Не е нужно да се  гледа в кристално стъкло,  за да се отгатнат  резултатите от изборите. И тъй като ще сме пак от лошите вестоносци, от прецаканата страна, ще взема да преваря многобройните анализатори, специалисти и прочие „лози”, щото ми е дошла до гуша тяхната плява. То ще бъдат упреци към лидерите за избора им, то ще бъде взиране в имена на листи, то ще бъде плач и скърцане със зъби и бодене на очи у и без туй залинелите и обезверени поддръжници.

И тъй като това се повтаря от седемнайсет години, вече е време да кажем „баста”.

Вижте, за тези осемнайсет години не остана  ни един читав и неоплют човек, авторитет или  личност с публична известност и значимост  в тази държава. Всъщност, оплют не е точната дума-самите личности  се оказаха спорни-без изключение. Хайде, избройте ми поне един, който да се е оказал чист. Кой да вземем-кажете?  Кажете един, за  който да можем да кажем-да, този човек е потомствен антикомунист,  или пък се е държал честно и почтено през времената на лошите-не е доносничил, не им се е мазнел, не е кандидатствал да бъде член на мафията-наречена управляваща партия, търпял е несгоди от това ,съзнателно избирайки да е от губещата, но моралната страна-тази на добрите.  И сетне, през безвремието,  не се е отмятал от думите си, не е минавал от партия в партия, не се е оказвал шмекер за личен келепир, а е  правил  нещата за общото благо-тази оплюта от тарикатското ни време  химера. За когото да кажеш-този е честен, почтен и е от добрите. Него ще слушаме, защото той не е като другите.

Има неколцина такива-не е като да няма хич. Но кой ги чува за нещо?

·         мътната пяна отдолу изкара от горе най-лекото.

·         черти на националния характер

·         целенасочена манипулация

Третото, последното е най –важно-но то нямаше да стигне тези размери и нямаше да е възможно, ако не бяха предните две. Но това е друг разговор.

Това е разговорът, който са водели преди 70 години в Германия-тогава един фройдист, който сетне изкарват луд, твърдял, че това е вид социална чума-когато чертите на масовия характер неминуемо стават социална реалност. С други думи това, което сме самите ние,  непременно  се облича във власт. Когато нямаме опори- ценности, личности, на които да вярваме, идва времето, когато започва бясното деление на клетки, които приличат на истинските, но само външно. Те се намножават бързо, защото само пунтират-не им трябва време да се специализират за някаква дейност-тя е само ядене и размножаване и външна прилика. Достатъчна, за да не може организмът –приемник, да ги разпознае.

Съвсем умишлената  мъгла, хвърлена върху нас  оцвети всички герои на дните ни. Така стана все едно искал ли си да забраняваш БСП и сетне си управлявал с нея. Искал ли си да отваряш досиета или не си. Бил ли си комунист, или  самите те са застреляли дядо ти. Или  пък  левите да скандират името на дядо ти, а ти да си десен кандидат. Охранявал ли си вожда им или си се борил мислено срещу него, отмъщавайки за дядо си. Кой си и за какво се бориш? Като си от добрите, бил ли си от лошите, назначавал ли си ги на работа, правил ли си комбини с тях-накратко, чист ли ти е косъма. Националист ли си  бил или си обикновен комунист. Или само кариерист. Мултак или културно явление. Чехия и Афганистан-кво ти пука кво е било. Да няма значение  с руснаците или с американците.  Да няма значение кого обслужва държавата - гражданите или спонсорите на партиите, които сетне да се облажват от нея, сиреч от нас . Да е все едно  дали са убивали писатели, или ти самият си убит писател. Да ти е все едно кой те управлява и какъв е бил. Стрелял ли си срещу папата или си жертва. . Дали лъжеш и манипулираш, в полза на мъглата, или си велик анализатор или журналист Невинни ли са сестрите? Да наречеш жертвата мародер, мародерът-жертва. Да се чудиш явление ли е Азис или ромски задник. А учителите рекетьори ли са, или истински граждани?

Тази мъгла се прави с пари. От тези, които са ги имали, защото са ги взели от нас, докато ние марширувахме на манифестациите.  Още от първите години целта  е ясна : да се замажат разликите между нещата. С една дума, всичко да е под съмнение.

За да не знаеш  кои са  добрите и  кои лошите. Кое е добро и зло. Да нямаш патерици,да се луташ и да плачеш на мама на рамото.

 И точно тук, в това  гъсто мазало, заселено с тъмни, омазани  сенки,   припълзели от миналото, е мястото на интелектуалците да кажат.

Стига!

Но как, къде! Когато средата е залята с киселината на скепсиса и съмнението? Когато това не се чете, не се търси? Когато мнозина от тях носят още срамът по челото, оковите от миналото, когато за тях идва съвсем логичния край- да се впишат в статуквото, а не да се борят с него. Самодоволството убива вътрешния конфликт на интелектуалеца и така той става карикатура. Нахранват го, като при соца,  или като журналист от Надка, и той маха с ръка,  с паролата -синца са маскари и почва да пише за Великия Гетсби. Или заневолите си с Топлофикация. Читателят му кима разбиращо и съучастно и вири палци, купува си газетката, гласува в блогчето-знайме, знайме..Ха така, и аз така мисля, тяхната кожа.

Тогава идва ред на партийните лидери. Истинските. Да се изправят на бруствера и да кажат-Баста! Дотук това е допустимо-дотук не е. Този е измамник, този е читав. Единият ви лъже, другият ви обещава кръв, пот и сълзи. За ясна политика и принципи. Здрав морал и отговорност- и личен пример. И наричането на нещата с имената им-защото  друг просто няма кой.

Да е ясно кой е мародер, кой е измамник. Кой десен-кой ляв, кой на дядо му брат.

Кое е добро, кое не. Допустимо и недопустимо. Да бъдат патериците на слепеца, да пръснат светлина в мъглата. Да бъдат лечители на рака.

Когато те не правят това, надолу по структурите става риъл политик.  Малкото премълчаване, освен че води до лавина от компромиси, се тълкува като повеля  отгоре„Ха бакалъм-ся ни се е паднало” Така от партията остават само намеренията и връзките на овластените помежду им. А политиката става алиби за далаверата.

И что делать.