Преди години слушах една реч на Петър Стоянов на тема „Що е това десен модел, за който СДС ще се бори” Дясно било, без шаблоните за събирането, това, да вземем успял и реализиран човек и да го изтъпаним в политиката. Успелият и реализираният нямало как да е друг, освен десен-така било на Запад, в Европата. Там първом човек се доказвал, ставал богат, сетне се впускал в политиката, за да помогне на обществото, но и политиката изисквала такива успели хора, тя не ги оставяла настрана. Затуй ние ще търсим такива- екперти и успели, и ще ги ретранслираме на високи партийни постове. Те няма как и да не били десни по мислене, щото Преходът вече е свършил и щом са се доказали в него и в бранша си, те са наши-десняци, седесари по душа.Тук тутакси се сетихме за модела Орешарски и цялата история на СДС и ни стана тъжно и умилително за горката Натка-що ни трябваше да я изритваме. Разумеется, ний нямаше как да го репликираме от място, че историята на богатите и успели хора в България е коренно различна от тази на Запад за мнозинството. В държава без правила, с криминален Преход и червена мимикрирала олигархия, хората от лелеяната група, на независимите, реализирани и почтени безпартийни експерти, са приятни изключение. И тук една историческа аналогия на Иво Жейнов „ И след двата преврата на преден план излизат хора, които могат без угризения да прескачат от една партия в друга и винаги да бъдат “водачи” на данъкоплатците. Тези хора са силно протежирани откъдето трябва, а от своя страна те пък знаят как да слушат и да правят каквото трябва почти без да им се казва. Под формата на “експерти” на “независими и безпартийни” могат да заблуждават народа поне няколко години. Всъщност те винаги са били и ще бъдат зависими, а експертността им се заключава в умелото крадене.”
Солженицин казва: „Не може да се спаси онзи, който няма желание да бъде спасен”, а според една американска поговорка трябват двама души, за да се получи тангото.
А ние на кого да се уповаваме? На СДС?
Те си избраха лидер, който декларира, че ще се обърне към малкия и среден бизнес, ще стане негова опора.
Няма нищо ново в констатацията на факта, че това правителство се крепи на
• общия интерес-да добута мандата
• страхът от изритване на елита и замяната му с друг-несистемен.
• общата далавера
Електоратът пък като цяло:
• иска да изрита елита, дори да срути системата, като накаже партиите, неговите крепители.
• живее все по зле, в условията на растящи цени на ток, храни, горива, пълзяща инфлация, живот на заем ден за ден, затънал до уши в кредити, както от най-бедните, така и дребните и средни предприемачи. Абсолютна илюзия са новите дрешки, телефони, новите коли и новите билдинги, построени от новата предприемаческа класа, като индикатор за растеж и просперитет. За огромен процент това е живот на заем, външно лустро или разбирането”Да го имам, пък после ще му мисля как ще изплащам”. Лошите кредити и длъжниците са единствено нещото, което расте със сигурност у нас. И парите от близките ни емигранти.
Недоволството расте и заради управленски решения на властта, сритваща се с народа, протестите и акциите на МВР,усещането за пълзяща полицейщина и натиск, от страна на властта, граничещ с познатите от тоталитаризма действия и безволието на премиера.
Управлението притиска и чиновническото съсловие с предстоящи съкращения, реорганизации, несигурност. Едрите и средни предприемачи се задъхват. Обръчите на политическите протежета не им дава шансове, а бъдещето и евроконкуренцията ги плашат. Европа вещае фалит, ако не са към кръга на властниците. Желанието за рефреш и започване на чисто върху руините на старото, с други правила завладява все повече хора.
Държавата остана най-добрата хранилка за големи групи от лузъри на Прехода и мечтата да станат богати.. Всяко начало и всичко води към нея, като реката Нил и всемогъщата Нула. Електоратът няма друго успешно оцеляване, извън емиграцията и закачането за държавата, а властта не само че не създаде благоприятни условия за пазарно поведение на дребния собственик, а напротив. Не липсата на качества, щото в началото четирима от петима предприеха нещо, а убийствените правила на партийните елити затриха пазарното.
Тези две оси-управление и електорат, никога не биха направили растяща функция, сочеща към благоденствие в ЕС. Те нямат общо бъдеще, защото нямат общи стойности.
Но историята се разиграва от най-лошите и най добрите през главите на средните, които са най инертни, а когато те пожелаят да играят, с желанието им за рефреш някой трябва да плати старите задължения. Чрез разчистване на поляната до голо. Справедливостта е само барутът на промяната. За запалването на искрата на афекта на изговарянето и взрива на инстинктите. Напълно познато от една подобна ситуация в друга една държава преди 70. И къде е в тази схема СДС? Ще въздаде справедливост, и ще спечели, когато Слави почне да продава повече от Азис! В среда на антисистемност да залагаш на най-поразените е все едно да правиш партия на собствениците на фабрики през пролетта на 47ма.
Unde merge, domnul Yurukov-къде отиваш, г-н Юруков(рум)
