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях".
Спасението е индивидуална величина. Не е групова.
Няма нищо по познато от това поведение на ширнармас(широките народни маси-свиквайте със съкращенията, както в близкото минало). То се нарича „бягство от свободата”, от отговорността за собствените постъпки-по Фром. „Не сме виновни ний-такива са времената”, е неговото мото. Не са виновни нито Газдов, нито Димитър Стоянов от живковската ДС, нито убийците на елита след Девети.
Но да върнем разговора към медиите.
Вината на гурутата? Да видим кво казва Дмитрий.
Както знаем, първите кадри от олимпиадата в Мюнхен през 1936 са заснети от Лени Рифенщал. Тя е човекът, направил и първия пропаганден филм. С две думи-киното и телевизията са пропаганда, откак са създадени! Заради мощното им виляние върху инстинктите на ширнармас. Примери-безброй.
9 март 1954 "See it now", CBS
„Аз съм Ед. Ед Мъроу. Във вестниците вие четяхте моите репортажи от европейския боен театър. Слушахте ме по радиото. Сега заставам пред камерите на телевизията. Не зная - все още никой не знае - дали телевизията става за друго освен за шоу и мюзикъли. Но аз ще опитам. Искам да ви кажа за сенатора от Уисконсин Юджин Макарти. Защо има макартизъм? Защо има лов на вещици?
Ед помълча и накрая каза:
- Не е предопределение звездно, Бруте. Наша е вината!
Двама от всеки десет не го разбраха. Милиони го разбраха. Един на всеки сто хиляди дори разбра, че Ед цитира Шекспир. Рекорден брой зрители се обадиха да го подкрепят.Последваха нови рекорди. Стотици милиони гледаха:
(#3) Убийството на Кенеди, (#2) Първата стъпка на Армстронг на Луната, (#1) Включванията на живо от Виетнам.
Правилно забелязахте – номерацията не е хронологическа. Кадри от първия вид обърнаха общественото мнение в САЩ за войната; поради това репортажите от всички следващи военни операции станаха режисирани или цензурирани. Или, понеже сте малки, можем да дадем днес за пример Пустиння буря, Ирак-2, Войната срещу Югославия-ТВ войни, като играта Калл оф Дюти или Брадърс ин армс.
Кадри от втория вид - на зрелищни космически премиери - едва ли ще видим в обозримото бъдеще-и те останаха ,обаче, сюжети на новата мода- игрите. Останаха само кадрите от третия вид. Телевизията се сведе до просто воайорство-а войните-до ПС игри. Обаче Фридман пише, че ако освободим невежеството в средата на новите технологии, ще последват Руанда и Хитлер.
Е? Телевизията започна с Хитлер и се върна пак при него, след някакви
шейсет-седемдесет години..”
На американските банкноти, обаче, още пише-на Бог се уповаваме.
А ние-кому?