Много голям проблем имало в НДСВ. Страх затресе царската коалиция. Ами ако продължи цепенето-кой ще крепи Светата Троица. Нали ако единият се сгъне и отпадне, другият ще се надуе-а от това третият ще се разцепи отвътре. Време е за пасианси и закулисно шушу-мушу. Милен Велчев дежурно утрепа един час от най-гледаното време по НТВ, както е постъпвал винаги, откак е в публичното пространство.  Да им се чудиш на милионите зрители и на горката Цветанка-въртя, сука- и нищо.

И пак ли има изненадани?

Ами първо-той нищо не знае, защото нито има кой да му каже, нито нещо зависи от него, ами  от оня над него-бащицата. Второ:  и да знае, никога няма да каже, защото стилът му на политик и човек е такъв. Да е пионка, но играч. Слушкаш и папкаш. Социалистически генни модификации в масовия геном на нацията Журналистите и видимата част от политиката са за лъгане, мазане и празни приказки, като от комсомолски отчет- истинската политика е тази зад кулисите. Демокрацията е за балъците, видимото, публичното трябва да е нищонезначещо,  а невидимото и същинското, евентуално парите и келепира -са за играчите. А какъв играч може да бъдеш на светло? Ми нали ще се намерят поне сто души, които да разбират от въртене на държавни дългове, от продажби на компании и харчене на излишъци?

Нейсе. НДСВ си страда от типичното за всички партии, които са слезли от власт по нашите ширини през последните 17 години, с донякъде едно изключение-БСП-но това не е партия-друго е..

Разпада се.

НСДВ-неть такая партия! И никога не я е имало! Тя си е класическа клиентелистка котерия, организирана около софрата, около интересите й там. Вътре са както леви, така и десни, защото са еднакво далеч от едните и другите, но което винаги е определяло центробежието, задържано около основното тяло-величеството, а всъщност от гравитацията на софрата.  НДСВ  е нещо като партийното членство преди Десети-за келепирец. Състои се от елит и маса-привърженици. Между тях няма никакви връзки, спойки и допирни точки. Царят така реши още на времето-мрази партиите, не ще партия. Стига му харизмата!
Оттам сериозните грешки в  политическите анализи за тази партия.Ако е партия-ще има ценности, визия, послания, идеология пропаганда, здрави спойки, основани на предното. Ако е котерия, при първи полъх всеки духва, и остават тези около масата, докато ги изритат. Днес масовите хора-феновете, ги няма. Те се разцепиха на съставните им части, а болшинството се оглеждат за друг цар. Че елитът на НДСВ около софрата няма да се махне, докато не го изритат – е повече от ясно. Въпросът е, че това е желаното, а реалността е друга.

Това сме го писали преди година и нещо- а за разпада й –доста по рано. Това е лошата новина за НДСВ-наближава финалът на реквиема. Идва време за сметката за  разправата с политиката-сметка, която пък ние, потърпевшите, платихме отдавна. Божиите мелници мелят бавно, но сигурно.

Има две хубави новини-първата е, че НДСВ има римейк. Един вид-НДСВ-2-империята отвръща на удара,  като птица Феникс, като бялата мишка Маева, която се отръска от брашното и.. сначале.. Всички го знаете кой е.  Има къде да се уловят професионалните  търсачи и всички ония душици, напиращи да се записват в НДСВ през 2001ва.
 
 Втората е, че моралното право е  на страната на тези, които ще седят в нея до края, а не на спасилите се. Така де, кой не знае вица за емигранта-несретник, който се оказал в една тоалетна с Франк Синатра.Този виц сърбите  твърдят че е техен, македонците- и те, а май героят  е бил чист българин-но да не влизаме в излишни между балкански препирни и да ви го разкажа,  така, както моят приятел  Грациан го разправя-за сърбин. Та докато си миели ръцете, значи, нашият със сълзи на очи  помолил Франк: „Аман-заман, моля те  да ме поздравиш с една песен. Тук съм с колеги от службата и нямаш представа от какво значение е това за мен.” Паднал на колене и почнал да му целува ръцете на Франк...оня, се видял в чудо и сега...ако погледнеш...колко му е, в края на краищата да го поздрави с една песен, нали? Дигнал го, човека, за да не стават сцени, все пак в кенефа...току виж влязал някой папарак, па и кой  знае какво ще си помислят хората, ако  видят тоя  улав сърбин на колене пред chairman of the board...не върви някак си...Как ти е името, значи - попитал го снизходително краля на крунърите и нашият с треперещ глас казал:  Перо...OK, Pero...no problem...just let get the fuck out of here...Отишъл нашият на масата, значи, засмян като Софиянски и викнал там една бутилка „Balantines”...той иначе си падал по сливовиски, ама няма да се излагаме сега де...излезнал, значи Франк на сцената и преди да се впусне в сърцераздирателни трели, казал: Next one is specally for my friend Pero!... е тогава, значи, докато колегите му го гледали стъписано...нашият се изправил и изревал с все сила:
-Ма кой та йебе тебе бее ! .. ( не знам, може да е казал и Who gives a fuck about you? ) ама на сръбски звучи някак си по-нашенски и по-подходящо за случая.