В победилата на изборите партия ДСБ посрещнаха Новата 2009-та тържествено. На новогодишните банкети, сред звън на кристалните чаши, пълни с  отлежала поморийска гроздова от пет и пеесе и  синя водка "Цицин", хората замезваха с луканка и пастърма, пускаха наздравици, шеги и закачки и под звуците на изпълненията на  Ал Пендачанска оживено обсъждаха решенията на Декемврийския пленум на ДСБ и речта на премиера Иван Костов. „Размазващата победа над  БСП и ГЕРБи останалите маргинали ни задължава-казваше той-спешно да продължим с все по пълното подобряване на жизнения стандарт на хората и ускореното достигане на европейските доходи.”

  Резултатът от бързата лустрация на хидрата, наречена ДС и публичното отваряне на досиетата доведе до бързо очистване на скритата власт и сивата икономика. Растежът на националният доход хвръкна до невиждани висоти само за няколко месеца,  като 83% от него се дължеше на нарасналата производителност на труда, на излизането на светло на скритите мръсни пари. В цялата икономика се наблюдаваше  бърз напредък,  в редица отрасли бяха влезли в строя нови мощности и огромни външни инвестиции, а  делът на произведената продукция с оценка "К"-над световно равнище-стана основен. Безработицата удари невиждано ниски нива, тъй като мутри, комунистически, милиционерски  и шесташки синчета и бащите им бяха свалени от пиедестала си на народни изедници и заслужено отидоха да разнасят тенекии със сирене по складовете за триста и двайсет лева.

На масови обществени събрания трудещите  от промишлеността  и селското стопанство, чиновници и обикновени граждани  от цялата страна заявяваха твърдата си подкрепа към Лидера и новия курс на Партията. В детските градини тържествата започваха с възторжени стихотворения:

Иван  Костов ни даде сандалки

Да могат да тичат крачетата малки

Иван  Костов ни даде геврече

Еж!-  пак той,  Ваньо- ни рече..

Настъпи времето на Новогодишното приветствие. След изброяването на успехите, Лидерът помоли за милост към БСП. "Какво ще правим с демокрация на един крак-призова той. "Да им помогнем да се съживят-бъдете толерантни-за да могат да ни казват кривиците. Критикувайки ни, да ни показват слабостите, Голямата Правда."

Сетне се обърна към членовете на ДСБ, стиснали потни чаши с гроздова:

„Бъдете бдителни! Наближило е вече време разделно, щото ние да се отделим от тези, които искат да ни унищожат, извътре, в нашите редици. Те са между нас,  уж лицемерно ни слушат, загрижено дават съвети, а после излизат и ни псуват публично.Тия хора са причината ние да загубим толкова време до Победата и да провалят така живота на милиони българи. Те са нихилисти, циници, загрижени за себе си, уж под маската на грижа за Партията и идеята, те са пустословци, те не  създават нищо, а рушат вярата ни и моралните ни устои-добави той. "Години наред ни отравяха с лоши мантри, но въпреки тях ние победихме, доказахме правотата си(мощни аплодисменти)Те не носят отговорност за думите си, нищо  полезно не са сторили- а ние сме хората, които творим делата, въпреки тях. Ние сме тези, които правим България-не те!(бурни аплодисменти, единични  женски писъци). Затова,който не се съгласява с нас и критикува партията ни, той не трябва да стои помежду ни!”(бурни аплодисменти, прерастващи във френетични овации- Костов, Костов!)

- Но как да ги познаем-запита бате Генчо Десебарчето намиращия се наблизо интелигентен младеж, с вид на младия Дзерджински.

-По  отговорността-му отговори в почти библейски стил Хачо Философът-така се казваше активистът, известен с  дългия си форумен принос към Победата. Не ги ли знаеш-Дачков, Беров, Нено –аве цяла плеяда са. Дървени философи, които набиваха злобни внушения в главите на хората, че партията и лидера са  се провалили и това наистина за малко да се случи-ако не бяха здравите сили и революционната бдителност!

-Гадове-съгласи се бате Генчо.  А как им вервахме! Га ядоха големите кифтета ни риваа. Сичките ще ги…-закани се през зъби той.

Само, че Хачо не беше прав. В опиянението от празничното оживление и суетня никой не забеляза назряващата опасност. Сред падналата в подножието на Витоша мъгла се надигаше тъмна и мощна  сянка. Докторът Михайлов вече бе поел своя път и слизаше от планината за да ги маргинализира и съсипе, да хвърли отровната си пелена отгоре им и като Свирачът от Хамелин да ги отведе в тъмните пещери на небитието, откъдето никой се не връща.

А беше достатъчно Хачо само да каже:

- Не по отговорността. По килограмите! Оядоха се от опозиционерстване по парламентарните банки, по сто и пеесе кила станаха от нашата кръв и пот !

Хачо не можа да съзре простата връзка между отговорността и килограмите-носиш отговорност, слаб си-не носиш. Сигурно Беров и Нено го объркаха.Те не влизаха в правилото, щото бяха слаби-ама така, като изключение, още по-вече го потвърждаваха.

И това беше напълно достатъчно за победата на Злото..

Навяващи спомени...
Там зад туманами...

Той е виден дори и на снимката...
По две кокошки...!?...
на член от семейство!

А твоите златни кокошки сякаш прошепват...
" Не забравяй хубавото
заради това, че ползваш друго!"

За такива кокошки кон давам!

:))

Antiutopia.
Pozdravi.

Независимо от скандалите, както се казва you are welcome!

Не се колебай! Местото ти е запазено!