Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2007 20:34 - За статията на Костов в „Работническо дело”-четиво за малки десебарчета
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 3151 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 20.09.2007 20:51


Нямаше да взема отношение, ако не е дежурната десебарска наглост по очевидни лъжи и неистини. Нормалният човек  реагира на всеки опит за  прекрояване на действителността и пренаписване на историята и натъманяване  й  по оруеловите постулати. Защото ако не реагира, помията ще го залее, както ни залива повсеместно. И защото за това е нормален, за разлика от ненормалните. И ако наивността и заслепението  донякъде  са допустими за малки десебарчета, съставна част от днешния елит на тази партия,  които са ходели под масата през 89та -самите те  плод на възпитанието на късния соц и сетнешното безвремие- то за зрели хора,  явно иде реч или за патология, или за евтина пропаганда.

Да припомним на децата кво ставаше през 88-89.Ето тук има подробна  хронология на събитията http://www.omda.bg/bulg/news/party/klub_demokratzia_FKGD.htm.

Съвсем накратко за мързеливите-щот знам, че сте такива. Отдавна са създадени редица неформални сдружения за борба с режима,макар и под по благовидни имена. Подкрепа, Комитет 271 на Собаджиев, дружеството за  правата на човека на Илия Минев,клубът за гласност и преустройства, сетне Екогласност и прочие. През май бяха събитията  в Дулово и другаде, довели до масовото изселване на турци и изключително остра реакция към Живков и режима в целия прогресивен свят. В Русе хората се надигаха на митинги и тикаха майки с колички  отпред, а след тях цели предприятия и стотици граждани блокираха градския площад пред Партийния дом. В арестите бяха десетки дейци на Подкрепа и ностаналите сдружения, Петър Манолов обяви гладна стачка, а всичко свястно и читаво слушаше Свободна Европа и репортажите и новините, относно ставащото с опозиционните партии. Светът жужеше и комунизмът си отиваше неудържимо. Рейгън му бе подписал присъдата. На 09 ноември народът разруши Берлинската стена и  окончателно отвори пътя на източноевропейските страни към демокрацията, включително и на България към бъдещето  Само 18 часа след падането на стената падна и комунистическият режим в  България и изведнъж се отприщи нечувана гражданска енергия.

И в тази обстановка бъдещият гуру и пожизнен Вожд на десницата пише статията си. Всъщност пише цели две статии в Работническо дело.  Минали са цели 12 дена от историческия първи  за демокрацията митинг, в който хората викаха-Долу член Първи! "Смърт на червената буржоазия", "Свобода, кислород, салам”. Делят го само седем дни от създаването на СДС.Но нека се съсредоточим върху статията.

Тя е историческа-твърди слугинажът, на който това му е работата. Даже щял да я публикува в десебарското дело-милите, ако знаят колко такива като него сме гледали... Слугинажът се слага –и с пълно право-да е сред т.н бг интелектуален  елит-ми той и предния и този са едни и същи-а такива сме чели бол.  Само че, когато слугинажът се отдели в гетото си-пише Дайнов, от това следва бум...Но това е др бира.

Показвала тя, статията, желанието на Костов за реформи, които после той извърши. Ми къде другаде да пише тогава-а-пита трето десебарче...

 "В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити."

Ето тук, ако някой каже, че това не е поглед на загрижен за преимуществото на Партията неин активист-грях му е на сърцето. Защото бъдещият десен Гуру разсъждава през цялата статия именно от тази позиция, от тази гледна точка-просперитетът на Партията, но не през 86-7, а  в момент,  когато улицата и целият прогресивен свят искат да я изхвърлят на бунището.

И още

Непосредствен подтик да поискам думата е "кръглата маса": "Състояние и проблеми на българската икономика", излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта.”

Ето къде е заровено кучето. Минала кръглата маса през септември, написал си статията за партията и я публикували през ноември. За него друга кариера извън партията е нямало-вж по долу.

И още „Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре.”

Кой да се реши? БКП , естествено! Избраното число  е първо множествено-авторът е ние.Неговият и техният политически кредит ще бъде похарчен-алармира другаря Костов. Никой, прав излезе НЯМА ДА НИ ГЛАСУВА ДОВЕРИЕ!

За горното излезе прав-нито на БСП тогава, нито на ДСБ начело с него …Това си е направо пророческо!

Но да питаме очевидците…

Желю Желев

"Кои всъщност са хората, които въпреки историческите факти искат да компрометират основания на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили, като го представят за опозиция, създадена от комунистите?

Това са хората, които страдат от синдрома "Гроздето е кисело". Лисицата, като не могла да стигне гроздето, защото било прекалено на високо за нея, утешила се, че е зелено.

Това са аутсайдерите, които не са участвали нито в неформалните организации през периода 1988 и 1989 г., нито в създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г., нито в "нежната революция" в България през 1990 г. ! Те са се присламчили към СДС или в края на 1990 г. или в началото на 1991 г., когато са видели накъде духа вятърът и са разбрали, че демократичните процеси както в България, така и в другите посткомунистически държави от Европа са необратими.

Такива са почти всички ключови фигури на доскорошния СДС, които започват новото летоброене на българската демокрация от 1997 г. насам. Ще цитирам само двама от тях, тъй като са достатъчно представителни за извадката.

На въпроса на в. "Труд" "Какво е за вас 10 ноември 1989? Евгжени Бакърджиев отговаря: "На тази дата БКП направи неуспешен опит да се реформира, създавайки БСП и СДС". (в. "Труд", бр. от 11.11.1998 г.) Съгласявайки се с дълбокомислената "констатация" на Евгени Бакърджиев, Иван Костов по-нататък допълва: "Добре, че нямаме нищо общо с онова СДС, което беше създадено от БКП". (Пак там)

Както се казва в такива случаи, няма нужда от коментар! Да, но случаят за съжаление не е такъв, поради което се налага коментар.

Прав е г-н Костов! Добре, че той, Бакърджиев и компания не са имали нищо общо с тогавашния СДС, защото, ако те и тям подобните имаха нещо общо, в България изобщо не щеше да има антикомунистическа опозиция, нямаше да има и Съюз на демократичните сили. През 1988 и 1989 г. г-н Костов все още упорито драпа да стане партиен член на БКП. В края на 1989 г. и началото на 1990 г., когато вече е създаден СДС, той публикува две статии в ,,Работническо дело", в които съветва БКП как да елиминира опозицията. На Кръглата маса като експерт иска да седне от страната на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: "Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!" Това съм го чувал в различни варианти от няколко места. Но то съвпада почти напълно с онова, което Венцислав   Димитров, негов колега тогава, разказва в едно интервю във в. "Труд". Ще го цитирам, защото е лично свидетелство, а и източ­никът е меродавен:

"Още по времето на Кръглата маса убеждавах Костов да започне да работи за СДС. Тогава успях да събера 50-­60 души икономисти, независимо какви са били преди това, на "Раковски" 134, но Костов не дойде. Каза ми: "Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма към КНСБ. Искам да работя за пари, ако се занимавам с политика, ще остана гол." Тогава заедно с проф. Беров и Емил Хърсев готвеха икономически анализи на Кръстьо Петков и той им плащаше. Казах му: "Добре, Иване, СДС сега няма пари да ти дава, но не знам след време какво ще стане. " По същото време излязоха двете му статии в "Работническо дело". Наскоро на един коктейл видях Нора Ананиева със съпруга й - проф. Ананиев. Той си е комунист по убеждение, но допускам, че е по своему честен, има много такива хора. Той ми каза, че като е бил в щаба на Андрей Луканов по време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Но Луканов казал: "Засега такива асистенти не ни трябват. " Тогава не знаех за тези ходове на Костов и заедно с Любомир Павлов продължих да го убеждавам да се кандидатира от името на СДС. Костов все отказваше. Накрая оставаха няколко дни до предаването на листите през май 1990 г. и аз му казах: "Иване, ще се явиш ли, или не?" Той ми отговори: "Дайте ми три дни да питам жена си." Ние се спогледахме с Любо в коридора на апартамента му на ул. "Струмица", и Софиянски беше с нас, но решихме да го изчакаме. Иван дойде след два дни и каза: "Добре, жена ми каза: Да." Погледнах го учудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите. Включихме го на пето място в пропорционалната листа в Пловдив. Не казвам, че сме сбъркали тогава. Но сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Иван Костов е затворен в себе си, не може да работи в тим, няма приятели. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка. И вместо да я скрие някъде отзад, я бута напред." (в. "Труд ", 21 септември 2000 г.)

  И тук , ако позволите-един  мой, на автора, коментар. Може да гледате колкото искате със съмнение на казаното от Венци Димитров. Може да пишете колкото си искате  за това що за вестник е Труд и какъв агент е ВД-

Фактите обаче са, че ИМЕННО ТОЙ, Венци Димитров,  Е ДОВЕЛ   в СДС ИК!

И продължаваме с Желев.

оите първи впечатления за моралните и политическите качества на Иван Костов не бяха по-добри. Ще разкажа първата си среща с него през декември 1989 г. Трябва да е било непосредствено след създаването на СДС на 7 декември или по-точно между 7-и и 14-и декември 1989 г.

Тъй като от цялата страна, вкъщи, на "Чавдар войвода" започнаха да идват хора за разговори, съвети, указания, инструкции, нaгледни материали и даже по стълбището от партера до първия етаж започнаха да се образуват опашки, което правеше невъзможно да се живее в апартамента, бях принуден да ангажирам една маса в сладкарница "Пролет" срещу паметника на Съветската армия и там да приемам посетителите.

Сервитьорите, с които се познавахме от по-рано и които се отнасяха с голяма симпатия към демократичното движение, всеки ден от 1 ч след обяд резервираха определената маса, без да искат в замяна някаква компенсация. Така продължи, докато на Кръглата маса не извоювахме сградата на "Раковски" 134.

Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари.

Аз му отговорих: "Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош... Дано да дойде времето, когато ще можем да плащаме, за да ползваме тази толкова важна за нас информация... "

Неговите заключителни думи бяха: "Е, когато ще можете да плащате, тогава... "

От този разговор останах с много тягостно впечатление. От една страна, като човек на науката аз много добре знаех цената на подобна икономическа информация и че при нормални условия такива услуги трябва да се плащат добре като всеки висококвалифициран труд. Но от друга страна, той идваше да продава държавна информация като амбулантен търговец, целта на когото е единствено да спечели пари, без оглед на каквато и да било обществена кауза... Това неприятно усещане се подсилваше и от факта, че ние самите работехме вече половин година без заплати. От месец май 1989 г. всички членове на Клуба бяхме уволнени от Института по културата по политически причини."

Това нека Беров да го коментира...В десебарското дело, обаче...

 



Тагове:   малки,   дело,   ЧЕТИВО,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - копането, любимо занимание
22.09.2007 01:51
Доста сте се поувлекли, но ако ви действа успокояващо продължавайте.
цитирай
2. анонимен - зашто го заборвихме нашиот език
20.03.2008 00:52
Ас се јавувам од Прилеп. Македонија. При телефонско јавување в Блгарската мбасада кога се интересирах за поднесената молба за добивање на блгарско граѓанство ми бесе скрената позорност на тва дека траба подобро да го говорам блгарскиот език. А дали сам ас виновен или е за това виновна пасивнат Блгарска држва. Нас хорат кои имаме блгарски чувства не остави и вв Југославија и сега после распадот в потполна изолација. В Македонија сс години е преплавено сс српски вестници, а блгарски нема ни за лек. Њама ни книги на блгарски по граљдските библиотеки. па од кде да го уциме азикт. На кабелките ТВ вв Македонија има полно Српски програми има лбански , хрватски а само њама блгарски. Сс години се вршеше наша асимилација, и на секој кој ќе испоњаваше блгарски чувства се фрлаше анатема. Историјата ни ја предаваја лажно. Ас од Енциклопедија Британика и од книгата на Острогорски за Византиската империја процитах че цар самоило е Блгарски цар. иста работа е и за Зборникат на Миладиновци за Прлицев за Цепенков , за Илинден и всицки други работи. А ние немаме никаква информација. В Македонија мозе да има дневни вестници од сички страни - српски , хрватски, албански па ако искас и од Уганда само не смее да има Блгарски. Па дали сме ние криви што слабо го зборуваме блгарскиот език или е тоа пасивноста и незаинтересираноста на Блгарската држава
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945741
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031