Онзи ден в Русе екс полицейски-шеф  застреля 36 годишна жена. Петнайсет години по млада от него.Свободна жена, нормална жена. Медиите се насраха да дават инфо около него -а за жената,за нейната трагедия- почти нищо. Защото той е не е какъв да е полицай, а бивш шеф на НСБОП, сетне на Гранична и т.н. Имали голяма  и дълбока връзка, само дето жената не искала да я поддържа вече. Но и това май е било само в главата му.  Обаче типът не искал да се примири, преследвал я и накрая  сутринта бам-бам-пет куршума в главата и един в собствената, пред жилището й.
Такива случаи, с главни действащи лица-полицаи са доста. Може да се каже, че са прекалено много. Не прави спекулации с човешките трагедии-ще кажете. Не правя. Но си мисля друго
Този човек е свиквал да решава нещата от позиция на силата. Всички да са му тор в краката и да са длъжни да  се подчиняват на щенията му..Той е нямал уважение към хората, респект от живота.Имал е дълбоки личности комплекси.Но този човек е влязал с психоизпит в МВР-бил е избран.Нещо повече, бил е награждаван с лично оръжие от министъра, бил е елита н а ведомството...
Виж най-добрите-за най-лошите не питай..
Ще кажете-фриволни заключения.Съгласен съм- и мен ми е кофти да говоря. Но ако този не е бил такъв, то стотиците случаи с участие на МВР служители, демонстриращи публична арогантност, незачитане на правилата и мутренско поведение и манталитет са факт за обществото.
Въпросът е,какво получава то за парите си?
На два гласа
Жега, циганско лято. Двама полицаи патрулират из района си, след обедното похапване. Участъкът им е огромен, включва и крайградски вили и имоти. Правят проверка на съмнителен обект, хижа, в която скоро е имало събиране на много хора-всичко е чисто. Излизат навън и единият забелязва тъмна фигура, промъкваща се по поляната.
„ А да го проверим тоя-предлага единият полицай
-Хей, стой на място и вдигни ръцете високо! -извиква тутакси другия.
Фигурата не реагира и се навежда. В животинският свят навеждането е заплаха.. Ако искате да стреснете агресивно куче, просто рязко се наведете.
-Не мърдай, не прави никакви движения, бавно се изправи и вдигни ръцете-извиква по опитния полицай, с насочен напред пистолет
Фигурата се извърта, като е наведена и посяга с дясната ръка към нещо встрани и около кръста..
От тук нататък, ако случката беше в друга демократична държава, най-много да я отразят в местните новини и канала „Риалити”. Случаите на застреляни при неизпълнение на полицейско разпореждане са чести и не правят кой знае какво впечатление. Вътрешният отдел на полицията щеше да изясни и най-малкия детайл и ако полицаите са действали правомерно, щяха да изкарат едномесечен курс при психолог и да служат отново. Защото никой не може да ги упрекне, ако са стреляли след неизпълнение на разпореждане- утре такова колебание може да струва живот. Ако остане и най-малко съмнение, съдът несъмнено щеше да го разсее до тържеството на справедливостта.
У нас нещата са по други. Ние сме изпълнени с недоверие към пазителите ни и обикновено не без основание. Случаите, в които са си превишавали правата са при нас пък чести. Ние вярваме на другия разказ.
Разхайтени ченгета излезли да си пострелят. Единият е пийнал две бири, както всеки ден. Забелязват фигура. Магаре, предполага единият, не куче, май-се пита вторият. Ся ще видим -и зареждат макаровците.
Как е било точно едва ли ще научим. Защото и при двата случая ще важат техните думи и старанието на разследващите ги. А там-като всичко у нас. Двете звучения на една и съща ситуация се различават колкото служенето и прислужването, колкото демокрацията и бюрократичното своеволие. Колкото истината и лъжата, колкото доброто от лошото.
За тълпата и Льобон
Всяко струпване на много хора е тълпа. На нея не е нужно да иска разрешение за съществуването си. Пример е футболна агитка, мач, концерт. Не се бие всяка тълпа. А коя се бие? Тази, която се държи лошо, ще кажете. Според кого? Как според кого-според полицията? Аха, значи те преценяват. Те, ами, те са законът. Ами могат ли да бият която си искат тълпа. Ще бият, ако не знаят наизус Густав Льобон. Тънка работа е.  Чакайте, едно е граждански протест, едно е тълпа. Когато протестът е разрешен, не бият-само ако не е. Ами ако кметът не е на кеф да го разреши ? Как така? Ами така. Администрацията е отказала да се произнесе. Тя обича, по принцип, да бяга от отговорност. Въпреки закона за отговорността на държавата. И така протестът-хоп, незаконен, но не по вина на протестиращите. Следва: ”Абе заяк, ти що си без(с) шапка?
Но коя е тънката линия, деляща произвол от спазване на законност?
А могат ли да разпръснат всеки граждански протест, примерно, ако един-двама униформени преценят, че някой от тълпата ги гледал лошо. Или ги бочнал с байряче. А може ли всеки редови полицай да ви стъжни живота? Примерно, ако сте флиртували с жена му. Всеки ден да получавате по пощата фиш за неправилно паркиране - а вие си доказвайте, че не сте били там. Или да ви спира ежедневно и да ви дрънка с по 50 лв-все за нещо ще се намери. КАТ иска годишно все по увеличаващи се санкции, които да събира -структурата, която трябва да реши безопасността на движението
Законът позволява.
Когато самият закон предоставя на едно силово ведомство да решава кое е мирна тълпа, кое е опасна, кое граждански протест е мирен, и кой не е. Кой гледа лошо и кой гледа благо. У нас властта може да даде или да не даде разрешение за протест. Знаем, че са различни власти, но и знаем, че по-често са едно и също. Ами ако има опасност от разширяване на стачната вълна? Не е ли това политическо мероприятие?
„Лошите закони в добри ръце са добри, а най- добрите в ръцете на лошите изпълнители са вредни”- казва Фридрих Велики
Затова, в белите държави субективизмът се свежда до минимум. Всичко се снима и в колите им има камери. В арестите –също. Има гражданско общество, организации, следящи за правата на хората и законови поправки, непозволяващи на държавата да злоупотребява със силата си. Има и преса, служеща на хората, слабите, имащи едната публичност за защита и която би разнищила всяко обяснение тип "спъна се и се удари сам". Има жестоки разследвания и няма как да"прикрием нашите момчета от кастова солидарност" Всяко безпричинно и показно агресивно поведение от страна на хората, ползващи се със специални привилегии, статут и заплати, осигурени им от нас и закона , се изважда на обществена дисекция. За да не се повтаря.
Защото от зората на демокрацията е ясно, че винаги силният иска да злоупотреби. Да си присвоява повече права и да иска повече власт.
Но на американските полицейски коли пише”.Да служа и защитавам.” А знаете ли как е дилемата по нашенски:

Да служи – или да прислужва?

Формулирана е от Юри Мухин в книгата му „Спецслужби” Той твърди, че всяка бюрократично устроена система генерира и селекционира само и единствено некадърници,изхвърляйки неустроените да прислужват. Системата се занимавала само със собственото си оцеляване, чрез увеличаване на правата и правомощията; тя си измисляла кухи проблеми и ги раздувала, за да има работа по веригата, а истинските, срещу които била направена да се бори, се разраствали необезпокоявани. И винаги се получавало така, че организация има, а работата й не служи на никого – всички в тази организация служат само на себе си. Накратко:
Всяка бюрократично устроена система, създадена от обществото с неговите пари за да реши някакъв проблем, не само че не го решава, а го задълбочава, ако остане без жесток контрол за дейността си: нейните цели са само собственото и оцеляване и разширяване.

прав си, колкото и да е тъжно... обаче според мен подхождаш малко крайно. Има ченгета и ченгета, не можеш да поствяш всички под общ знаменател. Аз съм дъщеря на вече пенсиониран (за всеобщо фамилно щастие) генерал от МВР, баща ми беше от хората, които никога не са съдействали за нечие назначение или за нещо друго. Ако не беше такъв едва ли щях да живея на квартира и да се чудя как да си платя наема. Обаче се радвам че е бил един от съвестните хора в системата и наистина се гордея с него... Да, аз се гордея с баща ми полицая!

как се стига до този пост в милицията. С професионални качества?
Да вярваме на очите си или на думи.
Това не е изолиран случай, а обичайна практика на родните милиционери. Липса на елементарна култура и унизително отношение към човека . Когато обличат униформата тия момченца считат, че всичко им е позволено и те са закона.

за пореден път, че парите съсипват психиката на властимеющите. Този екс-шеф и той е изперкал. А дали на тези постове умишлено не слагат наистина изперкали типове.

Европейския полицай - можеш да го псуваш и предизвикваш , но той не ти обрьща внимание защото това е свобода на словото - но само ако го докоснеш по невнимание - може да те задьржи за нападение над полицай.
Бьлгарският - ако го псуваш се впряга , а позволява да го дьрпат за униформата , и така няма никакьв респект от него

Я иди и се опитай да напсуваш, или да предизвикаш някой, както ти го наричаш, европейски полицай! Примерно в Германия, Италия, или да речем в Испания. Не само, че ще ти обърне внимание, ами такова внимание ще ти обърне, че ще започнеш да си целуваш петите без да се навеждаш. И при това напълно законно.
Значи аз ако започна да се занимавам на публично място с половите атрибути на всичко женско в рода ти ще е свобода на словото, така ли?
Чудя се ти в шепа ли си правен, или в дупе?
Изобщо не си схванал основната идея на постинга. Само заявяваш някакво неориентирано присъствие.

gamina,
Опазил ме Бог да правя обобщения! Разбира се, че не твърдя, че в цялата систева са такива, най-малкото защото всяко обобщение е невярно.
Боя се, че, както често ми се случва, не съм се изразил достатъчно ясно. Че постингът не е бил разбран май от доста хора.
Не са виновни полицайчето Иван и дори началникът му Първан. Те не могат:
А) да действат колебливо и постоянно да се съобразяват с безбройните и често противоречащи си инструкции и закони, ако искат да свършат работата, за която им плащаме..
Б)да бъдат по различни от самите нас, тъй като са едни от нас. Каквото е там, такова е навсякъде.
Самата система е бюрократично устроена, каквата е до голяма част всичката администрация.
Налага се да поясня какво е писал Юрий Мухинhttp://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=21735
Мухин е главен редактор на вестник „Дуел” в Русия, автор на многобройни публикации и книги общественик.
Има два подхода към една работа, казва той – делократичен и бюрократичен. При пър¬вият важно е делото, работата, крайната оценка е свършването й, а при втория – бюрото, а оценката иде от началника. При единия, за да свършиш работата, трябва издълбоко да я изучиш и да й се посветиш, защото от това ти зависи просперитета и живота. Пример за такава е бизнесът – ако не владееш механизмите, по които се движи, плащаш с фалит; или професионалния наемник, който плаща с живота си. При другия , тъй като оценката идва от човек, началник, това не ти е нужно – по-важно е да му влезеш под кожата, да му прислужваш, вместо да служиш. От неговата оценка зависи, а той е от плът и кръв, сложен от друг, досущ като него. Изучаваш му слабите места и го обслужваш и сетне си кюташ, гледаш си твоя бизнес и келепира покрай работата и вървиш нагоре. Човек търси винаги пътя на най-малкото съпротивление, той винаги пести физическа и психическа енергия и винаги избира по-лесното, като вариант на закона за съхранение на енергията. Делото, служенето, изисква ум, усилия, а прислужването – само склонност към него, то е далеч по лесно.
Така, че не Х или У е виновен, защото каква вина има НЯКОЙ, който е принуден от обстоятелствата на работното си място да върши насилие или да убива, или да краде или не работейки-да причинява неудобства, дори и смърт другиму.
Демек, не са виновни митничарите, милиционерите, лекарите или шофьорите на трамваи-а са виновни тези, които не искат да променят нещата
Именно това иска ситемата-за да не се променя тя, да изкарва малките колелца виновни- и колкото по силен е натиска, толкова по големи колелца ще жертва, но тя ще оцелее непокътната.Затова медии лесно внушават, че е виновно полицайчето Иван, началникът Тончо и министърът Румчо-не, че те не са, но ако ги променим нещатата ще останат ли същите.Ако питате мен-сда, в рамките на тази власт.Но я си спомнете и предните-нещо промени ли се съществено?
Дебело подчертавам-ако условията са такива, че ВСЕКИ на даденото място е принуден да престъпя човешките нормални норми, то за това е виновна единствено и само системата-тоест, нейното бюрократично устройство-най-консервативната част от нашия модус вивенди. А тя пък, не се променя, от няколко обстоятелства
-някой има келепир(управляващ)
-от простотия
-от мързел и липса на политическа воля.