Всякакви хора можеш да видиш на опашките за смяна на номерата. Когато поживееш някое десетилетие в един град, па бил той и над стохиляден, имаш достатъчно познати, за да ги видиш при всяко по голямо струпване на хора. Питаш кое-как-инак няма кой да ти каже, нито къде да прочетеш . А струпването си го биваше. Колоната с таралясници е с километри-тя бързо вървяла, обясняват ми-там се минавало сравнително бързо. Моля? Ами ако не спрат в 15-30, уплашени от многото коли, както направиха в петък, ще спрат в 16-45, но имаш шанс, ако се наредиш предния ден. Другите опашки са ужасно тегави. Почвам да стоплям. Опашките са пет. Първо заставаш на „БМВ”, да ти напечатат документите, сетне в банката, оттам на опашката за идентификация-тая с колите, сетне на гишетата на КАТ-за талона и номерата, сетне ти сменят самите номера, и най-накрая отиваш и ги връщаш.
Обикновен социализъм
На всяка опашка има списък. Опашките обаче вървят с много различна скорост, като най бавна, в пъти по бавна е-тази на Кат, естествено. Проверки-на два часа. Липсващите-горят. Артисалите пък от предния ден, не успели да влязат, изгарят за следващия. Те обаче се надяват, че списъкът им ще важи за сутринта и остават неприятно изненадани от новодошлите, цъфнали от вечерта и прекарали нощта там, които също са си направили списък.
Записвам се в първия списък, и чакам. Пуша цигари и слушам благодарности към властта и спомени за соца и опашките. Има ли комунисти на власт-опашките са тука; как може другаде да бачкат до 19, а тези; как може такава тъпа организация-трябва ли пет човека да си губят по три дена за едни номера, как може в другите страни да карат с всякакви номера и прочие, до това-толкова ли не могат да сложат един да те упъти, да ти провери документите, да създава ред и дава номерцата. Тук изтръпвам-представям си, как бих се чувствал, ако нещо съм забравил, или не е... До мен –познат културтрегер, на зряла възраст, връщащ се от чужбина с нова кола. Човекът се дивеше и държеше като забравил нашето. Като отдавна отсъстващ, ходи да пита, защо администрацията не въвежда ред. ”Това е ваш проблем-отговаря му Шефа( а той по правило-винаги е от близките села)-на чакащите. Да не сте идвали сега.” Фундаментално! Той го пита що не сложе един да въвежда ред, и изобщо що не направи организация в полза на гражданите, (може да сложат три-четири будки една до друга до халето, и всичко да е на едно място, напр) а не в полза на тюфлеците си—но явно го е питал на друг език-по инерция. За проклетия, на жена му й се доходи до тоалетна. Иди ги питай-длъжни са да са помислили-нерви се интелигента от чужбина. Няма, разбира се... Там, отсреща, на двеста триста метра, има барче-сещам се овреме. Едната от двете лели, които бачкат, излиза към 15 и 45 и не се връща половин час -графикът се срива, напрежението расте. „Егати държавата, ..тая ако е на частник”..но когато се появи и правят  път и й ръкопляскат.Всеки си вика наум-ами ако те върне...Мандалото хлопва-поканват ни да опразним фоайето. Започваме бесни препирни. Дилемата е как да надделеем над нощните и техния нов списък. Решаваме всички вкупом –към трийстината артисали, да дойдем в 6 и да настояваме за нашия.. Разбрахме се и отиваме да видим другата опашка. Там-Вавилон, Левски- шампион, или квото си искате...
Две яки момчета, запотени и разгърдени, качени на оградата се надвикват и четат имена. Прочетоха над триста. Върху тях и около тях-още толкова ги зяпат и си чакат реда. Това е списъка от петък-постоянно актуализиран на два часа, зачеркван и оправян. Появил се втори списък-менте. Работата отишла амен-амен до бой. Тези триста, ако постоянстват, ще минат за два дни(по 140-150 на ден). На тази опашка. На другите вече са минали-но се редят и нови, които се записват профилактично. Представяш ли си, скъпи иностранен читателю. Триста души са спали от петък вечер в колите си, и са ходили през 2 часа да си отмятат имената, за да свършат до два дни, считано от утре. Естествено, ако спат още една –две нощи. Колебая се, дали да изчакам проверката, за да се запиша, за да ме огрее до седмица. Ако спа на дванайсет километра от къщи, няколко дена, разбира се. Отчайвам се и си тръгвам. В тези учреждения с просто око се вижда един огромен харч, но от страна на гражданите- данъкоплатци, които ги издържаме- на време, пари и прочие.  Всички там са замръзнали от времената на соца и съответно  роднини на бивши полицаи. Дори портиерите са на вид като бивши чекисти. С петолъчки на коланите, както на Любянка. Музей на соца.

 Във форумите е пълно с мнения-дайте сигурността на мутрите-все едно ще е, а ще ни излиза по евтино. Когато нещата са като на Любянка, най-доброто обяснение за ставащото е във филма „Бригада”. Там общностите  и връзките между управляващи и  гърмящи се е отлично показан.
Братва.
Та какво викате за соцморала? Не бил важен ли? Да служели  или да прислужвали?
Плосък данък ли, либерализация ли, комунизмът си отишъл ли.. Вервайте си. Всеки случай, ако се съди по тези, преживели опашките-нема да векува много.

==========

Този текст е написан миналата година. Аз не излязох прав по отношение на възмездието на мнозинството над малцинството. Защо ли?

Идет бабка накануне выборов с полными сумками масла, молока, колбасы и других продовольственных товаров. Ее спрашивают :

- Бабуль, зачем вам столько продуктов ?

- Да скоро прийдут коммунисты к власти и опять в магазинах ничего не будет.

- А за кого голосовать будете?

- Да за них, касатиков ...