Мисля да не коментирам повече  десните партии до прословутите им съвещания, конференции, конгреси и прочие, предстоящи другия месец. Аз словото съм си го написал. И понеже няма да го произнеса, го предлагам на вас. Споко-шегувам се-ако имах възможност, бих казал далеч по сериозни неща.  Но всичко е всуе. Колко пъти досега в историята на прехода на партиен конгрес, конференция или каквото си щете, е вземано някакво решение по същество, относно смяна на политиката, приоритетите,  или са ставали някакви революционни промени ?
Какво друго, освен апаратни, са били досега тези конференции? Какво друго, освен някоя завера -да издърпаме килимчето под вожда, е ставала,  по регицидната теория- махаме стария цар и туряме нов

Какво  трябва да направят няма никакво значение.Няма да произведат лоши новини, защото апаратът и посредствеността отдавна са взели връх в тях, какви лоши новини-само бодряшки отчети. СДС ще каже-направихме всичко възможно, но не ни разбраха. ДСБ-ясно-сурата: една е демокрацията и ИК е нейния пророк. Няма да има никакви грозни лидерски боричкания. Тези, които имаха други виждания за миналото отдавна не са там. Тези с претенциите, обаче, останаха, но те са без потенциал.

Провалените политици трябва да отидат в ъгъла, а не зад кулисите, но няма кой да ги хване за ушите.Комунизмът не само, че не си е отишъл, но всичко е по старому, само Тито го няма.

  Антикомунизмът има съвсем ново, модерно звучене, защото предметът на омразата не само че не си е отишъл, но е навсякъде-просто трябва да си абсолютен дебил, за да не виждаш това.. Затова никой не   трябва да спира да говори за "криза в десницата"-защото докато не изясним цялото минало, докато не го прочетем, не може да вървим напред, понеже ще цъка постоянно. Това, драги ми Панчо, го писахме преди 5 години-не стана, затова ся пишем едни и същи реквиеми.

Да, разбира се, трябват  и нови цели. Това обаче са вторични неща.

Докато не се разграничим, няма как да се обединим-чичко Ленин е прав. Докато не умрем, няма как да възкръснем.  Да оцелее най-силния, най-жизнения. Безброй били проблемите на работещите, активните, младите, кадърните хора-ами нали всички се кълнат в тяхното разрешение бе, аланкоолу, що точно нас да изберат?

Нали бат Б ги оправя тези неща с вдигане на веждата? А Болен? А другите? Защо нас?

Една партия трябва да има ясно различима идеология. Трябва да има още няколко неща, които правят нейната политика. И чак тогава трябва да има лидер, който да ги прилага тези неща.А не обратно.

Колкото до коалициите и подадените ръце, за които ратуват синца, аз ще цитирам едногова, който  е написал тези неща преди 82 години.Може да му вярвате, че разбира от партии и партийно строителство

Обикновено под блок се разбира съглашението на няколко съюза или организации, които, за да облекчат работата си, всъпват в известно сътрудничество, създават общи ръководни органи с по-голяма или по-малка компетентност и след това пристъпват съм съвместни действия. Вече само от това е ясно, че трябва да става дума за съюзи или партии, чиито цели или пътища не трябва твърде да се отличават едни от други. Обикновено така се и смята. Средният еснаф, естествено много се радва, когато чува, че тези и тези организации най-после са образували блок, преместили са на заден план "всичко онова, което ги разединява" и са сложили на преден план "това, което ги обединява". При това обикновено се предполага, че в резултат на такова обединение непременно се получава бог знае какво увеличаване на силите, че слабите, дотогава отделни групи, внезапно са израснали в огробна сила.
В по-голяма си част това е абсолютно невярно.

..Всяко действие от голям стил на нашата земя обикновено е израз на стремежи, отдавна вече живеещи в милиони сърца.Случва се дори и така, че някакъв страстен стремеж към разрешаване на определен проблем живее в сърцата на милиони хора в продължение на цели столетия. Хората все повече и повече чувстват необходимостта на едни или други несправедливости, а външният израз на тези стремежи все още се чака...Самата съдба очевидно издига твърде много кандидатури, предоставяйки след това в свободна борба на силите да победи онзи, който е по-способен, по-силен. На последния животът връчва окончателно разрешение на съответния проблем на епохата...Трагично е или във всеки случай изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да са еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяване на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.
А как в действителност да се определи правилността или неправилността на един или друг път, ако не да се предостави решението на свободната борба на силите, ако не да се сложи кръст на отзивите на всезнайковците и доктринерите и ако не се разчита на това, че в края на краищата, най-силният ще постигне и най-сигурен успех. резултат на това съревнование се получава само по-голяма закалка на отделните бойци. На човечеството не веднъж са принасяли огромна полза тъкмо онези движения и учения, които са съумели правилно да преценят опита от пораженията на предшествениците си.
По такъв начин разцеплението и раздробеността, които на пръв поглед ни правят трагично впечатление, в действителност често довеждат, в края на краищата, съвсем не до толкова лоши резултати.
Който не ходи с наочници, който умее да вижда живота, какъвто е, той трябва да признае заедно с нас, че живият живот с неговата свободна борба на силите в края на краищата ни дава образци за много по-правилни решения, отколкото тъй нареченият здрав разум на човека.
Така че няма защо да се оплакваме от това, че различни хора, стремейки се към една и съща цел, избират различни пътища към нея. Ходът на събитията вече сам се е погрижил за това победата да принадлежи на онези, които са по-силни, на онези, които са съумели да изберат по-правилните пътища към целта. Но освен посочената причина има още едно обстоятелство, което води до това, че в нашия живот често възникват паралелни движения, които на пръв поглед вървят към една и съща цел, но по различни пътища. Това второ обстоятелство вече съвсем не е трагично, а тъкмо наопаки. То се корени в онази завист, самолюбие, конкуренция и крадливи навици, които за жалост много често се срещат по света. Ние често виждаме у отделни субекти съчетание на всички тези недостойни качества.Всички тези групи и групички, безсилни да стоят на собствените си крака, обикновено започваха де се обединяват под формата на блок. Тези господа бяха твърдо убедени, че ако се съберат осем куци, непременно ще се получи един гладиатор.
Към въпроса за образуването на тъй наречените блокове винаги трябва да подхождаме от гледището на тактиката, но при това не трябва да изпускаме от очи следното принципно съображение.
Образуването на блокове никога не води до стабилизиране на слабите партньори, но много често води до отслабване на силния от партньорите. Абсолютно невярно е мнението, че обединяването на всевъзможни слаби групи непременно ще даде в крайна сметка голяма сила. Това не е вярно поне защото, както е доказано от практиката, "болшинството", в каквато и форма да се организира, винаги е само представителство на страхливостта и глупостта. Многоглавото ръководство, създавано в резултат на блок от различни групи, неизбежно ще провежда глупава и страхлива линия. Нещо повече. Освен всичко останало един блок от групи пречи и на свободното съревнование на силите и следователно спира отбирането на най-доброкачествените елементи, което само забавя окончателната победа на по-здравите и по-силните организации.
Предвид на всичко казано подобни обединения нанасят само вреда на естествения ход на развитието. Във всички случаи подобни "обединения" много по-често пречат за разрешаването на съответните проблеми, отколкото да съдействат за разрешаването им.

И понеже нищо няма да стане-да идва краят.Лидерска лична партия на Ик, която да се бори с бариерите, и ….новото, което ще замени старото. А емблемата-умря.
А, другари десебарчета, от кого , апропо, е текстът в италик?

Hе че не са верни някой от нещата, които казва тук.

приятеля на Антоан Николов- Стефан И., вече всичко ще е така, както някои си го мечтаят отдавна. Сещате се каква е по-нататъшната съдба на СДС, нали? Впрочем ще има ли някаква?

е станала авария в АЕЦ Козлодуй.Имало е някакъв пожар и срив в електрозахранването.Спешно ни е доставена ел.енергия от друди държави съгласно споразумения.По новините защо не казаха?След 2-3 дена нещо смрънкаха?Ами ако има радиация?