Прочетен: 2881 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2007 22:47
За излишъка
По отношение на излишъка опозицията пита:
-какви са проектите, които ще се финансират с тези средства
-Спазен ли е законът за държавните поръчки
-какъв ще е текущия и последващ контрол по изразходването
-каква част от средствата са изразходвани преди решението на НС
Хубави и умни въпроси.
Сигурно мноого ще затруднят Орешарски. Ще се сгърчи от притеснение.
На първият вече отговори-има списък
На вторият ще каже-има колективно решение на МС, с оглед, нали... Или ще се разбие по процедури. На третият ще обещае-ооо, даааааа-жесток контрол. И ще ни прехвърли в бъдещето красно, щото знае максимата: всяко чудо за три дни.Ще се забрави след празниците.
А всъщност опозицията трябваше да пита само едно
Какви са механизмите на натрупването на този излишък. Как се допусна той.
Ако тя не направи това-догодина ще е същото. И по догодина и до амина!
Макар и отлично опозицията да знае тези неща. Но бай Стамат не ги знае. Защото там е заровено кучето. Това граничи с престъпление срещу народа си. Може да е законно, откъм конституция, но не е морално. Да извиваш ръцете на народа си и да го караш да страда и се цепи на осем в недоимък с акцизни инжекции и данъци, за да вържеш тези пари в хазната на края. Да плашиш хората с хиперинфлация и да повдигаш рамене -няма пари -пред огладнялата интелигенция-да учителите са представители на най-масовата интелигенция.
Не, това не е голям финансов министър, че да му кажеш-ашколсун.Това могат да му кажат само колегите му, които ще намажат- и съответните изпълнителски фирми, как им викаха, обръчи ли? Не, това не е бюджет на демократична държава. Това е бюджет на диктатор от играта „Тропико”. Който накрая си отплува с куфар спестени долари към материка. И народът му благодари, че го е управлявал.
И за българската Коледа.
Тази година няма да участвам в нея. И миналата се канех същото, но махнах тогава с ръка. Няма да поощрявам абдикирането на държавата от социалните й функции и задължения. На държава, която харчи милиард и кусур за двайсет дни, а иска да изтръска по левче от поданиците си, за да спасяват децата й(ни)..
Държава-взаимоспомагателна каса. Ами за кво ни е? За кво плащаме данъци…
За снимка
Първанов се снима до Кадафи. Помислете как Саркози спаси обречените сестри. Вижте писанията и вестниците ден преди щастливата и мистична развръзка-никой не я очакваше. И как би било другояче-такова нещо надминаваше фантастиката. И представете си, Либия не се срина. Не избухнаха размирици в Бенгази. Въпреки окончателните присъди на съда. Въпреки суровостта и съдбовната святост на закона, в който се кълняха Кадафи и,бтв, всички държавници. Да, има независим съд и той решава всичко. Май държавният интерес решава всичко. Държавната целесъобразност.
И тя е съсредоточена в един човек.
Ха погледнете пак снимката. Двама непримирими опоненти-един до друг. Първият издои И целия свят. Диктатор.
Сякаш -братва. Нещо това да ви говори за бъдещето красно? И
ще плаче ли от това бъдеще Ницше днес
Вече излезе новият филм „Когато Ницше плака” (заглавието) с участието на Бен Крос, Арман Асанте, Джоана Пакула. Гледайте го-разкошен е. Самоубийството като осмисляне и екзод от безнадеждността- е дилемата на Ницше. Анализа, психоанализа на действителността-екзод.
Но трябва да си изключителен познавач на българите и народопсихологията, да познаваш спецификата и сантимента на Русе, за да избереш точно там да се снима този филм-поздравления. Гениално! Аз съм последният човек, който може да се нарече местен патриот, но в Русе има една точно ницшеанска атмосфера. Ницше сякаш е роден тук, в този град, живял е тук и живее във всеки русенец от Центъра. Консерватизъм и аристократизъм са омешани като в средностатистически виенчанин с обществена дебилност. Бунтовници и пророци и същевременно скептични овце. Надменен, горд тарикат-на пръв поглед-а всъщност русенецът е уязвим и крехък. Егоист и безчувствен-и дълбоко неразгадаем. Сложен и неясен до мистика – и хаотично елементарен. Генетичен код, изменен от близостта с реката, вехтата цивилизация, историята, духа на късното възраждане. Музика. Лъчи.Надежда.
Макар, че днес вероятно и Ницше би заплакал..