Ще подаде ли оставка Костов

Този въпрос ден и нощ вълнува симпатизанти и врагове-особено вторите. Те сън не мигат, не могат да спят, да знаете. И познайте що-ами щото им е удобен. Той загуби всичко до което се докосна. С него начело дясното се стопи от два милиона и осемстотин хиляди на  осем хиляди- споко, знам, че сега са повече, но толкова ще са ако остане- наесен. Осем хиляди негови и още толкова седесари ще се преброим. Това са фактите. Може да си направим парти. Не на  Орлов мост,  а в градинката пред Кристал, като в началото.. Но млъкни, сърце.

Нека разгледаме  два важни въпроса

Способен ли е да вземе такова решение, да прецени и да поеме отговорността за него.

Налага ли се да го вземе, демек, какво ще стане с партията и дясното, какви са възможните  опции и последиците.

Първият въпрос е доста интересен. На пръв поглед  изглежда, че точно пък Иван Костов няма никакъв проблем. Примери за взети успешно  далеч по важни и тежки решения, където е бил железен и е спечелил id:

-създаването на Партията СДС. Разрив със статуквото и борба срещу него

-приемането на валутния борд.  Цялостната икономическа политика, отвоюването на страната. Разрив с масовото статукво

-подкрепата на НАТО за Юговойната, особено твърде тежкото решение да отхвърли натиска от УСА за приемане на косовски бежанци-неговият политически връх

-ремонтът на кабинета и докладът му пред националната  конференция на СДС-2001

-подаването на оставка 2001. Война със статуквото, но на вълната на политическите принципи, издигнали го на власт

-излизането от СДС-2003 и създаването на ДСБ. Разрив със статуквото.

Първите две решения са взети в период на психологически, медиен и обществен- всякакъв комфорт. Те са от ареала на неговата сила-прагматично да реши задача, да подреди структура, да свърши конкретна работа, да преценява рационално неща, които знае и познава.

Тежестта, с която взе третото и най-важното си решение по време на юговойната показа, че той добре съзнаваше  реалната възможност от провал и че умее да носи изключително тежка  отговорност. Въпросът е, че той рискува, хващайки се на хорото, играейки докрай, но залагайки на сигурно. Същевременно опъването  на Америка  тогава показа силата на колебанията му-ами кво ще ме правят нашите сетне.

С други думи, ако беше царят у нас щеше да има бежански лагери, защото логичният ход беше да се изиграе подкрепата докрай. Опъването му беше някаква тенекийка в полза на статуквото..

Лошото е, че безпристрастният анализ показва и обратни примериq, където е бил колеблив и нерешителен и където обстоятелствата са го тласкали, а той е грешал:

-закъснялото включване в есенно-зимните протести 96-97. Той дълго се колебае, докато протестът стана неудържим. Доган твърди, сигурно не без основание, че под негов натиск ОДС са подкрепили студентите. Страх от счупване на статуквото.

-отказът му от партийния живот и строителство 97-2001. Партията е на самотек.. Избуяват рецидиви повсеместно, които той знае, но не реагира. Сетне  същите стават негови врагове. По статуквото

-купища спорни  и знакови решения в приватизацията. По статуквото.

-оставката 2003 беше съпроводена с власт върху фондация Демокрация и скрита власт в СДС-2001-2003. Дискусията за бъдещето на СДС беше отрязана като с нож чрез разправата с Едвин, май 2003, последвана от същите обвинения  срещу СДС през есента. Решение, в полза на статуквото през май.

 Но септември пише „Надежда, ние те следваме,”а дни след това”Обединението вдясно”,чийто прочит тогава означаваше точно разлъка със старото СДС. Разрив със статуквото.

Накратко, нему му е еднакво трудно да е както за, така и против статуквото. В смисъл на по- лесното,  на общоприетите представи и разбирания,  клишетата. В борбата със статуквото му е по лесно да е в комфорт, да е наясно със задачите; да може да претегли рационално решенията.. Там, където се налага да играе върху тънък лед му е доста трудно, както на болшинството от нас. Абстрактното  логическо мислене му е чуждо-справка, статията за Ирак. Той е повече математик, отколкото мислител, но куражът му е като на среден партиец, защото вярва в това, което вижда  и може да се изчисли. Но политическите полета не са математика и паралелните светове, от една страна  на рационализма, редовно  минаваш в цинизъм, и идеализма от друга, идващ от моралната сила, често очертават реалност  в полза на последния. Добрият политик и истинският лидер са повече идеалисти, отколкото трезво преценяващи рационалисти-цинизмът, наречен от заблудени и медии професионализъм , „всъщност е другото име на честолюбието и монетарните интереси и по тази причина  е с отрязани дълбочини. С ампутирани рецептори.”-цитатът е от Н. Михайлов.

И понеже се отгънах, не остана за въпроса, какво ще стане с партията и дясното, какви са възможните  опции и последиците.

На ИК  му се налага да вземе решението да се оттегли.  Иначе ще взриви основния фундамент на партията-моралният авантаж, дълбоката интимна кауза.. Ако не го стори, ще остави партията на мушмуроците и тя ще се скапе напълно, заедно с дясното. Защото ИК легитимира една политика-тази на самоопределението и силата на мнозинството от един. Линията Костов е именно това-сто години самота, докато светът ни заслужи.

Но дали ще го стори наистина, напускайки напълно политиката-това Бог знае-ако се съди до станалото досега-по скоро не. Ще се възпроизведе оставката 2001-2003- и сетне,на бял кон обратно, в по добри времена.

Е, добре, да речем, че ИК е лидер, икона.Аз греша-ОК

 И кой ще го замести? Някой от тези,, които обявиха оня ден”На кого ни оставяш, бащице”

Берия или Маленков?  И какво ще последва? Ето, това всъщност е важния въпрос. Няма случай в лидерска  партия да вирее,  отгледа достоен наследник. Ако аз грешах, кой от младите надежди беше лансиран, избутан нагоре за тези три  години. Нали все един ден ИК трябваше да слезе от постта? Някаква политика по случая? Къде е наследникът-но на приемливо ниво.  Отсега е ясно на  тези около Вожда, колко им е шапката. Значи, имаме казус, подобен на този при Сталин, Кастро и Кадафи.
Нали знаете, че партия, която няма течения, борба на идеи отвътре, вътрешни крамоли, лобита дори-просто  няма как да отгледа лидери...Тя отглежда или нов Сталин, или някой Хрушчов- Червенков. Но последният дали ще може да напише историята-неговата история, а  нашата история-хисстори. А дали ще има восъчна фигурка в музея на мадам Тюсо?

защото няма пред кой.. там не остана никой..

Според мен решението му ще зависи в немалка степен от развитието на процесите в СДС - неслучайно насрочиха Националното събрание на ДСБ няколко дни след конгреса на СДС. Ако в СДС изберат за лидер Мартин Димитров напр., то ИК трябва задължително да се оттегли и мисля, че ще го направи. Ако обаче изберат някой, който планира да направи от СДС сателит на ГЕРБ (Колчаков), и след това Костов реши да остане, няма да ми се разсърдя.

И аз няма да му се разсърдя, ами всячески ще го подкрепям.
По принцип съм скептик-признавам. Имам добро мнение за МД, когото сефте чух с един доста добър анализ на управлението на СДС преди 6 години(има го в сайта още инфо) Може да се каже, че е отличен избор.
Недостатъци.
Няма достатъчно харизма. Не може да говори артистично и цветно. Не знам как е като оратор-ако се съди по академичния изказ и език-постно.Няма емоция. Не може, дет се казва, да напсува Станишев, да покаже среден пръст на Бойко и да разкаже играта на останалите.
Още трябва, чини м и се-не е това, което трябва да бъде...

Мартин Димитров като редови член, но за лидер???? Достатъчно ясни са аргументите на Земария и те са същите, които всички около мен и аз самият смятаме за МД- сух, неубедителен, липса на харизма, нула обаяние, знания-недостатъчни. По-добре е да изчака още десетина години иначе ще се закопае с неговото лидерство и последните отломки на СДС! Няма нужда от показване на среден пръст, но има нужда от повече лицеизраз и убедителни думи, подплатени с много, много ЛЮБОВ каквато е имал Махатма Ганди, когато е повел масите!