„Знаете ли, че св Юда е светец- патрон на изгубените каузи?”-пита пияният професор Дейвид Гейл от едноименния филм.” Имало е двама Юда. Юда, който е бил свят човек и другият.Юда, който е бил лошия. Той е, който е предал Исус и се е опитал да го целуне.Но в средните векове никога не са се молили на добрия Юда, от страх да не докарат лошия по погрешка.Следователно, никога не са му създавали работа, освен ако не е била  неизпълнима.”

 

Трябва ли от тези избори да се правят генерални изводи за политическата карта на днешния ден. Не. Негласуването излезе победител, а то е израз на много фактори.

Всякакви генерални изводи, че е необходим някакъв суперрадикален подход са прибързани. Защото негласуването на тези избори е точно рационалното действие. Ирационално е да викаш-„Помощ, бият Паниковски”, нонстоп да облайваш чрез ефира, че нещо фатално е станало. Тези избори само скицират ситуацията.

Не така обаче седят нещата в дясно.

Първо, това е поредната дясна загуба. Второ, и утре и вдругиден ще е все тая, и по зле ще става. И няма никакво значение кой написал преди пет години „Реквием в тъмносиньо”, кой предложил тогаз рефрешване на СДС или създаването му наново на конфедеративен принцип. Важното е, че не стана.

Клишетата-„обединението вдясно днес  ще оправи нещата", са кауза пердута  от всякъде. Едните десни ще зоват морала за кауза, другите ще гледат прагматизма.

Всяко нещо се прави навреме-четири загубени години промениха твърде много неща. Нямаше толкова властваща масова  ирационалност.

 Дясното трябва да се моли на св Юда-добрия, за да оцелее.

Фактите са, че както Солидарност се разпадна като си свърши работата, така и всички партии в цяла Източна Европа, провели Прехода, си отидоха. Отиде си каузата им. А когато си отиде каузата, тя се замества с келепира, като същност на политическия ерзац.

Значи, когато иде реч за политика  има две  нива. Публично-това за пред Бареков и  наивно-питащото изражение на Цветанка Ризова по Нова.  На първо ниво  ни замярват с политерати-използване на клишета като”„Обединение, "Общо европейско бъдеще" „ Краят на прехода” „Публичното пространство” „Каузата Герб” и прочие. Демек, всичко се облайва и се обвива с клишета, за да му се предаде някакъв приемлив принципен и политически вид, че да могат сетне да нищят анализи-„какво, аджеба, е искал да каже политикът Х” и какво произтича от горното. Ми нищо не произтича-нищо на квадрат!

 Втората, истинската същност, си е символната. Тук няма какво да се лъжем-иде реч за търговия, за размяна. Защото участващите в политиката знаят каква цена се плаща, за да се стигне дотам да се занимаваш професионално с политика. Платиш ли цената, едва ли вече си загрижен за унижените и оскърбените. А цената е ясна-нали се сещате как я показа Васил Михайлов във филма „Маргарит и Маргарита”-сцената със завързването на обувките. Тези дни говорих с приятел, за когото може да се каже, че живее с политиката. Той ми разказа за един характерен диалог в управляващите партии: „Аве тия от партия У(коалиционен партньор) се насраха да крадат..за нас не остана.”  И още : ”Ми стана Зет( градски шеф на опозиционна партия) и каза-господа, махам се от вас, станах на години, докога ще седя в опозиция..няма кво да се лъжем, ние сме в партиите, за да дойдем на власт-на кой не му трябва власт( за да се оправи-б.м).”

Хората  са били винаги заблуждавани, че политиката  е израз на справедливост. Излизайки от  репресии, от тоталитаризъм, чертите на масовия човек стават винаги социална идеология. Тя става реалност. И щом е така-винаги политиката ще е риъл политик, тъй като тези, които я упражняват,  ще използват механизмът на бягство от свободата (Фром, едноименното произв, стр 240) и ще въплъщават силата; ще твърдят, че политиката им е израз на справедливост. „Ето на, дайте да изметем лошите и да въздадем справедливост и като дойдем на власт, ние ще оправим нещата..”.
Всъщност, ще оправят само себе си.

Да дойдеш на власт и си оправиш тотото.Това не е ли кауза? Защото само при комунизма общото седеше над личното.
Да, демокрацията е власт на народа-обаче още Паскал го е казал
Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“ Така, че пътят към политическия рак на системата е открит. Как можеш да се сърдиш на съмишленик, че поставя собствените си интереси пред обществените.Че се е записал в печелившия отбор.

И още политерати-„Ако искаш да видиш лявото, гледай Русия-за дясното гледай Полша”

А там, близнаците  Качински се борят за установяване на „четвърта” република-нещо като четвърто българско славно царство. Те произлизат от зората на борбата за демокрация и считат, че последните правителства са предали Полша, пренебрегнали са идеалите, за които са се борили и са ги извратили.Борят се за „чиста” и „силна” Полша, по думите на Лех, осъзнаваща историческото си предназначение в ключовото си геополитическо положение. Широко разпространената корупция на европейска Полша по време на левите е главната причина за общественото недоволство, изразяващо се както с ниска активност, така и в мощна подкрепа на политици, които обещават именно
промяна на морала
и ново начало. Ново, доколкото е на чисто, а всъщност е това, за което са се борили работниците от Гданск, през 80 –те, или преведено на наша почва-за доброто, истинското седесе от митинга 90та.

Съвсем друг е въпроса с реализацията на обещанията. Там-нищо ново. Но дали ще дочакаме синца да се убедят в това? Вероятно. Както дочакахме след 4 години да стигнат до идеята за рефреша. Но да уточним-ще го дочакаме като аутсайдери-както досега..

 

 

Някъде около десет години. Не е шегичка, Земария!

че чак не мога да те позная...
Не ти се сърдя вече за глупостите ти, които написа снощи...
Моля ти се пиши си по твоя си начин, за да мога да те чета...