Започва Коледният пост. Трябва да поозаптим реториката, която ни излиза отвътре. Да спрем да се занимаваме с темите, които занимават суетното ни и тъпо ежедневие. Да спрем да се оглеждаме в себе си  и да проектираме кусурите си върху ближните и окръжаващия ни свят.  Време е да понаправим нещо за онзи момент, когато ще се изправим пред кантара за делата и думите ни. Като си помислим-колко малко ще сме живи и колко много-в по добрия свят...
Нека да си помогнем в това начинание с поредица от четива, които да укрепват вярата ни.
И така, започваме с любия ми игумен   Икон Воробьов-като съм си позволил редакция
Текстът му е в италик
Пътят към живота са смирението и любовта.

За любовта е писано много-нейното най кореспондиращо със съзнанието на бай Стамат разбиране е-ДА ДАВАШ
Не да вземаш, а обратното.  Давайте и ще ви се даде! Но ти какво даваш?

Св. Иоан Лествичник: “Смирението е Бог”.
Св. Исаак Сирин: “Смирението е доброволно поето върху себе си умъртвяване”.

Тук, в това изречение се крие цялата философия на духовното израстване. Доброволно поето върху себе си умъртвяване-на страсти, на мераци, щения. Отричането на суетата. Самодисциплината, като път към съвършенството. Дисциплината, като отричане на щенията. На тялото и душата.
Защото Любовта, казахме е даване.. Може ли да върви напред  към духа и съвършенството този, който зема-от него е избягала Тя.  А какво е дисциплината-не земай, не искай, потрай, накажи се. Колкото по се наказваш, толкова по ще искаш нетелесното, а духовното.
Толкова повече ще търсиш Любовта. Даването. Доброто.

Смирението е свобода и започва от самопознанието.
Самопознанието и самоосъзнаването са в основата на Изтока. Но само там ли
И тук човек не може да не се сети за девиза на тамплиерите Durh Mitleid wissen!
А аз не мога да избягам от изкушението да помисля за сегашните му измерения.
Благодарение на усилията на по-добрия свят мнозина от българите са навън. Виждат, че там не може да има уважение, респект и реализация, без подобаваща гражданска, обществена и социална активност. Всичко това, обаче, е известно от хилядолетия и се крепи на простички постулати-не може да си егоист и щастлив сред нещастни, богат сред бедни, сам, за себе си, като остров на благополучието сред морето от нещастие. Индивидуалното щастие не е материално и бездуховно, то е нищо, гола химера, сред груповото нещастие. В Рим са го знаели-Видях , имах всичко, победих-нищо не си струва! Рицарите-тамплиери също са го знаели -девизът им е бил чрез състрадание към самопознание! Защото състраданието е първата духовна бариера пред познанието. Да не се спираме повече на отдавна разисквани неща- факт е, примерно, че няма истински можещ и наистина стойностен професионалист, без да е активен гражданин-нито някъде в белия свят такъв човек се приема като стойностен и сериозен.Няма "професионалисти за просперитет на Каспичан", защото не може да има истински професионалист, седящ настрана от политиката и живота на Каспичан.
И къде е драмата тогаз?
Въпросът на въпросите е:
-като как тъй всяка намяра у нас, тръгнала като работа чиста, като работа благородна, работа богоугодна, работа на полза роду, винаги се извръща в работа дяволска, работа подмолна и работа за келепира на някой от участниците, по нашите ширини.
Ми той не е бил чист. Използвал ни е. Групата -чиста, стадото има мърша. Групата търси врага с билет за да го отлъчи, като следващата стъпка е да се види, че той изначолото, по произход и подразбиране не е бил чист, па как така сме го пропуснали...
И тук ще дам един възможен отговор. Константин Тренчев например, каза нещо такова преди време(перефр):
"Проблемът ни е, че хора, които имаха кристално чист произход, биографии и дела до момента, които говореха пламенно и убедено, като се видяха с власт и възможности, станаха съвсем други-накратко, зеха да крадат бетер комунистите."

Значи, да поставиш собствения пряк интерес пред обществения изглежда е по силния инстинкт. Състраданието и любовта стават неотменна част от издигнатия индивидуален човешки дух, заменяйки материалното, насилието, инстинктите към разрушение и омразата. Пойнтът обаче е в думата индивидуално. Това е индивидуален процес, а не групов.  Комунизмът беше построен върху обратната концепция-че групата може да наложи обществения интерес над индивидуалния. Днес тя се интерпретира като фразата на Берлускони, или кой да е български политик, дори и бивш футболист. Те са на това дередже-няма лошо, ако покрай бръмченето за общественото прокарваш и своето. Ся на кое даваш превес е подробност-естествено-оттатък покрай общото прекарват и частното, у нас обратно. Членството в групата е гаранция за свестност. Който напада член на групата, напада принципите й, напада самата група.  Обикновено  критиката е в постулата-групата чиста, човекът-лош.
Ами  какво да правим тогава-просто трябва  да реагираме на несправедливостта. Под каквато и да е форма. Маскирана дори като групов интерес. Да се научим да реагираме на несправедливостта е първия белег за гражданско съзнание.То е неотменимо право на демократичните общества. Нашето е на това ниво- то е като първичен бульон, от който ще се роди животът. В първичен бульон живеем, първични белези на съзряване проявяваме. Балансираме, жонглираме, играем си с огъня, парим себе си и близки. Знаете пирамидата на Маслоу. Не е лесно да правиш и това, когато при нас е вързано за по долни нива-много реагираш, трудно ще оправяш битието. Който е вече в демократичното общество и оправил долните нива-да покаже по висша форма,  да покаже КАК ТРЯБВА да е, а не както вече си знаем. Това е нормално, естествено-но е и негово спасение.Защото нищо случайно няма-Господ слага всеки там, където може да го изпита най-добре и където ще е полезен. Иначе казано-става „Високата образованост търси самоизразяване. Харченето на пари не е достатъчно, тъй като способността да си по- и -единствен,  е движение на духа.”

Или идва екстравагантността на богаташа, купуваща му духовни индулгенции.
Примерът е най-добрия учител-инак, и тия са маскари, и тия са като ония, Всичко е далавера. И става Лечков- вицепремиер(корупцията е далавера без наше участие), а Бойко...

„Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си." Чарлз Буковски



Смирението е да се прости на брата, който е съгрешил против тебе, преди той да те помоли за прошка.
Смирението е отношението към ближния.

Начало на смирението е обуздаването на езика - това е безкрайна добродетел. Негов закон е в нищо да не надвишаваш мярата: мярата за храна, мярата за сън и т. н.

Добродетел, в която е нарушена мярата, е от дявола.

Мирът се крепи на взаимното снизхождение и възможното служене един на друг.

Приучи лека-полека сърцето си да казва за всеки: “Наистина, той е по-добър от мен”, и ще се научиш да се смяташ за най-грешен сред хората. Ако укориш някой, Божията благодат ще си иде от тебе и ще ти се даде дух за осквернение на плътта, ще се ожесточи сърцето ти, ще си иде умилението и в тебе няма да има място за нито едно от духовните блага.
Нито безчестието, нито някаква скръб идват при човека иначе освен по Божието допущение към изкушение и изправление на човека или пък заради греховете му.
Смирението не ще позволи да паднеш. Ни една огорчаваща дума другиму. Ръката Господня не е оскъдняла още и Господ ще ни покрие, ако търсим смирение.

Трябва да се избягват грубите форми на нарушаване на смирението: раздразнителност и осъждане. Това не означава, че не ще има падения, а че “ще падне и не ще се разбие”.

Когато придобиеш смирение, ще бъдеш щастлив. На всичко ще намериш неговото място, защото ще откриеш мира и хармонията, а хората най-много страдат от противоречията и неразрешимите въпроси.

При смирения човек словото придобива творческа сила.

Земният поклон е израз на нашето смирение

Единствената тайна стая, която не може да ограби врагът, е смирението. Царството Божие е мяра за вътрешното съвършенство, мяра за смирението. Смиреният няма очи, за да види чуждия грях, няма и език, за да говори за него.
Дверите на небето отваря само смирението.
Трудът, изкушенията, търпението и смирението водят към любовта.
Смиреномъдрието е вътрешно устройство, а то е да не смятаме за нищо всичките свои добродетели.
....................

Благодаря за този пост, Zemaria! :)

"Единствената тайна стая, която не може да ограби врагът, е смирението." Чудно! :)))

Точен си както винаги.

"Трябва да се избягват грубите форми на нарушаване на смирението: раздразнителност и осъждане. Това не означава, че не ще има падения, а че “ще падне и не ще се разбие”.

На колко хора им предстои да решат най-напред тази задача, а след това-всички останали...

Каритас и дякония.Една държава/общност е социална когато в основата й стой християнството......Това сме го позабравили.