Този текст е писан през февруари 2004-та година. Посвещава се на другарите от ДСБ, които имат да решават днес исторически задачи.

В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО

Пред вид на гореизложените благоприятни известия от революционерните окръзи, че всичко там е готово, и Русенския окръг, който се считаше за най-долен и неприготвен, щото беше вземал само последните два избора и то по модел, който Главния апостол считаше за погрешен, не искаше да претърпи това унижение, намираше за опасно, ако не се приготви, за да въстане в определения ден и не подкрепи заверата. Ето защо стана бързо разпоряжение да се свика поредното събрание в Русе, след тези в София и Пловдив, на което щеше да се предложи да реши: време ли е да въстане българският седесариат против продажното синьо партийно правителство и дали това въстание е единствената мярка за освобождението на узурпираната синя партия. Написа се окръжно до всичките градове където съществуваше вече устроен комитет, от наши хора, наши депутати и окръжни лидери, които обаче се оказаха само три извън София, в което се известяваше целта на събранието, означаваше се денят, в който ще да се отвори това събрание, и начинът как да се избират представители. Предварително комитетите се събраха предната вечер и уточниха подробностите кой след кого и кога и какво да каже.Това стана под ръководството на лично преданите на Главния апостол наши депутати.Ама после за тях.
Няколко думи за разгласението.То стана в местните вестници еднократно и то три деня преди събитието. Напразно пишещия тези редове си купуваше местни газети и ръчкаше копчетата на радиа и местни тв програми, напразно запрегна каруцата и обиколи центъра къде десет сутринта, в очакване на познатите черни мерцедеси от вида на които да му затупка сърцето. Разгеле, накрая звънна по тутурутката на свой приятел, изтъкнат османлия, който немедленно му издиктува  мястото и часа на знаменателното събитие. Толкова по разгласата.
Денят беше хубав.Тих ветрец, изпълнен с благоуханна миризма и ярко слънце огрямваха централния русенски площад, а  от околните кафенета се носеше музичка и напети красавици щъкаха с горди осанки насам-натам, напук  на височайшото посещение.
Мястото на това ново Оборище-заседателната зала на  докарания като огромна ладия  конак, тип среден соц.  Залата -малка, за шейсетина седящи-те горе доле толковна са и нашите общински заседатели(51).
Още отрано беше окупирана от белокоси поддръжници и за пристигналите около точното време им остана да изпружват шии около портите. Пак добря, че сме дълги и зърнахме горните перчеми на седящите на президиума. По едно време, като се разреди от изнесли се с прибелели белтъци прежълтяли поборници, даже хванах ред да изляза фронтално на един известен апостол.Задух и нетърпима горещина допълнително нажежяваха обстановката на препълнената, пукаща се по шевовете голяма одая.  После   Бобеков, нашият доктор, председател на комитета, се извини, че не очаквали толкова много хора-инак щели да наемат друга зала. По голяма, не за 60 човека. Ама сега-тази...
Ся наколко думи за главните организатори.
Докторът , за който споменах е председател на комитета от година и половина, и  пак от толкоз седесар. Симпатяга, с валчесто лице, обградено от леко прошарена брада и умен поглед, както рисуват  Ангел Кънчева. Но по-скоро докарва на Бобеков. Мека реч, равна тоналност, докарваща на баналност, като на студент за 4 плюс.
Политическата му дейност е отбелязала само един ремарк, ама какъв-участва в описаната в "Афорестан" сбирка, когато порязаха Сугарева. Дръпна изказване, в подкрепа на линията, тогаз  правата вяра беше да сме единни и да не плюем вожда-Надежда.
Друг доктор, но от женски пол-Т.К. Депутат-ка. Влезе от квотата на "Професионалисти за просперитет на Русе", когато дойде края на нашето властване и замириса на провал.Тогаз издигнахме популярни личности, спортисти, треньори и прочие, с които искахме да присламчим повечеблройки от неразбррлия ни, оглушал от крясъци и лъжи народ, от който очаквахме да ни даде да докапчим пак властта. Та тази персона върти частна клиника в съдружие от време оно и целия град я знае-коя жена не е имала гинекологични проблеми. Политическата й дейност е обратно съизмерима с навъртяните километри на параламентарния мерджан, тъй като естеството на заниманията й налага честото присъствие сред избирателите .Тъй де-едното е до време. Веднъж -дваж пита нещо из петъците, но кво беше що беше, не помня. Ама влезе  напред в статистиките за километрите-май втора се класира..
Средна на ръст, слаба, подходящо и стилно облечена, с остри черти и  тъмни възстроги очи на преуспяла бизнес дама. Каквато си е, всъщност. Нищо неказваща протяжна реч, с елементарна и неподходяща патетика, изпъстрена с плоски и отдавна лишени от съдържание клишета. Тъй като не се задържах при нейните слова, а ги слушах отвънка, през говорителите, в началото мислех, че е Тотка, та се наложи да изпружа шия изотзаде и да се убедя, че съм сбъркал. Впрочем, почти хич.
Третия наш човек е ИЦ. Симпатяга, бивш кадър на спортното училище и на търновския юнивърсити. Коскоджамити балканист. Метър и седемдесет и осем, около средна категория(75), с приятно и открито лице, с лек отпечетатък на характерния за региона тарикатлък. Мек глас, нелоша реч-отначало, като почваше беше много спънат и доста посредствен, но средата си е казала своето и бързо се е отракъл. Почна там, в студентско Търново, като се слага по най прям начин на Главния апостол(било, според запознати, нещо като "искам да помогна, да работа за каузата" Следва шеметна кариера(секретар в съвета по сигурност) и съответно служебно овластяване в СДС-Русе(обл) Май спретнал колкото за едно апарто и стотина хиляди зелено, спореддекларацията му в нездрав вестник, но нейсе, няма да вярваме на всичко прочетено. Някаква стара история в търновски бар с мадами щеше да позатъмни кариерата му, но всичко си дойде на мястото-някакъв тип имал неблагоразумието да си сложи тиквата на пътя на чаша, случайно съборена от компанията на момчето. Добри изяви напоследък по медии, обра каймака на победата на русенския син модел. Изказа се и прилично, но за това после.
Толкоз за тях. Сега идваме до главното.
Апостолите-вие си ги знаете. Двайсет и девет на брой, барабар с Дачкова и д-р Михайлов.
Няколко думи , по-скоро заради хъшовете в Браила, относно последните двама.
Дачкова-кво да ви го описвам. Оказа се бая дълъг, към метър и осемдесет и шест и над сто и двайсет кила(внимание-опасност от астматични усложнения-застоял живот и вероятно тютюнопушене).Черно палто, закопчано до горе, доста червендалест(кръвното) с къса модна прическа на русата косица.Седя малко встрани и слуша с интерес. По едно време се изказа, речта му я знаете-но сетне се напъвах да се сетя какво точно е казал- убийте ме, нищо не си спомням. Питах на разбора моя приятел, който седеше през цялото време до мен( да не ме набият) спомня ли си какво е говорил Дачкова, а той ме погледна в недоумение. Един вид  нещо като: "Ама той изказа ли се изобщо"
Доктор Михайлов-среден на ръст човек, едър, с леко набола брада. Интелигентна физиономия, с тънки, почти до лукавост и черти и благ, но опипващ издъно поглед на тъмните очи. Болезнено жълтеникав тен, издаващ вероятни чернодробно-жлъчни проблеми.Не се изказа-седеше централно и слушаше преценяващо. Не знам, може да е имал задача да прецени псистатуса на мнозинството-подкрепят, неподкрепят и доколко..
Къде три часа, изведнъж позаспалата гилдия на това, което се нарича русенска преса и елмедии се оживи, младите репортерки запърхаха и начоколиха едного. Разнесе се вълнение, шепот..Костов, Костов...
Побелял, завалията- поне доста, от времената в които го видях за последно. Отлична физическа форма и завидна кондиция, но запазил характерната за гръбначно изкривявание раница-препоръчваме не масажи, гири, туризъм и сауни, а занимания с йога, и особено позата кобра, сетне мост и скакалец.Финни черти може да се каже красив-впрочем, вие си го знаете, дежурното черно палто и тъмен костюм. Беше усмихнат, излъчваше мекота и увереност.
Залата го посрещна с възгласи "Костов! Костов!" Нямаше СДС, нямаше единство, победа. Комахай и възгласите не бяха залпови, а предимно от една група около центъра на залата, предвидливо дошла по рано, с хрипливи гласове и страрчески тембъри. Всъщност белоглавите бяха около две трети от присъстващите, за разлика от сбирките в Пловдив и София според един седмичник. Нямаше ни "Да живей, ни Ура. Някакъв провокатор опънал плакат-не го видях, щото бях отвънка, исках да зърна Костов отблизо. На него пишело:
“Предатели! Срамуваме се от вас, не убивайте СДС, което сами създадохте”
Видях обаче човекът, който го държеше, щото мигом към него се втурна един от охраната и той веднага го прибра и остана в залата
To be continued