Продължаваме очерците на тема местни избори 2007-Русе, обединени под общото заглавие "Погнуса". Този път повод е дописка от местната газетка "Утро", озаглавена "СДС разписа с ГЕРБ".  В нея областният координатор на СДС, парашутистът-Незнайко, наречен все пак Христо Лазаров, мотор на обединението,  отговаря на нападките в клиентелизъм и безпринципност, отправени му от общинския лидер на СДС, неподписал обединението и съответно игнориран, прескочен, с това-цитирам"Във всяка партия има хора, които не са съгласни с мнението на мнозинството,-знаете кой е в БСП(Мариян Димитров-б.а), но ние смятаме такива дискусии за полезни. СДС трябва да се коалира с първата сила, а не с последната, след като на тоя етап няма шанс да управлява самостоятелно" И точка.
И щом ще е дискусия, да зема да се изправя и аз да му кажа нещо:
Ей, наглец! Ей шушумиго, ей червяк, предател, кой ти дава право да се подиграваш с хората, гласували за дясното,ве !-и тук спирам, че ме обхваща гняв и ми идат  нататък само дядо вазовите стихове за поп Кръстя.
И като се отърся от гнева, ще допълня, че едва ли има по блестяш пример за риал политика, щом целта е да сме на власт на всяка цена.
И тъй като публиката знае малко за Мариян Димитров, ще ви пусна втората от моите статии, посветена на всичко ставащо днес-писана е преди година и нещо

Отново за Иванов и Димитров

Този път разговорът ще се върне за нещо, за което сме си говорили вече. Сега обаче ще захвърлим метафорите, асоциациите и ще си говорим направо.

Хайде да ми отговорите на един въпрос: „ Как оценявате постъпката на Иванов, лиде­ра на БСП, заловен да кара автомобил с 1.29 промила алкохол”, преди да продължим ната­тък. Предлагам ви варианти:

А) Лоша, осъдителна. Това е опасно асоциално поведение и той трябва да си понесе пос­лед­ствията, още повече, че е несъвместима с ранга му на обществен деец, камо ли на партиец и лидер.

Б) Лоша, но нали не е убил някой, айде бе сега, какво толкоз е направил...

В) Всички караме, но важното е да не те хванат. Ванката е пич, Димитров е обратното на пич, щото го е издал на куките.

Ако отговорите ви клонят към „А”, вие сте гражданин, русенец – а то включва в себе си европеец, и можете да не четете нататък. Ако сте от категорията ”Б” – има надежда, може да не сте русенец, но все пак сте поели нещо, сигурно живеете тук отдавна. При отговор ”В”, нещата са зле.

Вие сте дошли тук от – да речем – Подайва, и това ви е най-големия удар засега, живе­е­те в панелен квартал и вероятно никога няма да го напуснете, слушате яка чалга и сте нап­ра­во готов за ударна бригада. Защото знаете, че само чрез тотото, далаверата и единичния як удар ще се измъкнете оттам, но още по добре чрез система от „удари”, щото „всички крадат”. Така де. Животът е скъп. Дължите пари на половината си познати, но те ще ги видят, когато Стамат ви върне десетте лева, които взе назаем от вас лани. Мразите опикания и мрачен вход със счупената крушка и вечно повреден асансьор, също и клюкарстващите комшии. Мислите че вечно сте недооценен, че просто нямате шанс и не ви е дошло времето, което е на играчи­те. По Нова Година сте надминали по гърмене с подръчни материали Трети артилерийски полк. Защо гърмяхте? Сигурно трещяхте по късмета си и искахте да утрепете действител­ността, или чрез трясъка вибрираше празнотата в главата ви, което достави кеф на малкото клетки вътре. Щото правилото – в България

колкото си по-прост и нахален – толкова по успяваш

си е верую, доказано в практиката от миналото. Мързелът, алчността и тарикатлъкът на дребно си вървят с него.

Вашата представа за успех си е точно това. Да имаш власт над някого, да си правиш каквото искаш, недосегаем, да гепиш нещо, да направиш сетне „драс” с мангизите, да прека­раш някого и да се вардиш сам от прекарване, да удариш, да гръмнеш яко, дагоеба, да за­ти­снеш селянин с москвич, да газиш наред с мощен чер джип с отворен джам, от който из­ли­за здрав кючек. Ако пък те хванат пиян, да ти козируват, да си платиш, или в най-краен слу­чай системата „мой човек” да те изкара с ацетон в кръвта – бързащ към къщи болен, неща­с­тен човечец. Чак да го съжалиш такъв, ама как може да си помислите, че на 5-6 ракии може да сгази някой?

Това е демокрацията, батка – пунт и пластика за балъци.

Имате и друг избор, освен да станете мутра – изборът от миналото: да станеш партиец и да си чакаш времето, градейки система от връзки, „мой човек”, „аз на теб – ти на мен”, до­ка­то дойдете на власт. Тогава, ясно, време е за удари. Бавен, но безопасен – и това е вид обществено наложено разбиране за почтеност и нормалност.

„Човек за човека е брат, разбра ли бе, гад”

Потвърждение е фактът, че внукът на този, който го каза, днес е в Парламента. Даже в Европарламента – напред е с материала, по скалата на успеха.

Така изродихме и прекроихме системата. Но всъщност за това не е виновна нито де­мо­крацията, нито политиците – те просто са едни от нас. Днес се надяваме пак някой да гръмне всичко, та белким почвайки отначало, да се вредим по-добре; надяваме се на вожд, на здрава ръка, която да ни води и да ни освободи от мисленето, от действителността – но всъщност от нас самите. А ще може ли?

Тъжни новини за бъдещето лъхат от БСП, защото всъщност идват от миналото. Мо­жем да мислим по най-различни начини за сътресенията, които постъпките на Иванов и Ди­митров породиха там. Можем да го наречем както искаме – като глупост или черно преда­тел­ство; да го представяме като борба на апарата за оцеляване или за власт и привилегии; като идеологически различия; като борба за Малката правда, за да оцелее Голямата; като борба на стари и млади, на прогресивни срещу закостенели – но това няма как да скрие очевидното. Ви­наги, когато партията е „лягала” на апарата, на овладяното статукво, когато е поставяла ин­тересите му над интересите на обществото, от това са следвали само беди. И за нея, и за об­ществото. А още Стендал казва – може да се опираш само на това, което оказва съпротива.

Защото – какво е политиката? Обща визия за бъдещето на всички. А какво е партията? Визия, поглед, на една група хора за това общо бъдеще. Политиката е борбата между тези визии, тя казва: нашето бъдеще е добро, бъдещето на другите – не толкова. Не на интересите на група хора, а на всички. Ако приемем, че

визията на партията обслужва собствения й интерес

а не на всички, става лошо. Тогава постъпката на Маркус Фридман, заложил бомбата в „Света Неделя”, е добра, защото е обслужвала някакъв тогавашен интерес на партията, но е лоша за всички. Ако беше се намерил един Димитров, нямаше да умрат не само толкова хора под купола на църквата, но и нямаше сетне да има Закона за защита на държавата и партията нямаше да губи десетилетия в жертви и нелегалност. Ако по време на Жан гласовете около ОСД бяха чути, нямаше ний да почваме от пет долара и партията нямаше да бъде в колапс две петилетки. Ако пък го нямаше Добрев, Бог да го прости, и Първанов през януари –февруари тогаз, чак не ми се мисли.

И както във всяка мрачна приказка имаме светъл лъч, разбира се, не като сърцето на Данко, но все е нещо.

Винаги съм мислил, а така мислеха доста от моето поколение, че идеалистите в мина­лото на тази партия са били параван на кариеристите. Че са се свършили, дотолкова затис­на­ти от другите, че гласецът им го няма. Че са като измислено украшение на пропагандата, и че всъщност май никога не ги е имало. Грешка. Те доказаха, че идеалите, смелостта и човеш­ка­та и гражданска доблест не са празни думи и така измиха по блестящ начин челата на друга­рите си от мрамор и собствената си младост. Хвала. Те пратиха подписка до Станишев, до ОС на БСП и поискаха без церемонии и уфлянкване оставката на лидера.

Команда: „За почест!”

Постъпката на Мариян Димитров не е напредничава, както каза в прав текст Ана Зар­кова. Тя е съвсем нормална гражданска позиция и само в болно общество би предизвикала някакъв отзвук. Защото, преди партийци, сме граждани, с деца и родители, и носим отговор­ност за тях. И би трябвало да ставаме партийци не заради келепира, а за дадем повече – да дадем извън нас, на обществото от тази отговорност, да я носим и заради другите.

Болното общест­во създава болни партии. А при болест винаги идва време разделно – между здравото и болното.

Боледува ли БСП, Станишев?

Ти беше избран оттук, познаваш хората. Ще мълчиш ли като Костов? Ще жертваш пар­тията заради държавата? Добре да отчетеш, че ако си затраеш като Костов, ”гордостта предшества падението”, ако се ослушваш ”да видим какво ще реши съда”, кой в местния апарат ще надделее, ако се снишаваш, докато мине местната буря в чаша вода, за да ”няма сътресения”, ще жертваш не Димитров, не хората в негова защита, а нещо друго, далеч по-голямо. Ще жертваш основната ценност на идеологията. Първо на твоята партия, а сетне на партийния живот изобщо и дори нещо повече – на системата, на демокрацията.

Моралът.

А там, в тъмнината, зад дръвника, на който седи главата на Димитров, се е при­таил с наточен сатър и запален фитил друг, който иска и системата, и синца ни. Чуваш ли праще­нето на фитила?