Тя ме беше много яка и здрава овца- порода местна –подобрена. Пасеше си редовно, даваше мляко,  багнеше се овреме и  не правеше проблеми на чорбаджиите.  Не вървеше най-отпред в  стадото, но винаги изчакваше,  и като ги изкарат на къра, гледаше да е сред първата третина, щото да има време хем да  огледа и  намери добрата паша, хем да заеме първа район с тучна тревица. Чобанинът обичаше тая овца –някак си като човек беше,една вакла, и аха, да проговори.. Винаги  си сверяваше часовника за останалите по нея-нахранени ли са,  напоени ли са, време ли е да ги прибира, презобени ли са и прочее. Често, като я доеше, й говореше. То в тая кошара с кого друг да си говори? Така, ден подир ден, овцата се научи да го разбира-рече й  ",хайде да те доим”, и тя се разкрачваше сама и овесваше виме-само плюмчи на пръстите и натискай.  Сетне, от кратките "меее, бее", почнаха да излизат срички, а от тях-думи. Не след много време и проговори.

Казват, че речта формирала мозъка. Овцата се промени до неузнаваемост. Почна да си служи с предните лапи като ръце-да хваща,  а със задните да ходи на високи токчета. И от вълната и шубраците си направи прическа. Научи се и да чете, почна да ходи на селското училище-а  децата отначало шушукаха”Аве тая не ти ли мяза на овца? Не, по кво реши-ами по акъла и блеенето." Сетне свикнаха-овце много.

Овчата, като всички овце, беше пробивна и упорита-ръгаше с гърбавия нос канавката, в която беше сложила книжката и ядеше страница подир страница.

Завърши за ветеринар. Почна да дава становище за реализация на други овчици и сякакви животни. "За кланееее-бееее"-решаваше тя, с оглед на това как се беше напасла, обагнила, подмила-хич не  и се четяха експертни становища и скучни документации. Стана главен ветеринар  на стадото, понеже чобанинът гледаше рандемана и добива  и  хич не го беше еня кой крив-кой прав-кривите отиваха на суджук, а празници  и вино-бол.

Овцата я ибраха от стадото-то кво избиране, като беше любимка на чобанина,  до правото да представи  стадото на изложение  на Троянския панаир. А там-бели кошари, злачна паша и минимум доене-паси, акай бибенки и ходи на случки. Тя   взе, че си наплю едно хълмче, и сяка вечер, по икиндия, когато чобанинът запукваше сливовата, овцата държеше пропагандни  речи, за да  фитилджоса  останалите овце и да приемат решението на чобанина за нейния избор без това да се отрази на млеконадоя. Щото останалите овце, горките, едно, че я мразеха заради чобанина и привилегиите й,  второ, че бяха притръпнали на всякакви агитации , трето че овцата, която гласяха да  отиде  по лани на друга изложба, пасеше най хубавата трева, а те ходеха полугладни и  на фитили от крастата Тя беше мързелива овца и никога не се беше качвала на високо, хеле пък да си прави зор заради другите-та нали бе по умна от тях и имаше паша без да обикаля. Умът и мързела са креативни и свързани  величини. Само че-целта тоя път си струваше.

"Те са прости, загубени,  малко ще поблея, два три дена преди кастинга за блеенето и всички  ще блеят за мен. Сетне-ясно."-мислеше си тя.

  Нашата овца не знаеше, че добитъците бяха направили номер на ланшната кандидатка.. Една се вмъкна в кочината и навлече кожата на стария вълк, който чобанинът уби есенес  и тъкмо кандидатката за слава беше взела горно " си," овцата –вълк се показа и мигом кандидатката  загуби дар слово,  млякото й се пресече, а вълната сетне взе да пада на кичури. .Изпратиха я с презрително блеене и така се затри от метил, като престастарял индианец

Тази,днешната, беше колкото по самодоволна, толкова по намахана. Обаче-камък под гумите! Една дръглива овца-лузърка, я попита какво мисли за клането по предния Гергьовден. И за бъдещето красно на стадото.

-Беее, меееее- зацикли овцата. Обаче пак нейната арогантност я спаси.  Колчем се обадеше да я  апострофира някоя заблудена твар, тя  я  пръскаше с кал, или събаряше камък надолу с крак, щото да не се разбере кой точно е изблял и кво,  в общия хор. Така, само неколцина разсеяни овце се избляха по въпроса за ланшния Гергьовден, без стадото да го бе еня, че клане без документ от ветеринар става само горе, в нашата къшла.. Не и в Троян.

Блеенето предстои, до пълното овластяване на всички овце-ветеринари.

Бееее, Вееее, гееееееее..ей, полека, да  не проговори...