Повод да напиша тези редове е поредните прояви на байганьовщина, които ни заливат в тези дни. След като мнозина направиха аналогии на ставащото през последните дни  с 97ма, веднага се появиха изповеди отвътре, представящи го чрез обяснения от психологията на тълпата.

Скука било, фън имало на протестите-97.  Така е, разбира се. Вероятно, същото щяха да пишат десет години по късно  и участниците във Френските революции, ако имаше нет. Поне никой не отрича-четете класиците- че го е имало и това. И през най-големите трагедии го е имало, когато в масовите мероприятия са участвали млади хора. Имало е романтика, любови, купон- и мотивите -скука, самота-все елементи на масовата фрустрация.

Пиянката Дибенко е разгонил учредителното събрание, като преди това водените от него матроси са усмъртили няколко хиляди  от десетките хиляди  протестиращи студенти в Петроград. Здраво почерпен с водка, нахлул на събранието и го разгонил с думите:

Караул устал-разойдитесь!

Така е започнала ерата на болшевишка Русия. А преди това никой не си е турял наум ленинската партия. За Дибенко това е бил купон. После обаче за десетилетия на никого не му е било весело.

Ако си припомним великият Георги Марков, когато описва мотивите, с които българските антифашисти обясняват дейността си, за която са умирали или са били измъчвани в подземията на тогавашната ДС.”Бях много самотен”-казва Никола Марков.

Ако си припомним впечатленията на чужденците за нас, които прочетох нейде, че  българите имаме ум, но не сме умни-иначе нямаше да говорим едно и също,когато трябва просто да сме  част от племето, че  яко бъркаме емоционалното вербализиране с умното осмисляне и сме неуравновесени хора, хора на флуктуиращите емоции,  харесващи ураджиите, а не рационалното мислене-

ще ни се стъжни хептен

Е, как ,тогава, да не се замислим  върху въпроса какво струва днес да си българин, иска ли се кураж да отстояваш гражданското си съзнание, когато е много по лесно, по-тарикатско  и доходно    да си хванеш партакешите и да се заселиш отвъд Драгоман, или да се правиш на тарикат-скептик и циник. Доста познато ни  от соца аутсайдерство.

Днес политическите и медийните  гурута ни убеждават, че именно това е правилния избор-да си тук, да не си избягал.

Е, как, когато за   огромното болшинство, готовността  да си помръднеш задника заради отстояване на граждански и демократични ценности,  непременно е вързано  я с тъмна корист, или с  купон.

Какво е тогава  сега патриотизъм-я ми кажи, драги Карбовски, дето си се закахърил за унуците на каката от Казанлък, която останала в Испания?

 Но нека да уточним параметрите на народната любов- дали това е плюскане на национални манджи,или вино и ракия-ми то тогава много от нас сменят всеки ден националната си принадлежност като консумират пица, уиски, водка и слушат чужда музика.

Патриотизмът е това което даваш на другите, на племето, а не това което искаш да вземеш!  Да даваш, не означава да се минаваш, както си мислят някои родени в собствената си земя метеки. Да даваш означава да получаваш повече отколкото си дал.  Давайте, и ще ви се даде!-писа моят познат –емигрант в Париж , Сашо Градинаров. Забележете-емигрант!
Да даваш означава също да реагираш на несправедливосттта, когато идва от страната на силния-държавата.. А да се научиш да реагираш е пътят към гражданското общество. Правото да реагираш по правилата на социалната договореност е неотменно в демократичните общества. Дори албанците реагират, когато ги излъже държавата, а доскоро бяха синоним за западнала нация.  Така че, спокойно, няма да ни приберат в районнното, няма дори да ни удрят сто  тояги на голо, ако защитаваме общите ни права, когато са нарушени –е , с тук там някое изключение де, докато ни управляват тия-старите.

Иде реч за договора между нас и властта, който е парафиран с нашият глас на изборите. Вие ни обещахте нещо-не дадохте нищо. Протестът е оръжието на гражданина, слабия, срещу някаква несправедливост на властта, на силния и важен фундамент от гражданското общество. Към тях обаче има масова солидарност в чужбина и много рядко  у нас

Ма как така ще демонстрираме! Какво? Пак някой иска пари от нашите, общите. Някой ще изкяри-сичко е келепир Ей, не може да няма келепир в тая  работа, ей. Само ни използват..
Спасяването на  общия дух е трудно, когато сме просмукани от скепсис и ганьовщина...

Така ще си останем тъпо племе и всеки ще ни гази..И ще викаме че политиката,  като общо дело, е корумпирана, защото е  далавера, в която ние не участваме ..

Ама то ква далавера е нещо, в което мнозинството участва?

май го е казал още Христос според Библията.
Нещо не те разбирам. Упрекваш гражданите, че не подкрепят стачката на учителите ли? Напротив, подкрепят я. Но мълчаливо и пасивно. Подкрепят я хилядите родители, които безропотно намират начин да наглеждат децата си тези четири седмици. Аз съм една от тях. Няма да застана до учителите и да викам с тях. Първо, защото съм на работа. Второ, защото когато в обедната почивка отида да им видя протеста, виждам техните деца около своите родители. Моето дете обаче не може да бъде около мен в работно време. И вече четвърта седмица аз се чудя как да му запълвам времете от понеделник до петък така, че да не скита по улиците и да не прелива от скука у дома.
Разбирам ги и подкрепям тяхното искане за по-големи заплати. То е естествено. Нормално е да го отстояват. Но те спират дотук. А онези протести, преди 17 години, бяха за цялостна, революционна промяна на системата - нещо, съвсем различно от това, което виждаме през тази учебна година.

Стачката вече си е чиста далаверка, браточка. Ако според теб това е ганьовщина, страхувам се да кажа, че Алеко би бил доста разочарован от твоето тълкувание. Лека!

Като си в графа ПОЛИТИКА - каква ти е тезата, приятелю. Сигурно, защото съм Ганьо и съм проз, не проумявам за какво се бориш, или само си чешеш езика

Тезата е ясна-ще си го изкараме на попадията. В ерзац резюме, специално за теб, съм я изложил в последните две изречения на предния постинг:))

sto ne se preimenovash na ne-ebe-maria, a?:)