Позволих си да изразя  съвсем кратичко мнение по една статия, написана от мноообична дясна журналистка.

Нарекох я полухалтурка. Защо?

Защото такива статии са писани от  през всичките години на прехода.. Сигурно първите са още от падането на СДС-ФД, а залпът беше след Костов през 2001.Няма по облайвана тема от ренесанса на комунизма и носталгията. Та малко ли се драхме като се върна  Димитър, когато прожектираха"На всеки километър,"и  сетне, когато направиха паметник на Живков? . Когато нещо е обговарвано хиляди пъти върху декари вестникарско пространство, когато се вади при всеки повод-а поводи дал Господ,  когато се отупва от прахта и се слага пак на масата и то по един и същ начин, то се нарича халтура.

Когато аргументите са взети от тук-от там, за скалъпване на тезата, примерно  МН от вестник "Култура" и енциклопедиите, когато за сметка на тона, да стане шоу ,  жертваме обективността. Какво за аргументите? Сетне.

Защо полу? Ами защото има наистина повод-наистина  беше добре да се позавърнат другарите.

Преди много години Дачков пишеше подобни статии.  Карбовски поведе война със старото поколение вехти интелектуалци. Примерите са стотици,  години наред, на тонове  изписано мастило, в които старото беше сринато, а новото- възхвалено.В тях кънти неистов стремеж към крайното отричане и използване крайни  и всякакми средства в една, да речем, почтена кауза. Ама каузата е велика, нали: ново срещу закостеняло старо. Само че това беше най-дъвканата дъвка от соца-"Идеал"-то друга дъвка нямаше. Нито друг конфликт беше позволен. Бяха обръгнали. и наистина печени по темата дъртите.

 Защото само  времето  е истинският критерий. Останалото е суета и фалш.

 То ще махне Богомил Райнов от умът на съвременниците му. А що може ли-съмнявам се. Ако се били добри-няма да може. Все едно да забравим Хитлер или  Азис. Общото е, че освен, че са си владеели масите, са си владеели и професиите до съвършенство..

Не е дясната журналистка  тази, която ще се произнася и дава оценка  за Богомил Райнов. Все едно аз да оценявам Мирча Елиаде. Това означава всяка власт да мени ценностите и възприятията- да, ако има достатъчно време за това. За прекалено много хора БР е символ на „готиното” писане. Прекалено много е дал и беше прекалено добър. Добър писател и добър човек са съвсем различни  неща.Колкото повече лаем срещу очевидното, толкова повече работим срещу нас, работим за врага, мултиплицираме замисъла му.

Защото антикомунизмът е нормалност. Дясното е нормалност. Почтеността е нормалност.Изкривяванията са точно обратното.

И за Гошо Тарабата тя, журналистката,  не е права-той наистина е тъмен субект, но не Сталин му е писал речта в Моабитския затвор. До ноември 89 още пускаха записа й в Лайпцигския съд. Тогава  Гошо е бил на страната на добрите. Спечели е пропагандна и морална  победа за тях, добрите, срещу лошите-исторически факт.

Ние за кои сме? Нали сме наясно, че в спомените на мнозинството той не е кръволока от 45та, а Героят от Лайпциг.За фашистите ли сме?

Ето как започваме да говорим на различни езици. Ето как се разделяме с хората. Ние разхвърляме кости на мъртъвци. Правим пропаганда с тях-а те как правят, ще кажете. А това е гадно, то отблъсква.Ами много просто:

Техния разказ за миналото победи.  Контекстът, през който преценяваме събитията и личностите от миналото.  Историята, дори. Защото властта е тяхна.  Ако беше наша, това нямаше да се случи. Други щяха да са героите на нашата история. Но понеже  е тяхна-става. Случва се. И ще се случва, докато:

А) променят мисленето ни-за това им трябва време, през което да ни обработват.

Б) паднат от власт

Там е алфата и омегата. Властта.  С такива статии, писани серийно, за да сме на  нож срещу статуквото,  те няма да паднат от власт. Защото не казват истината, а я поизкривяват, лекичко,  за каузата- и кой твърди, че тя е непременно права? Защото в тях кънти пресилването. Кънти залпът на Аврора. А всяко пресилване е ненормално и отблъсква.  Става антипропаганда. Всеки залп-плаши.  Същото е  и  с подобен тип политици. Най много авторите им  да земат някой лев.
Но  дори и  носталгията не е патент на неокомунистите- и в Германия има ренесанс по нацизма. Писал съм преди няколко години, че  носталгията  се използва като инструмент на пропагандата.  Носталгията е отричане на настоящето, в която разочарования и недоволен човек се спасява. Спасява Аза си, същността си-инак трябва да се гръмне. Скапана е действителността, но миналото е героично и велико. Лечението е в оправянето на действителността. Чрез идване на власт. Вие друг начин знаете ли? Ако сте забелязали противоречието между скапаното настояще и реалността в Германия, значи имате моето темане. Да,  носталгията  се появява не задължително от вън, от средата, тя е индивидуално усещане. Един се кефи на триста лева, друг се мръщи на три хиляди евро и  у нас.Но задължително се явявя, когато празното  асоциативно пространство под шапките ни, освободено от сринатите клишета, няма от какво да се замени. Тогава то се заема от инстинктите- и тяхната царица-масовата култура.В основата обаче е неразбирането.Как нещо, което те е кефило и те кефи,  е  названо за лошо, низко и гадно..

За мен няма значение каква е тя-масовата култура, серийната халтура -дясна или лява. Щом носи Ивайло на власт.  Рецептата.

Вземате малко литературен  пример за начало,(ако сте десен-десен, ако ляв-руски) сетне малко патос, малко това онова, наречено аргументи, забърквате пропагандна теза, и задължително бравурен финал, който да забие гвоздея. Да не забравите да сте скандални-може да ровите кости, да оплювате известните(скандално жълто) -инак нито ще ви запомнят, нито ще събирате хиляда лумпени под статията, нито ще ви четат. Запомнете-отричайте, обръщайте, скандализирайте-така сте интересни. . За комплексарите-мнозинството  Ако не знаете кво- миналото-най-проверен ход.

А, забравих  да си напиша мотото-един вид, да направя обратното-аз ви давам два варианта:

И седи тази сган-

Населението

на софри-и одумва

одумва

и смъртта, и живота

на гениите:

отвратително- както и хрумне;

и въздигната в ранг

Почитаемо гражданство

от бандити -оригва

оригва

и заспива върху багажа си

неразчетена - като енигма.

Скверно- без химни и без флаг-

влачим дните си

по земята.

Мъртвият не ни е

враг.

Живият не ни е

приятел

 

 

…….. Заглъхват ангелските речи
за падналите за народа
и тежък дим от чевермета
забулва майката природа;
и сядат внуци и правнуци
край разкрасените могили
или край прашните каруци,
покрити с весело чергило;
и няма “гък” от “Бог да прости”,
и няма смърт, и няма слава:
един народ подхвърля кости
и гарвани опитомява.

Поздрави! Оставих ти съобщение в de-zorata.de, но може би не четеш там. С трудности открих блога ти, не му знаех адреса. Искам да ти повторя написаното там и на това само твое място: "Зе Мария, ако четеш тук, за Бога, не се пъхай в онзи форум!!! Той се намира в ръцете на определени, познати ни до болка Служби, и там никога не знаеш с какъв чин точно си гукаш в момента. Не си пиши и името, не бъди наивник! "

Поздрави!

Натали

Не се плаши, достатъчно сме и сме силни! Няма нещо, което да прави човека по-силен, от истината. Постепенно пъзълът се нарежда, вижда се кой какъв е. Никой не е такъв голям артист, за какъвто се взема сам. А когато информацията за един човек се засече от няколко места, разбираш веднага, че имаш работа точно с определен мръсник от точно определени служби.

Само не ги оставяй те да водят играта. Когато един продал се на силните на деня подлец отново поиска името ти, веднага се замисли дали ти знаеш неговото. Дали знаеш под колко ника и къде пише. И дали изисква от кукловодите си и те да си пишат имената на същото място.

По делата им ще ги познаеш. Иначе се мислят за много умни и хитри, но не са. Ако си познавал двама-трима от тях, значи ги познаваш всичките. Едни и същи са до втръсване и нямат много въображение.

Не им се доверявай и не ги допускай до сърцето си! Те са подли и лицемерни, ще се опитат да се вмъкнат в душата ти, да те замотаят с лъжи, да проникнат до тайните ти, за да могат да те обработват и манипулират. Ако им се опреш, ще те мачкат, както това вече ти се случи неведнъж. После пак ще опитват да те направят сговорчив.

Изритай ги от живота си, с такива тилът ти никога не е защитен, ножът бързо се озовава между плешките ти, ако ги оставиш да вървят с теб.

Агентите на Държавна сигурност и кучките им не могат да ни учат на морал, съвест и разум. Не е бедата в написаното за Богомил, то е вярно. Проблемът е другаде: в спретнатите ни от ДС държава, дясно политическо пространство, журналистика, морал, етика и т.н. Нищо от това не е истинско, щом е продукт на подобни мръсници. Някои могат да живеят със сурогатите на Оруеловия свят. В тяхната си виртуална Бразилия. Но винаги ще има и хора, които не могат и не искат да живеят в таква светове и ще пожелаят да установят истината.

И не забравяй най-важното: Има и много други като теб.

Бъди здрав!

Натали

за добрите думи и подкрепата. Мисля си дали да не направя специален постинг по твоят коментар. Знаеш ли, това, което не ни убива..Единственият начин да не позволиш пълната им и окончателна победа е да живееш така, сякаш ги няма, напук на усилията и дъха им, който усещаш откак си станал човек. Уф, толкова много неща мога да ти кажа..

Ти си човек от нашата кръвна група, разбрах го още като те нападна кадесарската агитка в "Медияпул". Преди това съм те чела с различна променливост тук и там, в зависимост от наличното си време.

В де-зората почти всички сме професионални автори, мнозина сме и извън страната. Пишем на други места, но задължително се запознаваме един друг с написаното. Не пречи да си поддържаш блога, и да препечатваш нещата си във форума, а диалозите с нас да ги водиш предимно там, защото е доста посетено място.

И така, започни с първото, нищо, че ще се получи хаотично.

А с ТЯХ ще се занимаваме, разбира се, но не по начина, по който те искат. Има и други, много по-ефикасни начини, мисля, че не ти липсва познание за тях. Напротив, много са ти наред даже рефлексите, ако не бяха те, може би нямаше да се усъмня в мръсните игри на един прост милиционер.

До скоро!

Но ти навярно разбра, че под номер 5 съм отново аз, Натали от де-зората.

Присъединявам се и аз ... към каквото има...
:)

Милен

Нищо не е дал - според мен - крал е от "родовата памет", крал е от западната, недосъпна на редовите му колеги специализирана белетристика, крал е от данъчните и пр. отчисления на родителите ни за да му хоноруват пропагандните комунистически бълвочи - ако нещо е дал, то сигурно е било фира...

За ролята на немного по-достойния му татко - вече си писах мнението в по-горе споменатия форум де зората.

-

драсканицата си й чиста халтурка.но при тези "жорналиски" всичко май е от този сорт.