Политическите клишета за агитация са ми много интересни-те осветяват като светкавица моментните мухи в главите- нрави, народопсихология и пропаганда.
”Като гласуваш, ще  имаш правото после  да псуваш. Ще имаш правото да  критикуваш.”Като не гласуваш-един вид-питахме те как да бъде, ти не каза. Затова сега ще ядеш дървото. Щото като не гласуват свестните, на тяхно място идат антиподите им.

Логиката на едно такова твърдение е спорна. А може би си отвратен от всичките и ти е все едно кой? А може би не сме в комунизма, когато общото благо беше пред личното право. Или може би-сме? А може би собствения ми избор и воля са върховенството на демокрацията. Или искате да ме принудите да я упражнявам-насила.  Защото съм задоволен, и не и е нужно да променям обществото, а само да го дублирам в моя паралелен свят. А може би вярвам на Мансър Олсън. Че колкото повече са хората, пише преди 42 години той*- които искат едно нещо, толкова по-малка е вероятността те да се обединят за общо действие, за да го направят. Способността за колективно действие у сто процента от хората, желаещи нещо, което е добро за тях и е неизгодно за т. нар. елит също клони към нула. Примерно, ние  не щем да гласуваме не от безразличие,а защото сме били достатъчно пъти убедени, че за когото и да гласуваме, вероятността нашият избраник да се разбере с другите избраници в общ техен интерес, е по-голяма от вероятността той да работи за обещанията си към нас. Ето как настъпва обществена парализа.

Според Мансър Олсън, обаче,  обществото може да излезе от нея едва когато - и ако - изпадне в агония.

Фундаментите на демокрацията са няколко. Върховенството на политиката и  гражданско общество са едни от тях. Не икономиката- а политиката. Като разбиране за представянето на огромни групи хора на площада, където да се решава накъде да върви общото дело. Затова страни с огромни природни богатства са бедни. Където няма политика няма общество, а сбирток от хора,които са тълпа-съответно, непредсказуеми.  Сриването на политиката като основен фундамент на демокрацията,води до разпад на  държавността, защото получаваме група хора на власт, които  постоянно предоговарят отношенията помежду си на основата на груповия и личния си интерес . Накратко-няма политика-няма държавност. Кога стана това у нас-на няколко пъти,съвсем целенасочено.Когато имаше  правителства, или коалиции  от зор. След като политиката  не е важна-то тогава  не е важно и умението на премиера и министрите  в нея. И надолу-в цялата администрация. И такива стават случайни хора и обслужващи-служащи, на интересите на тези, които са ги сложили Или последното води до първото-ако те не са вещи в политиката, тя, закономерно си отива и идват груповите интереси. Колкото и здраво да е едно гражданско общество, обаче, то не е способно да удържа разпада там, където държавата и политиката са  се раздрали на парцали и са станали егоистично, котерийно-групово занимание. Още по-малко може да издържи тогава, когато водещите медии  са на страната на властта-на силния. Този процес се прехвърля  и  надолу. Под напора на тези фактори всяко общество  става все по-малко гражданско  и все повече частно, в което отделните избраници си гледат само техния интерес. Тях това ги устройва, това е техния интерес-превръщането на  държавата и политиката в егоистично, групово занимание.
 А дали, аджеба го е имало туй  нещо-гражданско общество, което да се противопостави на това занимание ? И че това, да свалиш два пъти негодна власт, ако не е дело на гражданското общество, то какво е?
Ако го е имало , къде е отишло? Не знам-знам само,
че ако потопиш жаба във вряла вода, тя мигом ще изскочи. Но ако я потопиш в тенджера със студена вода и почнеш бавно да я загряваш, жабата не реагира и се сварява

Хората виждат, че правителството не може да създаде условия за решаване на проблемите им и от там закономерно следва разграждане на гражданското общество.Целта на задачата е да не скача жабата. Публиката да се отврати и да отиде за гъби. Обществото да загуби  политическо поведение.  Да се изгради удобно за водене тотално дезинтегрирано, дезинтересирано, медийно опростачено и разединено -всъщност, "частно"-гражданско общество, във фазата на ранната идея за държавата.  Огромни групи днес да живеят в една система, с която нямат никаква връзка, а също и помежду си, освен омразата към държавата, или към Христина или Десислава. И те са политически безразлични, дезинтегрирани  и нямат  никакво желание да променят нищо.  Резултатът е появява дополитически общности - племена и кланове. И закономерно -нали помните-отначало частни улици,квартали, сетне стигаме до"На Изток България граничи с... "

Но помислете върху това: премиерът на Румъния се озъби на западните посланици.

Реакцията му е по повод упреците за борба с корупцията и забавените реформи. Румъния не е колония, ние не сме държава с колониален статут  Ние сме равноправна страна, членка на ЕС от януари. Ето защо аз настоявам всички посланици на другите държави от общността да ни третират като партньори, като равнопоставени", обяви сърдито премиерът.

Или върху плакатите за агитацията в Букурещ днес: Не трябва ли да чувам?".  "Не трябва ли да виждам”

Апропо, преди да тръгнем да оправяме Европа, не трябва ли да се разберем вътре по общия ни интерес. Коя е арената на този спор? Ние наясно ли сме по него?

В резюме:

Демокрацията се крепи на политиката. Питайте вашите избраници

-какво разбират под думата политика

-какъв им е политическия опит.

Ако не ви отговорят-те са избрани да служат. Не на нас, обаче, а на себе си.

Гласувайте! Негласуването е обличане на  груповата воля със статут на  закон-на бай Стамат, тризначките, леля В  и фризьорките, готвачките, маршируващите под строй пенсии  и тъпо мислещите млади хора. Негласуването е диктатура на простотията и опростачването, над важността на ума.  Така властта каца в главите на онези, които нямат никакви глави.

Защото това е единственото, което може да направите, за да не пусните егейците. Или май е късно-тогава, рън, бейби,рън