България,  обикновена неделя

 

По радиото върви „Пропаганда”. Напористата репортерка на медийния гуру  МК се дави в самодоволство:” Представяш ли си, като излъчим това, колко хора в Бг ще се юрнат насам?” Горката, тя е намерила находка, направила е профиудар. Разтресла е държавата, разказвайки, как в Италия няма да умреш от глад, щото „Каритас” дава мамбо . Утре е готова за „Черноризец”, вдругиден за „Пулицър” Гуруто я позавръща”Е, не, те все пак тези, които искат, вече са заминали…” Макар че същата реплика-за големия наплив, който ще последва бомбастичните му социални репортажи за българската емиграция, самият той  отправя като въпроси към събеседниците си,

немили-недраги български  емигранти.

Каква е тая грандомания, какви са тези сбъркани карти на реалността,  просто да се чуди човек-  и то в най-изявени представители на тази гилдия? Трябва наистина да си вперен в  пъпа на собствената си значимост, за да мислиш, че едно твое  предаване може да подтикне хората да сторят това, което те отлично знаят, защото ги занимава от последните десетилетия.

Набито е в матриците им.

Да емигрираш, да избягаш, да одраскаш и изчезнеш от тая скапана действителност!

Да започнеш наново, на чисто и в една наистина далеч по чиста среда. Да гласуваш с краката си за родния елит, за цялата скапанящина, която оставяш да се къпи в собствените й низвержения.

Има ли по втъкана в гените ни от шейсетте години комунизъм тема, от битието и реализирането навън? Виждали ли сте стотиците микробуси и рейсовете от Резервата до Милано и всяка точка на Европа? Не сте ли чували  характеристиките, които им дават  останалите тук-"Нямаше пет лева, отсякъде го гонеха, а ся се прай на баровец ? Три апартамента купи тук за пет години…"

 

Испания, Палма де Майорка

 

Полупразно бистро,  а на една от масите му  отпива чаша  леден портокалов сок Мел Гибсън. С къси   панталони и  чер потник. Поне прилича поразително.

„Бях в Германия през 90те-на няколко пъти. Първият път бях в емигрантски лагер в Берлин-знаете ли кво е това. Училищен салон, пълен с легла, където отделните страни си бяха обособили кътове. Само ние нямахме. Разпределиха ме във вътрешността, в едно малко градче. Научих бързо немски, все пак съм с английска гимназия, и там се сприятелих с местния лекар. Аз също съм лекар, но ветеринар. Докторът и жена му бяха много приятни и възпитани хора- на почти моята възраст, и доста богати по нашите разбирания. Имаха къща в Италия, а  имението им в Германия беше прилично. Наеха ме като момче за всичко. Е, аз бях това-боядисвах, ковях, зидах, връзвах перални. Все неща, които не съм и подозирал, че мога да правя. Поседях няколко месеца  и бам-с паричките в България. Като свършат  марките и на телефона: „докторе, имаш ли нужда, пращай покана.” Купих апартамент, обзаведох го, сетне кола. После се стабилизирах   у нас-започнах да работя като ветеринар.  Купих апартамент на  един курорт, който давам под наем, започнах и бизнес- едно две магазинчета за дрехи и туй –онуй. От малко наследство, де-не от работа. Изхвърлиха ни на улицата по Нова година-честит ни Уй-Ия-така го спелват румънците.  В началото мислех да правя електронен магазин, защото съм на ти с всякакви компютърни езици. Отказах се-кой  има пари да пазарува. Магазинчетата едвам кретаха-както и на всички от огромното хале.

Спрях да си търся работа тук. Не мога да се унижавам за двеста-триста лева. Не съм беден, не съм закъсал, но мразя да  гледат през мен. В бюрото по труда лелката вдига вежди.”Работодателите са по ниско квалифицирани от вас-но ви пречи ЕГН-то-” И претенциите-добавям наум, гледайки обещаваните заплати. "Търсят се много млади, супер образовани и за двеста лева-знам"-кимам съпричастно. Дискриминация по всички пунктове. Отвън видях телефон за работа в Испания. Дойдохме тук и още в Барса, единственият набор получи бъбречна криза и се върна. Стреснах се-къде съм тръгнал на тези години. А ме виждаш как съм-здрав съм и мога всичко.  Излъгаха ни по всички възможни обещания, както става винаги, когато нашенец се явява посредник. Настаниха ни няколко човека в празна стая на голи матраци, а през нощта оскотелият и пиян хазяин започна да ни обяснява „Знаете ли къде сте дошли-в Ада, знаете ли кво ви чака, аз съм вашия спасител!” Е, не, мерси, не го набих, но сутринта  всички си събрахме багажа и в България. След месец дойдох пак-когато веднъж си видял лежерното спокойствие и небето тук, трудно можеш да го сравниш с това при нас-не природата, спокойствието, сигурността, усещането за нормалност-все едно си в истинския живот, или в медитация..Добре съм, храня няколко коня и две-три понита, чистя им-прекрасно се чувствам”

Мотивите ли!

"И в България има хора, които изкарват 2000 евро"-набива ни собствения си патриотизъм и рецепта за успеваемост гуруто.

Чудя се, как да обясниш на неразбиращия, че цели поколения са декласирани и изпаднали от живота.  Че цели региони в страната са изпаднали от картата  й-и за тях държавата и обществото не си мърда пръстта. Отпуска някакви пари, които се крадат от местните елити. А за останалите-картонените бидонвили от сметището в Милано.  Където подслоняването в стар захвърлен автомобил е лукс и предизвиква локални войни.

Прочее, Карбовски, що не се разходи до там?

Че емиграцията  е единственото им спасение  за оцеляване  на новите хъшове и те, немили недраги, тръгват, загърбили близки, деца, тръгват да ни освобождават

от нас-самите. Нас, останалите тук.

Имоти ли-та ние оставихме собствените си  имоти в Българско! –каза Странджата. Милият романтик. Няма ги  турците отдавна.

Останахме българите…И пак същото. Даже по зле, комахай..

"Земята на Ботев и Левски отново е робска земя"-пееха партизаните по Девети.  Е, освободиха я-те и техните наследници. Тозипът, изглежда-завинаги.

От Бъдеще.

i nai-straschnoto e 4e sred vas,ostanalite v blatoto, omrazata i zavistta ne e kym onezi, koito go sazdadoha,a kym nas, koito se opitvame da oceleem vyzmozno po-dale4 ot bregovete mu...

Пак същият медиен гуру беше казал-цитирам по памет"Емигрантите са новите предатели" В смисъл, че тези, които са емигрирали навън, са избягали от битката вътре. Ето еманацията на новата българщина! И то от най-високо място! Същевременно "предателите" хранят праведниците. Заместват държавата, която на свой ред е емигрирала от задълженията си. Да създаде нормалност-система от правила, по които да играем.
Праведниците са спасени от свободата-да оцеляват, да бръмчат тук-защото преди соцдържавата ни тантуркаше, а ся заради тях, заради физическото им оцеляване и душевно спокойствие един от семейството е немил-недраг навън. Праведниците нямат грижа за нищо-освен да бъдат освободени ос свободата. Да избират, да мислят, да поемат отговорност.

Емигрирането в богата държава като светъл лъч надежда ли да го имаме? Каква свобода, каква манна небесна ви е затресла днес и отвреме навреме. Дифузия(движение и смесване) на народи, раси, култури облагородява и подобрява качеството на човешкия род!!! Е това е малко тъпо, но ви го пускам да помислим и за друго, не само за ядене, къщи, коли и пари.:)))

Аз пък инкак не съжалявам, че имигрирах. Живота тука е съвсем различен. Единствената завист около теб идва почти само от българите, които за щастие тук са малцинство..макар да са доста. Единствеите мизерии идват отново основно от българите.
Т.е. в отношенията на българите свсичко е както в родината...нека да ми е зле, ама на Вуте да е по зле...
За щастие тука българите сме малко...и живея много по- добре когато са далеч от мен. Каквото и да разправяте...живота в чужбина не е само пари, къщи, коли...живота в чужбина означава спокойствие...Означава свобода...означава оттърване от оковите на фалшивият морал наложен ни в България...Защото тук хората са много по- свободни, много по- приветливи и много по- весели...
Единственото българско, което ми липсва е природата и шепата добри приятели.
А ако знаете как никак не ми липсва чалгата лееща се отвсякъде, нито простотията ширеща се навсякъде...
Обичам България...но българина твърде често ме отвращава.

Нищо повече от написаного не може да бъде добавено...