Този път  ще мълчим. Нека да оставим други да говорят

Вижте, ДСБ е в криза, чието естество не разгадават, защото не могат или защото не искат. Впрочем, през последната седмица като че ли се досещат за естеството на заплахата и откъде напредва. Говоря за лидерите на ДСБ.”Твърдото” ядро диша във врата на всички лидери и на самия лидер, това като че ли започват да разбират. Тази партия е в дълбок конфликт със себе си, тя е на път да загине от собствената си ръка, от енергиите на собствената си кауза. Каузата търси реванш срещу политическата подлост и нищо не може да я спре. Всичко, което прави лидерът напоследък, е да жестикулира по-посока на “твърдия” електорат. ”С вас съм, с вас съм”, това казва. Но лъже, защото не е с никого, чисто и просто иска всички да са с него. Ей така, от уважение към “красотата”, без видима политическа причина. ДСБ има две истини и две истории: истината на каузата и “истината” на цинизма. Някои наричат този цинизъм клиентелизъм – все едно как го наричат. Това са паралелни светове. Повечето политически дейци и много коментатори гравитират към цинизма, наричат го професионализъм и много се гордеят с него. Имал преимуществата да бъде разумен. Но нищо не разбират, защото живеят само с честолюбиви и монетарни интереси и по тази причина с отрязани дълбочини. С ампутирани рецептори. Войнствата на тези две истории – на каузата и на цинизма - се сражават помежду си, защото не могат да се понасят и защото нищо не може да ги накара да се заобичат. Този дележ може да ви се стори схематичен, прекалено напрегнат, но затова пък е много информативен и в някакъв смисъл изчерпателен. Всички реформаторски партии в Източна Европа бяха “заразени” в началото с идеализъм, с копнеж, който последователно ги довършва след мандата на техните “прагматични” управления. Твърдото ядро и “леката прагматична периферия”, меко казано, не си симпатизират. Електоратът на ДСБ,тъмно- синьото ”простолюдие”, пита апарата на тази партия и го прави много радикално, напоследък съвсем радикално – “можете ли да удържите човешко приличие или не можете? Имате ли срам или нямате? Ние ли съществуваме заради вас или вие заради нас? Вие знаете ли смисъла на своя политически живот или не знаете, че политическият живот има смисъл, по-безкористен от личния?”.
Хората от “демократичните низини” чакат отговор на тези въпроси, но няма да прекарат живота си в чакане, на това да не разчитат тези от елита. Накрая ще спрат да му обръщат внимание и ще се сбогуват с него завинаги. Много инструктивно е, че този елит на ДСБ говори за така нареченото “твърдо ядро”, като за крайно досадна политическа подробност, с която по неизбежност трябва да се съобразяват, като критично важен източник за собственото му политическо възпроизводство. Говорят за него с ирония като за впрегатни политически животни, като за някакъв глупав миманс или по-стилизирано казано, като за статистика.
Няма да се уморя да повтарям, че ДСБ е по идея насрещно движение в подлата българска действителност. ДСБ е партия на политическия кураж, на позицията по принцип, а не на флирта с престъпната конюнктура на тъй наречения “преход”. Съществува корупция на политическата слабост, не по-малко разрушителна от корупцията на политическата сила. Силата на Костов е извън всякакво съмнение, сателитната корупция на неговото управление – също.. Никакъв принцип няма в тези резки движения на тъмносиния лидер”, а паника и ужас, че е на път да провали успешния  си жизнен проект и да слезе от политическата сцена. Сценичната смърт е страшна участ за артистите от всички поприща без изключение. Само че нарцисизмът на един лидер не представлява фундаментална политическа ценност. Не представлява даже никаква ценност. Обаче представлява срам.
Печеливша ли е идеята на ръководството да се свика национална конференция на която да се реши дали Костов да остане
Това действие трябва да се квалифицира като отчаян акт на самозащита, комбиниран с нещо подобно на политическо коварство. Този едноличен почин цели да сломи евентуалната съпротива във висшия изпълнителен орган на партията, като откаже да я срещне. Това е тактика на свършения факт, сама по себе си политически грозна. По идея, тази  ще трябва отново да се възхити на сдържаната горест на подалия оставка лидер, да го обикне повторно и да се закълне в нещо подобно на еротически унес, че изборната загуба ще бъде вина на “всички останали”. Един вид, има комплот на левите да  ни лишат от удоволствието да ви водя към победи.. Подготвят международен политико-естетически скандал. Кич..
Такава конференция ще бъде бягство от равносметката, обикновен шантаж, формен рекет…. Само че няма да се намерят мъже. Повечето са изтощени клиентелно, клюмат резигнирано и с всичко са съгласни. Гледат си политическите старини и дремят върху припечеленото. Това правят.
Има ли оптимистичен сценарий за ДСБ оттук нататък?.
Илюзиите трябва да бъдат разграждани, а симулациите разобличавани.Това политическо лицемерие става непоносимо, идеята за морална мимикрия и симулиран катарзис е направо отвратителна. Първият ни дълг е истината, каквото и да коства усилието да я търсиш и решението да я произнасяш. Дребнодушното тактическо смълчаване на простите очевидности не води до никъде. В крайна сметка избирателната бюлетина е в нашата ръка, а не в ръката на политиците. Тази малка подробност е респектираща, нали така?

==========
Това е едно интервю на д-р Николай Михайлов, дадено пред Люба Кулезич във вестник „Седем” на 16 юли 2003та. Заглавието му е "СДС има две истории - на истината и на цинизма ".  Правилно забелязахте-навсякъде, където в интервюто имаше СДС го замених с ДСБ. И други дребни корекции и съкращения  сторих, заменяйки Костов с Надежда. Например, перефразирах въпроса „Печеливша ли е идеята на Надежда Михайлова да се свика национална конференция преди изборите”. За тях си признавам- без бой. Важното е, че казаното остая! Народът  го е е казал-със своите думи, по собствените глави!

"Сценичната смърт е страшна участ за артистите от всички поприща без изключение. Само че нарцисизмът на един лидер не представлява фундаментална политическа ценност. Не представлява даже никаква ценност. Обаче представлява срам."
това според мен би могло да послужи като постулат в учебниците по политология.
но какво от това? ...