Редовните ни читатели сигур помнят поредицата от потрети на обикновени хора, които бяхме писали преди доста време тук. Бяха под мотото”Они сражались за родину” , не,  друго беше-май като „Те ще гласуват за Атака” или не, може би беше нещо друго-не помня веч,  защото в пристъп на славолюбив гняв ги изтрих. Те бяха публикувани в „Литературен вестник”и могат да се намерят из архивите му. Реших да направя една поредица-стига да ми стигне времето и намярата, която да има гръмкото заглавие

 

СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

 

Портретите нямат никакви литературни и социологически претенции-правим ги за забава, ей тъй, да не се затрият в забрава тези тъй хубави хора. Някои ще ги намерят за схематични, други за тъпи-но всуе, за да нарисуваш нещо и да обобщиш в  принцип, казва Бейджхот, трябва много да преувеличиш и много да пропуснеш. И като за начало,

 само диско, челото ниско, очите близко,

ви представям първия образ от колекцията- разбира се, на художествено-творческата интелигенция

 

ПРОФЕСОР ЯСТРЕБОВСКИ

 

Висшето образование по една специалност  у нас е като за малки гении. Не знам по другите как е,  сигурно пак неистов сбръч за самодуене, но при  тази е така. Да, обаче го завършват както  шампиони  на Менса-тестовете, така и  кооператори. Такава е практиката с висшето–знайте  я. Мотивират те в началото, все едно ще те вземат накрая поне  в Майкрософт, а почваш да продаваш моливи и тетрадки,  като завършиш. Ако си намериш работа. Често завършилите ,обаче, си остават с това самочувствие на нереализирани гении и никакви житейски ъперкъти не ги вкарват в пътя.

И така, един ден, преди седем години позаспалата гилдия на надутите, нереализирани неудачници-интелигенти, обединени под един покрив и една служба, поради изключителното качество и трудност на многострадално избутаното им героично и човешкозначимо образование, се поразбуди. „Дошъл е харвардски професор, ще води курс по мениджмънт.” За тая служба нуждата от мениджърски умения  бе колкото на футболист- курсове по икебана, но нали иде реч за широк кръгозор и  мерене на интелект-всички забръмчаха.Олее, невероятно интересно. Разделя по групи, дава задачи на отбори, пише оценки-страхотно.Задачи ли-да, ако направиш това и това, какво ще стане.  И как се решават-ами ето така-на тази задача отговорът е този..Ами моят ред кога ще дойде? Е, то според чиновете и заслугите към началството..

Я да ва питам вас, вий като как тъй си представяте харвадски професор? Амиии, среден на ръст, по скоро дребен, да, (високи гении и мошеници няма). Добре, облекло?-амии, вероятно тъмно-синьо, двуредово, с метални бели копчета. Панталон- класическо сиво, разбира се. Така, ами вратовръзка-ее, не,  тряя да е с копринено шалче-пепит или тъмно на бели точки. Ахаа-ама нещо ми се губи.. Брада тип  катинар, възраст-достолепна, към шейсетте. Запазен, подвижен, жизнен. Чакай, ти като  във филм от шейсетте го докара. Не, този е с  мургав тен, не е с бледа саксонска кожа.  Синеок, с очила?-съвсем не-тъмноок с поглед на дознател.  Даже е

с  класическа лула-

няма да пуши „ Арда”, я. Охх, сигурно ще смърди на”Клан*”-просто класика!

В денят Х, в който дойде ред и на наша милост, ний с разтуптяни сърца и отговорите на задачите нейде из тефтерите, зачакахме паркирането на вехтия зелен мерцедес-190так, пред залата за съвещания, предварително порядъчно отоплена и окичена с нагледни табла. Бяхме се извъртяли целият отбор и останахме групата на аутсайдерите. Професорът  слезе и  с бодра крачка се упъти към залата, съпроводен от една мома на половината на възрастта му-негова асистентка. За начало ни раздаде по тетрадка, моливче,(баш мениджърите пишат с молив) острилка и прочие  немски шарени джиджявки, с които заплени децата в нас и тези в къщите ни. Представи се: „Приятно ми е, казвам се професор Кр П-ов! „

 набърже ни издекламира сивито си-Харвард, две книги под печат, много публикации, два езика - и почна изложението.

Беше блестящ. С каква артистичност приемаше отговорите ни, които му декламирахме, с каква  радост от ума ни, с какви комплименти-човек оставаше трогнат от оценката на това величие. Боже, колко беше артистичен този човек-на места повишаваше тон, като драматичен актьор, на места го снижаваше-на места гледаше като Ботева, на други с благост и любов, като Христа. Каква ерудиция, какъв патос и колко интелект-всичко беше поднесено като мозъчна атака и в зашеметяващо темпо, оставящо зрителя без дъх. Ние пишехме ли пишехме с моливите, попивахме столетни знания от лоното на мениджмънта…

На първата почивка, обаче, вече го бях кръстил:

Професор Ястребовски

С което хвърлих колегията в недоумение.

Имаше нещо по селски показно и маниерно в цялото му държане, нещо тъмно в погледа му и прекаления стремеж да запали вечно гаснещата лула.  Извън изложението, което беше овладял като роля от пиеса, беше абсолютен головодник по темата-което  ме накара веднага да го издиря вечерта из харвардските анали. Без успех.

Той усети недоверието ми моментално, въпреки, че се стараех да го гледам с обожание и увеличи суперлативите към отбора ни. Разгеле, курсът беше ден и половина и се разделихме с него.

За късмет, директорът,с който Ястребовски беше станал пръв  приятел, го уволниха. На вторият(който се оказа от нашата аутсайдерска група) се падна честта  да изплаща фактурата за мероприятието-една твърде сериозна сума, колкото прилична кола на старо. Разбрахме, че и  на съседната служба е предлагал услугите си и като срещнал отказ, намалил цената на половина. На новия  ни директор предложил  да проведе второ издание на курса. Скритата екстра към офертата  била да направи психопрофил на служителите, с оглед лоялност към ръководителя-ся нов ръководител, трябва нов психопрофил. Аутсайдерът-шеф отказал.

Добре, ама Костов загуби изборите  и здравите сили  отново надделяха, защото нямаше време за губене  и трябваше да се доизяде софрата. Върнаха стария директор-

и така осъмнахме с курс по мениджмънт-второ издание.

На второто вече публиката, донякъде подготвена от слуха, го прие със скепсис, който той и не си даваше зор твърде да развенчае. Един от зевзеците се загледа в таблата, за които на първото или  не ни остана дъх да забележим, или бяха нови-на три от тях имаше груби правописни грешки-от неграмотност.” Професоре-тази дума се пише еди –как си”-което величието прие с  ледена благосклонност „ А,  и тази.. и тази…”

Изложението беше груб римейк на първото и нямаше нищо ново. Скепсисът и откритата подигравка в очите ни парализираше артистичността му. Претупа си урока, взе си парите и изчезна под полугласните ни подигравки…

Кво стана с книгите- издаде ли ги накрая?

Какви книги?

Този човек беше нейде от плевенските села. Беше получил  отгоре картбланш да точи предприятия от едно министерство, изградено  от кадри на роднинско-регионален принцип. Не знам какъв беше, вероятно беше бивш полицай, или кадър от репресивната система. Не знам дали изобщо имаше фирма, от чието име издаваше разходните фактури. Не знам, (макар и да предполагам, че беше точно така) дали не деляха с директора сумата. Със сигурност беше дистрибутор на някаква  дребна немска фирма за канцеларски материали, които пробутваше към мероприятието. Знам, че немски, обаче, бъкел не знаеше-пробвахме го с елементарна уловка. Знам обаче със сигурност,  че не беше никакъв професор по мениджмънт, още по малко харвардски. Знам също, че беше на ти с измамниците, каквито обикновено  биваха обличани с власт.

Самият той беше един необикновено артистичен измамник, каквито прогресираха и още прогресират в наши дни….

* Клан-марка ароматизиран тютюн за лула-евро и половина пакета.

Тази история ми напомни на един мой бивш професор от времената когато бях студентка.Та, господина всеки път натъртяше колко е канен като лектор в САЩ и колко пари му плащали там за лекции.А ние се споглеждахме и се чудехме защо си губи времето с нас за 3лв................без коментар!

пишете, хулите и изказвате ненавист към Костов? Може би един постинг за тези чувства? Така ще имате възможност не един и два пъти да го осъдите, ругаете и пр. Вярвам в блога има десетки, на които той не е най-симпатичен, но не съм попадал на техни коментари за Костов /изключвам един с име от натрупани беззвучни съгласни/.
Бихте ли обяснили? Аз не разбирам.

да ми обясните къде видяхте хули или ненавист към Костов. Просто такава беше хронологията на събитията. Костов смени въпросния шеф, приятел на Ястребовски. Сетне загуби изборите и приятелите на отстранения го върнаха пак на работа и стана възможно второто издание на курса. Чисто описание. Какво тук има общо Костов или Костовица. Вие имате обсесия, приятелю!?!
Сега, заради вас давам някои пояснения, макар и да ги смятам за нанужни.
Министерството не беше под прякото влияние на Костов, а на други.
Смяната на директора-приятел на Ястребовски и от неговата порода, стана след дълги и мъчителни битки, и накрая, както във всяка бюрократична ситема, наистина опря до самия Костов, който отстрани този, да го наречем, Никодем Дизма. За него смятам да напиша специален опус.
Един от персоните -дърти клиентели, който крепеше типове като Дизма, и след загубата на изборите 2001 го върна, тези дни го мернах по телевизията. Изръшка няколко партии и сега е намерил пристан в Новото време.
Чист боклук.

и почти винаги, /не винаги /с ненавист. Па де не е лъжа. Препрочети се ги сам...

теб какво те засяга? Убивам вярата в Него? Нищо, ти нали пишеш само с любов и благодарност хвалебствия-не разрешаваш ли да има равновесие? Да има и такива, които няма да изпитват същото към него, каквото изпитваш и ти. То, човек ако се замисли само по късичката ти реплика, тръпки ще го побият. Добре, че не е(сте) на власт- и няма никаква тенденция да дойдете.
Сигурно именно и за това-че ще ни направите мислопрестъпници...

мислопрестъпници... това ми хареса! Ми, поне бйег брадър ш'га уби4а!