Това е втора част на този разговор
Сетих се за него, по повод коментарите на  ИвоБеровия гняв. Стара работа е.

За състраданието

Всички религии го разглеждат като съставна компонента на доктрините си. Но ние тук няма да го разглеждаме през тази призма. Състраданието променя всеки- и добрия, и лошия. Обикновено идва с помъдряването, със старостта, със страданието-но не винаги, често идва и при млади хора, прекарали духовно сътресение, голяма любов, тежко преживяване, довело до катарзис и т.н. Виждал съм хора, изпитващи силно умиление, (ревливост) от филми, от обстоятелства, които не са им правили впечатление преди, и то такива хора,които в последствие, след години и като характери са се оказвали далеч от християнската любов към ближния. Състрадането е белег на духовно израстване. То е брат на любовта. И на него са подвластни всички-както на любовта.
Никога на света, след Христос, любовта не е водила масите. Защото масовата любов не се обяснява чре социология, история и политология, а само и единствено чрез психологията.Всички учения и мислители, разглеждащи масовата психология са изтъквали съвсем други причини и движещи сили за народната любов. Обяснявали са ги по най различни начини, но основно с инстинкта, с първичния либидозен импулс, който излиза от инстинктивния слой на характера и се пречупва през възпитанието и прогонва естествения, на любовта, биологичен слой (Райх) Вижте Льо-Бон , вижте Канети, вижте Фройд, Фром и прочие-всички обясняват масовите движения от психологичен аспект точно през ирационалното начало. Съответно, всички лидерски учения се опират на това, на владеенето на тъмната, ирационалнастрана на човек. Лидерът, водач на масите, опрян на техните кусури. Владеещ тъмнината. Лидерът, който най добре назнайва протоколите на сионските мъдреци, Макиавели, Хитлер, Лео Щраус и т.н.
В това начало има омраза- едни спрямо други, нашите срещу вашите, има сила, защото силата печели, има налагане над опонента , има в крайна сметка насилие.

На никому, извън тези мислители, извън огромния поменик от вождове, командвали и човечеството не би му минало дори през ум, че е възможен някакъв нов, по справедлив начин за решаване на обществените проблеми. Начин, опрян на любовта към истината, морала и справедливостта, а не на омразата, сразяването на опонента, командването на инстинкта.
Нет такая партия , нет такой лидер.
Историята обаче познава такива. Това са Ганди и Мартин Лутър Кинг
Никога преди Ганди християнската любов не е била такава мощна политическа доктрина. Никога човешката история не е виждала работеща и осъществявана на дело другата, добрата , духовната, биологичната страна на човешките същества. Никога уважението любовта, състраданието и ненасилието не са постигали трайни и столетни цели, както те бяха постигнати от Ганди и Кинг, от Дезмон Туту и Мандела.. "Начина на мислене на Ганди може да отведе директно до политическите структури на бъдещето, в които една нация може би е по-добре защитена, когато не притежава атомни оръжия, отколкото ако притежава такива, структури, в които тя по-ефективно преследва собствените си интереси, когато се съобразява с интересите на другите нации, отколкото когато ги игнорира. Това е своеобразният пример, който Ганди ни оставя, който показва, че най-постоянният личен ангажимент, заедно с пълното отричане на насилието, могат да доведат до най-големият политически успех. Всички сме му задължени за този пример"
Любовта, идваща от биологичния, същински слой на човешката същност, също може да се окаже мощен обединителен съзидателен фактор. Най мощния и най чистия- този на Господ. Това доказаха Ганди и Кинг, и точно по времето на Райх и Хитлер
Доказаха, че във времената на омразата, сегрегацията и противопоставянето има и други начини . Никой, който ви обещава нещо с омраза, със сила, не ни мисли доброто, защото нито някой ще го запомни в световната история, нито той ще забие кол. "Ако се оставите на изкушението, да използвате насилие в борбата си, идващите поколения ще наследят дългата и безутешна нощ на огорчението". Ако мислите всички за врагове, ако искате да се преборвате със стиснати зъби.. „Ако обичате враговете си, ще откриете, че дълбоко в корените на любовта се крие силата на освобождението. „
"Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи.”
Но кой как разбира светлината?
Не вождове ни трябват, правещи ни силни, вкарващи ни нейде силни-къде? Сред врагове? Нали силата  ще е за сметка на нечия друга слабост, тя ще е сравнение и противопоставяне и пак омраза; евтино, плебейско насъскване по законите на маркетинга на пастата за зъби и рекламата. Не искам да съм силен, е време да кажем, искам да ме обичат-защото не си избираме родителите, както и страната, по силата и хубостта, а ги обичаме за това което са, за тяхната любов към нас и за това каквото са ни дали- и ний на тях. Не ми трябват партии и вождове, взели си програмата от „протоколите” и психологиите на тълпите, или ПР мероприятия, принуждаващи темерути да ми се усмихват, за да ме залъжат а такива, които проповядват любов. Защото „Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи." "Да пренебрегнеш едно единствено живо същество означава да пренебрегнеш божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят. В едно нещо вярвам: „Убеждението, че морала е основата на нещата, и че истината е същността на всеки морал.”(Ганди)
Ай хев а дрийм
Такава партия ни трябва. Нищо, че отначало ще предизвика смях . Тя е възможна. Мартин Лутър Кинг и Ганди доказаха, че е възможна ,
„Без въодушевление не се е случило нищо голямо и добро на земята  От тези, които са се считали за мечтатели, човечеството е наследило най-нужните заслуги. Въпреки всички хули, въпреки, че са били преследвани и презирани, те са се налагали, и дори и да не са достигали целта си, те са вървели напред и са постигали още."
П.С Всички цитати са от Ганди и Кинг

Казвате много интересни, умни и хубави неща (например за светлината и тъмнината, а много ми хареса и разговора за Люпчо), но според мен и малко утопични. И Ганди и Кинг например са били водачи на онеправдани групи от хора изпитващи солидарност по общо взето етнически признак (в Индия е малко по-сложно, но, ако не греша, движението на Ганди е било главно анти-колониално движение, макар и със силен етически елемент). Тоест, ако правим нашенски аналогии, те са били малко в позицията, простете ми моля Bи за смешното и даже кощунствено сравнение, на Доган—нямали са проблем с дефинирането на групата и със солидарността в нея (отново, в Индия може би са били малко по сложни нищата). Още по важно е обаче кого са имали насреща си—което и в двата случая са били силно демократични и законови общества (с дълбоки традиции и в законността, и в демокрацията, и в свободата на пресата). А поне в американския случай, движението на Кинг има и влиятелни съюзници сред белите на север. Така че аналогиите с у нас са малко опасни.

С риск да бъда провокативен (а може би и с желание да бъда такъв), ще кажа, че това, което ни е нужно в момента не са Ганди и Кинг, а хора, които да са много етични, но да могат да действат и твърдо. Мисля си, че проблемите у нас сега са такива, че трябва да бъдат разсечени, а не бавно развързвани.
С най-добри пожелания, Сашо

“Whenever you are confronted with an opponent. Conquer him with love.”
Някъде някога да срещнахте това в България? Сред политиците от която и да е партия, сред лидерите...