Клецам си, начи, в моята бърлога у кензуелника и смотря изрезки от старите вестници, ебати. Щот днес е ден за размисъл, начи, и тряя голямо мислене да отфърля, дагое, за кой да се изходя в неделята. Бал съм ги сичките, ко питате мене, през мучачото ми, но няма отде  да дръпна един треволяк и да изпадна в сладкоча, щото няя  кинти, ни  има отде да се напаса.  И като няма ко, ша зема и да си напрая зора да се изтъркалям до школото да  гласоподавам. Брей, ква сложна дума –ко ми стаа, ве. То от липса на коноп, мамка му. Я глей ко пише на газетата-давали масово кинти срещу гласуване. Бе мое и да ми мушне някой един пенчо в лапичката, или дай боже, една зеленка-оххх, котьооо., как ми отмаляват израстъците, кат си помисля. Бе бал  съм ги тез копейета- що никой не ме търси да ми предложи нещо такова? Ма знаете ли как ще се замисля-ха-ха-ха. Ша наторя междублоковото пространство с драйфоч, ша знайш, кат са замисля в деня за мислене, шот от него главата ми прави-тупа-лупа, като брас секция на Рамщайн. И не само от глад за паша, ами и от лиготене, мамка му.. Гледам, един отворко снощи ме агитира за него да гласувам, предстай си,  с някква джаджа, дето пасирала лайната от мивката. Нам колко си кинта струвала, нам колко щяла да намали  боклука. И като си я купя, щял да ми смъкне от данъците. Аве,ей, пич?Дай ми ги тези пиньонзи кешара, па чекай да си купя джаджата ! Че ти знайш колко хора ще умрат гладни вееееееее? Като почнеш от оня с кючекчийките, дет кара Майбаха, ли беше, ко беше, няккъв як Порш ли беше,  бал ли съм го, кат минеш през една камара надолу, дет от това си къртят белия леб, че чак до последния сараош, дет ръчка с чибучицата контейнерите. Аве революция ще стане ве, ей, омбре! Ще те издухат кат селски тарикат-фолкаджийка, кат Бат Бойко боклука ще те издухат бе.  Леле, ядосах се- опаа, прованса, ударението е  на а-то-ядасАх се. Ходи ми по нервата  оня,  бръснатият катил с цайсите  по битивито, де, така е, начи, кат няма паша и сушата ме яде извътре, ша знаете-няя радост, само ядове  и телевизия за наказание, хеле от двайсет и два нататък, когато най ме тресе зора.Та на оня баровец, с  джаджата, дет правела боклука на повръщня, му разказаха играта-то не бе бедхен отляво, не бе форхенд  в десетката, то не беха каки от миманса изотдоле,  не беха палци изотзаде-аве отсякъде. А на предния катил само  свирчоци дет не му връткаха-ама той, баровеца си е виновен. Се избабани, пича,  седем-осем  бараби и една кака-леле какооо- на едно килимче. Бре, викам си, улетели как журавли, кат Харун  ал Рашид над Багдад ли, бал ли съм го кой беше и де летя-и аха да отлепят в киреча-не стана. Викам си, баджо, тва беше, ами се дръж здраво, криза е, джойнт няя, мамка му-обаче нъц. Слязоха си от килима, без да мръднат нийде-и оня взе да приказва, че така било в рейсовете, и щял да ги разполви. Да  са наполвина на килимчето,сиреч, дето били набучкани като в  нашите тролеи и рейсове.  Демек, кат бели хора на едно достойнство разстояние да кибичим и така било по Европата.. Бе аз ли съм луд,  или ме нема? Или съм скакауец росен? Кога ще стане  тая работа ве-няя да има фън вече, да го отриеш у някое яко коте, па и мангалесите, дето прежобват, кво ще ядат? Бал съм ти  и Европата-хората бял ляб искат ве. Ами откъде ще крадат нафта , бе ей, опааа, или кога ще играят карти по спирките. Няя да има соц -че  кво си е задушевно, топличко, хора да видиш, миризми. Миризми ли казах, оппаа, аре, шнел,-на терасата, каптайн Драйфус  начи-спасение нема. Се го ольохах аудито на Стамо от шести ве, или ве шест-се тая, бал съм го, задръстеняк сгъгрен, ша ми кърти кинти в Германия по кенефите, а тук ще ми се праска с таралясници. Аре, у лево-таман му уплътних неделята, има да търка, така де, кво ще ми гласува-от такива като него, сме засрали положението тотал. Ей ги, напират с рейсовете турчолята  да гепят кинтите за гласуване, па аз един задник не мога да  довлека  утре до лонджата.

Та, начи, съм си седнал, ин каубойски гаши енд  ню риза у миризливия гъз, да де, лисичарника, дето разполагам телеса срещу една торба пенчовци месечно и дипля есето. Я дай почивка, мен, да хапнем нещо силажец, стига съм го давал, епистолярно, мамка му.  Няма нищо? А стига бе-ни силаж, ни концентриран фураж. Бал ли съм го кога съм изплюскал сичко? Инфлация, ноо тарикатско, ноо маняшко се го изтресах, начи, до ся нагоре.  И ко прайм ? За някой друг пенчо сичко прайме. И кво се сърдя на оня, бръснатия, дет прави завчера  федероси на катила.

 Сички прайме. Сичко. Сички сме за Пловдив, нали знаете вица-па и да не го знаете -бал съм ги - и ви- мамка му.

Ей, редакторчето-нали си знаеш!