Прочетен: 2275 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2007 13:14
Да започнем да говорим сериозно. Най напред что делать, сетне какъв човек ни трябва. Първата задача, която трябва да се изясни е, какво искаме да направим. Каква ни е целта в политиката?
А) д влезем във властта
Б) да върнем политиката, да върнем хората в нея и да им спечелим доверието и заедно да се борим за една по добра, нашата-обща визия за бъдещето
Ако изберем А, ние решаваме едни задачи, ако изберем Б-съвсем други. Така, ако изберем А, на нас ни е необходимо да се наредим зад Колчаков, Бареков и Бат Бойко, не ни е необходимо да разсъждаме каква партия искаме да бъдем, каква ще ни е общата визия, каква - идеологията, каузата и прочие подробности на политическия инструментариум. Необходими са ни много малко неща-да слушкаме и папкаме, да се наредим на опашката, или ако сме с по големи претенции, за да си вдигнем цената, трябва да си намерим лидер, който да прилича на успешния модел. И политически съвет, който да е като сценаристите на Слави-извинявай, Сиромахов.А защо не и самия Слави за лидер?
Каква е обстановката, какви са печелившите нагласи, какво е нивото на ирационалност, на мухите в главите и прочие-с други думи, на какъв етап са фантазните идеологии, параноидалния колапс и емоционалната чума у човека-маса.Защото демокрацията е броене на гласове. А резервът е в широкото жирондистко дясно блато. Не случайно ББ се е прицелил там-всъщност, в единствените неразорани целини, източник на власт. От аполитични, мразещи политиката и държавата си хора,накратко-фрустрати.
Масовата ирационалност е с много висок градеус и близо до точката на кипене
Какви са причините за горното?
Всеобщата бедност и голямото разслоение, дезинтегрирането на хората от политиката и всичко, което наблюдаваме са неща, които се случват при срив на ценностите, когато новите не са се изградили.
Това, което става, от психологичен аспект е сходно на причините и предпоставките за ВОСР, за Третия Райх , усилено с новия момент-медиокрацията, създаваща илюзорни герои, подчинени на статуквото.
Днес ирационалността се използва, като се вкарва в носталгия и копнеж по минало ,по здарва ръка, справедливост, лошите на стадиона и национализъм-това са все хватки за идване на власт на ирационалността.
Утре това нещо ще мине-ще се получи обратната вълна, каквато имахме преди 17.
Но ще има ли кой да я подеме? Ще устои ли някой на днешното безвремие
И какво можем да дадем, ако изберем А за вярното решение-с други думи, как да се продадем, с какво разполагаме днес и сега.
В тази обстановка дясното има за продан единствено трите букви. И влиянието им, със силата на миналото, върху широкото жирондистко блато. Така, избирайки А, ние ще отложим смъртта на трите букви и спомена за тях до времено, през което те ще станат мръсна приказка-нещо като усещането, идващо от БКП, КПСС, ЧК, ДС и т.н.
Защото всяка вълна се прибира.
И не е ли по добре, вм да продадем трите букви и да уредим себе си днес, да уредим бъдещето на децата си? Но не като съвършения индивидуализъм на Андрешко, а като част от общото бъдеще на всички(нали се разбрахме-това се нарича политика).Чрез политиката да създадем новите ценности и да счупим омагьосания кръг.
Кое е по голям патриотизъм? Кое е лошото лекарство-А или Б? Решавайте!
сл продължение
31.05.2007 19:51
Ти какво реши досега и какво ще избереш занапред"
Хубаво ги редиш,ама освен хубави думички,не е зле да пооцелваш и значението им.
Де го видя тоя "индивидуализъм" у Андрешко?
Индивидуализма казва че който каквото се е набъркал,това ще сърба.
Точната думичка за стадната солидарност на Андрешко е "алтруизъм".И то криворазбран алтруизъм щото като седи цяла нощ в блатото и като го извадят,бюрократа ще разплаче на Андрешко фамилията до девето коляно.
Ама той Андрешко е кух селяндур и е възможно да не си дава сметка,че като рие вола,рие на гърба си.
Толкова за Андрешко.
И това "общото бъдеще на всички" как го виждаш не знам.Едно време чакахме "светлото бъдеще",това трябва да е братовчед му:-)
Няма общо бъдеще,или по-точно това е безкрайно неточен израз който се ползва за популистки цели.
Партиите отразяват определени интереси и за това се делят на ляво и дясно.Пък и какво общо бъдеще да имам с Вальо топлото например или с ония в Столипиново дето не си плащат тока.
Бъдещето което искам е общо с хората които пълнят бюджета.Левите се грижат за другата група.Тия дето са на гърба на другите.
Въобще дълго за писане.
Имам и още забележки ама ще ги пропусна.
PS.Пиша го това за лично твоя "консумация",така че като го прочетеш го изтрий./ако искаш де:-)/
Какво е определението за политика? Какъв е произходът на думата, откъде идва? Политика-идва от полис, това е общото събрание на гражданите от полиса,(при Аристотел) които да решават накъде да върви общото дело. Политиката е състезание между визии за това общо бъдеще-тя казва ние, десните, примерно костовистите, искаме да се наложим, защото предлагаме такова и такова общо бъдеще.
И тук имаме фундаментално различие, за което сме спорили . Политиката не е състезание на интереси, изразени чрез партиите.Политиката не е мястото, където се парцелира по интереси, а е съревнование между визиите за общото благо.
Ако беше борба за интереси,непоставени в общата рамка на общата визия, управлението ще се върти в кръг-каквото нещо имахме при царя и коалициите, в желанието да угоди на всички.
"Затова консерваторите в Англия не казват "Гласувайте за нас, защото балансираме ираме между интересите на дребните и едрите собственици". Казват: "На всички вас без изключение предлагаме една свободна от социализъм и бюрокрация страна, в която да постигате целите си, каквито и да са те." Лейбъристите не казват: "Гласувайте за нас, защото ние изразяваме интересите на организираната работническа класа и дребната буржоазия." И те предлагат бъдеще за всички: "Гласувайте за нас, за да живеем всички в страна със справедливо разпределение на власт и ресурси."
Да сте чували американските демократи да казват "Гласувайте за нас, защото ние представляваме баланс на интересите между афроамериканците, испаноговорящите, Юга и привържениците на абортите"? Или републиканците да призовават: "Дайте ни гласа си, защото ние балансираме интересите на индустриалците от Севера с петролните фирми от Юга и противниците на абортите"?
Когато един политик не предлага общо бъдеще - не формулира валидна за всички граждани версия на полиса, той не е политик. Защото политическата конкуренция - надпреварата между вариантите на бъдеще, които партиите предлагат на вниманието на гражданите, не е между това кои интереси и групи да вземат властта и да доминират над останалите. Това е разбиране, залегнало в основата на идеологията на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин - и то не е вярно.
Конкуренцията в политиката е между различни визии за общото (споделено) бъдеще на всички граждани, възприемани като равни помежду си и като неучастващи в групи по интереси.
Групите по интереси са вън от политиката
Те битуват в частната сфера и в сферата на гражданското общество в тесния (Хегеловия) смисъл. Именно поради причината, че груповите интереси нямат място в политиката, но винаги искат да са там (за да имат приоритетен достъп до общите ресурси), бушуват постоянните спорове на тема лобизъм, финансиране на партиите и така нататък.
Разделенията в политиката не произтичат от разделения между групови интереси, а от това, че има конкуренция между предлаганите общи визии на бъдеще за всички. Тъй като има различни концепции за общото бъдеще, политиката разделя по партиен признак. Левите предлагат един вариант на бъдеще за всички, десните - друг.
Когато двете разглеждани гледни точки: едната - "политика = балансиране между интереси", и другата - "политика = общото бъдеще на всички", се приложат към една и съща политическа ситуация, препоръките за действие се оказват коренно различни. Ако е вярна първата гледна точка, то в дясното пространство днес е желателно да се постигне максимално широка коалиция между всички, които описват себе си като вдясно от центъра. Ако обаче политиката е "общото дело в името на по-добро бъдеще", решаваме други въпроси. Като например: искаме ли такова бъдеще, в което нашият живот да бъде определян от хора, описващи себе си като десни, но очевидно предвождащи клиентели - т.е. обособени групи граждани, които искат да ползват по-голям дял от справедливо полагащата им се част от обществения ресурс?"
Българския език е беден и често се получава разминаване в смисъла.
Никога не съм казвал че "интерес" е на тебе нива на мене ей оная горичка.
Вижданията за политиката обаче са определени от интереса.Ето аз подържам мнението на английските консерватори,но "свободна от социализъм и бюрокрация страна" не съвпада с интереса на бюрократа.За какво да говорим тогава и как да сменим широкото значение на думичката "интерес".
Както и да я заобикаляме тая думичка с измислени лозунги,в крайна сметка все до там стигаме.Да не говорим,че "купешките" думички често създават неприятни "инциденти".
Моята визия за бъдещето е повече да работим и държавата по-малко да ни взима и раздава на неграмотните мързеливци.
Визията на тия от Столипиново за бъдещето е държавата да ги гледа и дондурка.
Излишно е да казвам че всеки си има "визия" съгласно интереса.Не говоря за интереса в тесния смисъл на думата,конкретно кой от коя делва с мед се интересува.
Политиката е състезание между визиите на отделните партии.Абсолютно точно.
Ама виж неграмотниците какво са написали в речника/щото не знаят тая купешка думичка/
партия
1.Обществено-политическа организация на хора с общи интереси, цели и идеология.
2.Човек или хора,които мислят еднакво с други или имат еднакви интереси
Така че едно е значението и същноста на нещата,съвсем друго са "рекламните" послания които са направени да не дразнят някое чувствително ухо.
PS Всъщност тесния смисъл са бизнес интересите на партийните олигархии.Е аз не говоря за тях,а за общия интерес на стотици хиляди хора отиващи да гласуват за една или друга партия.И конкретно за общото в интересите на тия от реалната икономика,които пълнята бюджета.
Надявям се да съм станал по-ясен.
03.07.2011 07:02
03.07.2011 11:40
