Много хора имат проблеми.И политиците ни имат-не могат да ни кандърдисат.  И Аксел Роуз ги има. Моя позната се разминала с него тези дни  и била потресена от отсъстващия му израз. Проблемите на Аксел Роуз, обаче, са индивидуални, за разлика от нашите, които са групови-демек, склонни сме да ги натресем на обществото, времето и синца, около нас.

И тук да забием  делене. Комахай,  сме  останали две групи-канещи се да емигрират и оставащи. Втората група е на подгрупи-неможещи да емигрират-семейни задължения, усещане за непригодност, здравни проблеми, възраст ,  и  нежелаещи да емигрират-да ги наречем „уседнали”. Те са преуспели и преуспяващи-категория, която е вид оцеляване на различни нива. Всъщност, всички оцеляваме,  но на различни нива на общественото преразпределение. Оцеляват и навън, ако е някаква утеха. И втората, представяна от сериозен процент „ уседнали”, заради които се блъскат близки, роднини-деца на социализма. Когато максимата, която ръгаше дъртаците, беше „да блъскам аз, за да са добре децата”. И децата са хепи-редят се на чейнч-бюрата, да вземат парите на роднините -гурбетчии,  и нямат проблеми. Забавни са останалите-извън тези категории. Живеещи от напиване до напиване, от напушване до напушване, защото „все им пречи нещо”. Ту е студено, ту е горещо, ту кръвното скача, ту времената са лоши-те са всъщност същите като„уседналите”заради които блъскат навън-но просто нямат техния късмет.  Друга разлика няма-освен в мечтите им. Щото с нищо не са по различни от късметлиите.

И другият разрез

А бъдещето красно е панелен квартал и скъпо,  откраднато, според  медиите,  парно, никакви пари за лекарства на скатули и разходи безкрай. И шанс през тотото, далаверата или чрез система от „удари”. Животът е скъп. Дължим пари на половината си познати, но те ще ги видят, когато бай Стамат ни върне десетте лева, които взе назаем от нас лани. Мразим опикания вход със счупената крушка и вечно повреден асансьор. Мислим че вечно сме недооценени, че просто нямаме шанс и не ни е дошло времето, което е на играчите. По Нова Година сме надминали по гърмене трети артилерийски полк, с подръчни материали.Гърмим да привикаме късмета си и да утрепим действителността, и чрез трясъка да завибрира празнотата в главите ни и така да си напраим кеф от вибрациите.

Щото правилото - в България колкото си по-прост и нахален- толкова по успяваш си е верую, доказано в практиката.

Мързелът, тарикатлъкът на дребно за чужда сметка и алчността си вървят с него Нашата представа за успех си е точно това. Да имаме власт над някого, да си правим каквото ни е кеф- недосегаеми; да гепим нещо, да прекарме някого и да се вардим сами от прекарване, да ударим, да гръмнем яко, дагоеба, да затиснем селянина, да газим наред с чер джип с отворен джам, от който излиза здрав кючек. Имаме и друг избор, освен да станеме мутра- този от миналото: да станем партийци и да си чакаме времето, градейки система от връзки, „мой човек”, „аз на теб- ти на мен”, докато дойдем на власт. Дотогава бутаме напред тези, които са пред нас и са по отдавна в далаверата. Тогава, като дойдем на власт- ясно -време е за удари. Бавен, но безопасен- вид обществено наложено разбиране за нормалност. Така изродихме и прекроихме системата по наш образ и подобие и виждаме навсякъде себе си.- и избираме себеподобни, прлюем ги,но им се възхищаваме и боготворим-по големи гяволи от нас са. Защото почти няма някой от нас, който да не може да разкаже биографията на политика, министъра, директора, (издигнати по политически причини) от съседната улица, като римейк на образа на  Никодем Дезма от прочутия роман на Тадеуш Доленга-Мостович Но всъщност, за това не е виновна нито демокрацията, нито политиците -те просто са едни от нас

Коя е сметката от  мечтата на бай Стамат-май светът на проекцията на политиката, прожектиран  отгоре, дето държат нещата... Ми да, политиката на наша почва си е чиста търговия-пазарене. Големите правят сделки, малките и подкрепят, гласуват, или отмъщават„Полуоткрити, полуклиентски пазарни кръгове. Популистка демокрация. А вътре във всяка партия - демократичен цезаризъм. Защото  ние хем ги боготворим, а и те нямат нищо против ние да мислим, че политиката е мръсна работа. Защото знаят, каква цена се плаща, за да се стигне дотам, да се занимаваш с политика. Вие не я ли знаете-ми вижте пак филма Маргарит и Маргарита-нали се сещате, когато Васил Михайлов караше младежа да му завържи обувките. Платиш ли си цената, едва ли вече те е еня за угрижените и оскърбените. Това, което е мечта, става тегоба, когато се изпълни

У нас, подобно на Иван Денисович ,хора спят с парченце салам (надежда за промяна) в устата,за да задържат по-дълго спомена за вкуса му. Бакалиите са пълни с лични карти, а рейсовете за Испания с хора-за сметка на опразнените  цели области.

Тук идат на власт  само царе на желанията. От барикадите на Дупница израснаха мезонетите и хотелите на нашите хора. От  единственият принц, който  дойде ,се получи дежурното  препикаване на  очакванията на хората и яко изсиране за собствен келепир върху "положението".Съюзи се с партокрацията,с внуците на ония,дето го изгониха и утрепаха чичо му.

Щото думите не значат нищо.

Но как бе?,пита човекът от ап.26,ет 2,бл 475, той, който запушваше фугите с дунапрен, как така? - душата му е излиняла  от браздите на разочарованията. Същият ревеше на Орлов мост , когато идва Спасител едно и гласува наред през годините за поредните ,а  после  му остана да зяпа звездите на Биг брадър и  да гласува за  най-смотаните от тях, защото намрази политиката; да  гледа аудитата на гастарбайтерите и се тъпче като  консерва в 213, а вечерите му минават в приказки за оня, смотания комшия, дето ся е в Майорка и има сичко за два месеца. .Татко му умря , положиха го във вътрешна редица  и прост кръст, в съседство със запустели гробове, майка му се сбръчка от мъка и немотия,а децата му го гледат в ръцете и стоварват сичките си проблеми отгоре му, с мотото -не си тарикат, като..

Как бе?

,пита се Човекът, Няма Данко,  със светещото гръмнало сърце, има Данко Хаирсъзина с бухалката. Ебалсъмгодагоеба,казва си той и мята бомбичката, целейки аудито на гурбетчията на долния етаж.

А на мястото на ручеите , довели до опустялите селски къщи и апартаменти се стичат потоци селяни, небръснати, потни и груби, родени през 83-та,84-та,все в годините на светлия социализъм.Техните родители са ги възпитали на безбожие и крадливост,на хитрина да излъжеш,да се "устроиш",да си "селски" на другаря Х. C.

Европа е шанс да се развиваме-тръбят централите на партиите,докато не правят концерти и не обикалят Радината с червени гигантски автобуси-сякаш сме деца, дето сефте виждат „бу”.Ми да, -ще даде шанс на чорбаджиите-те и ваши хора, да станат още по богати, да се развиват още повече. Но дори Санчо веч не верва, че от това заплатата му ще се увеличи..

Авеебалсъм им ...на сичките