Наближава краят на 2007ма. Традициите са това, което са- да почнат равносметките. Друга традиция е всеобщият разгул и приготовления за голямото плюскане-щото през новата 2008ма на първи януари ще настъпи свършека на света. Трета е точно сега да прецвърка тънинкото гласче на съвестта ни. Четвърта е, че всичко това облайване ще се повтаря и пак и пак, до догодина и до амина-до края на дните ни.

Първата тенденция ще я оставя на вестникарите, които имат да пълнят страници по празниците. И на политиците-да ни убедят в потребността си. Какъв нечуван растеж, какво благосъстояние! Както всяка година, вестникарите ще почнат с катастрофите-снимки и репортажи, сетне на политическите събития на годината-ми, то кви събития имаше? Някакви невзрачни избори, през които българският народ го нямаше.

Това е-през 2007ма българският народ отсъстваше от политическият живот, от площада, от  форума на демокрацията. Щото нямаше ни политика-ни живот. Вместо него на масата се беше настанила познатата от сто години олигархия.

Народът ли-той беше в бидонвилите на Милано, в автобусите към Барса, в евтините полети към Лондон. По добрата му половина оцелява навън, че  и спасява по-лошата, между която и ние, останала тук.

Народ на емигранти-навън и навътре, инсайд. Европа форевър!

Но има и нещо положително в ставащото

Русе, тези дни, паркинг на  Кауфланд

Из въздуха се носи мирис на скара.Тълпи от хора щурмуват  огромното хале, пипат, грабят, блъскат си количките по отеснялото трасе. Красиво, кльощаво мургаво момиче с огромни тъжни и тъмни очи се  приближава към нас и с тих глас пита”Да ви върна количката?” Заради двайсетте или петдесет стотинки в нея. В същото време се приближава огромен сухопътен крайцер-не, джип на Крайслер. И вътре не е класическа мутра- а нещо по човечно. Пак е среден на ръст и с наднормено тегло, на средна възраст и кооператорско излъчване-но поне не е мутра, по облагороден гаче ли е. Не знам що всички бг бизнесмени  изглеждат сякаш  все се занимават с агробизнес. Вероятно от гена, па и като се видят с кинти-знаете прословутото меню на Стоичков, като празнувал първия си рожден ден в ЦСКА-да има много мисо. Даде леко назад внезапно, за да намести чудовището и блъсна с бронята количката на  момичето”Къде ходиш ма, мърло, кьорава ли си”-скочи пъргаво да види дали има нещо по джипа той. Нямаше. Момичето се сви като ударено от думите…

Вътре ненатрапчиво се носи джингъл белз-носи се още от първи декември, да сме точни. В целият този потребителски ужас и тарапана се появи тя. Беше сгъната почти на две от мизерията и остеопорозата. Облечена с кафяво, изядено от години, пране и молци палто, увита с няколко кърпи, възрастната старица тикаше количка-но не тази на магазина, а своя, импровизирана, знаете ги. И тук тълпата се разцепваше пред нея и й правеше път. Наблюдавах с огромен интерес реакцията на хората. Леко сепване, сетне бягство-не, нищо не съм видял(а), няма такава бедност, няма такива хора. Защо да си развалям настроението от избора на плюскане и харчене на премията. Бягство.Те бягаха  от нея, тя не съществуваше за тях-предпочитаха да се сблъскат с други себеподобни.

Но тя беше там- сложила някакви огромни, обрани от месо кокали на количката.

 Няма филм за Могилино, няма такива деца. Хайде на индулгенциите, молеем, викаха продавачи на Вяра по времето, когато Мартин Лутер посети за пръв път Рим.  „Тук плащаш, сетне казваш "Отче наш" на всяко стъпало и като стигнеш до горе,  си освободен от Чистилището и ще видиш райските порти.”

Кога е било това? 1507. Сетне от там започва Реформацията.

 „От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието.“- пак Лутер

Винаги е имало и ще има Могилино. През година- две новото поколение, навлязло в журналистиката ще снима своя филм я за дом в България, я за в Трансилвания,  в Румъния. И отново и отново ние ще се подтискаме всеки път, барабар с дежурно потресената английска, немска или френска домакиня. Всеки път едно и също проклето дежавю, защото винаги ще има да растат нови поколения журналисти. И все ще има нови актуални водещи, които да ни правят сутрешни атракции „Ама как така все директори  на общински предприятия са все на течение, ами как е възможно без политически протекции да се задържат по десет  години, ами как при намалените  обеми са откраднали такива пари, какво са правили одитите”. Въпроси, въпроси. На които  всеки, дори с основно образование, бил  на цели метри от властта някога може да отговори. Много просто-властта може да посочи винаги който и когато си поиска и той няма начин да не е на течение. Всички са доволни, има шоу, има екшън, има герой, има сюжет. Хващат лошият, изобличават го зрелищно, той реве- разкаян, моли за прошка, получава възмездие-ако може, веднага, от добрия херой. Докато се спука поредния балон-в съда. Което пък не става винаги, щото и последният е като всичко тук.

Всеки път, отново и отново, като в безкрайно повтаряща се медийно-политическа сапунка. Защото това е горивото и механизмът на властта-еднакъв при поредния скандал и Могилино-но това обикновено ни го спестяват. По лесно е да си напорист журналист, който да прави рейтинг отгоре му, откривайки топлия въздух за балоните. Може да даваш факти-най-много да те набият като Асен Йорданов. Но не прави анализи! Мисленето-забранено.

Млъквам. Щеше ми да завърша с

„Защо ме изкушавате, лицемери-това не е демокрация”,

но се сетих, че същата статия, с такова заглавие,само че вм демокрация-социализъм,  е написал през 46-та Кръстю Пастухов и заради нея милиционерите го измъкват, фабрикуват му присъда и сетне го убиват в затвора.

Не съм казал такова нещо. Отнюд! Много ни е харно всичко.

Прочее, за Коледа стават чудеса-ние на тях се надяваме-но  май не важат за нас, а за тези над нас-техните чудеса са задължителни, измерващи се с много нули и повтяращи се всяка Коледа. И за мобилните оператори.

Оптимизмът ли-ми, влезте в новия ни нашумял нощен клуб. Всичко е фул, красиви създания тресат телеса. Като за последно-така и така всичко сиебаломайката. Като че няма да дойде утре, когато пак ще тресат телеса. Ми, кво му е оптимистичното?  В две неща-поркат здраво цели бутилки маркови водки, значи-имат пари! Много жени, красиви хора, пият красиви неща и  пушат хубави цигари-не се бият, а танцуват прелестно, сякаш се готвят за конкурс на Слави. Второто хубаво е, че нямаше грам чалга.

Да, да. Истина ви казвам!!! Почва ли Реформацията?

..

Текстът е написан за "Литературен вестник"

Случка от Германия. Джип Порше Кайен закача леко един приятел при десен завой докато си кара колелото. Приятеля пада но абслолютно нищо му няма, колелото се чупи малко. Собственика спира и излиза като насран. Извинява се сто милиона пъти предлага да купи ново колело колкото и да струва. Приятеля не се навива. Викат полиция, и един гутахтер (така се казва на немски тоя който оценява щетите). В момента приятеля ще получи 1500 евро обещетение със извинения а няма никакви физически щети. Може да си купи и ново колело. А е кльощав мърльо класически без връзки с мутри, без татко в правителствена комисия. Българче студентче при това мизерно. Това исках само да кажа. За т.нар. правова държава

За тоталното лицемерие, царящо в нашата страна може да се говори с дни :)
А мога ли да попитам на кой изпълнител е клипа, защото много ми хареса?

Не е нужно човек да ходи до Кауфланд-тази картинка днес може да се види навсякаде около нас.Дали можем да си спомним преди кооолко години са изречени думите-"Боже,колко мъка има на тоя свят,боже".Едни времена,които българина беше забравил,и в които,в началото на 21 век го върнаха.

Dreadknight -- Maksim - Nostradamus , ако натиснеш на клипа малко по встрани от бутона плей- отваря се нов прозорец с линка в йотубе на клипа и името обикновено изписано.

е феноменалният хърватин Maksim Mrvica. Издал е 5 албума

1. Geste/Gestures (1999)
2. The Piano Player (2003)
3. Variations Part I&II (2004)
4. A New World (2005)
5. Electrik (2006)

Има напредък!

аз обаче, не мога да стоя отстрани и да гледам безучастно случващото се. Все си мисля, че все още има надежда за промяна. А що се отнася до олигархията - не им завиждам особено, защото колкото и скандално да ви прозвучи - и тя не живее добре. Парадокс! Защо ли! Защото това е една бутафорна олигархия. в голямата си част днес я има, утре - не. Едно обръщане на палачинката и започва обратно броене. Второ, защото каквото и да притежава, на каквито и трапези да седи и с каквито и огради да се огради, когато слезе от лъскавата лимузина, гази същата лепкава кал, каквато и обикновения гражданин и клошара, танцуващите плочки по тротоарите в центъра на София и нея артистично оплискват с помия.

обаче започва цели десет години след първото ходене на Лутер в Рим.
Така, че пак ще се срещнем, след десет години...пееха ФСБ преди двайсет...

то краят му се не вижда

Много важно е да знаем в случая дали приятелият ви е провинциалист!!!

започва ли Реформацията?! Да имате усещането, че се е появил някъде някой съвременен Мартин Лутер и е противопоставил на статуквото , хайде ако не 95 тези, то поне 10 и ако приемем, че има такъв, то ще има ли кой да го подкрепи.

Определено имам усещането, че сме стигнали дъното и няма накъде, освен нагоре. Знаете ли, имам пост по темата за музиката и душите. Музиката е камертон за настроенията на душите. Освен това нета. Не, че олигофренията е намаляла, но се увеличиха читавите. Гледали ли сте спектакъла" Звук и светлина" на Царевец. Турско робство-мрак, тъжни провлачени тягостни песни, следват единични светлини, светкавици, експресивни трели, на фона на общата мелодия. Пробуждане. нищо, че сме в началото. Кво е едно десетилетие, на фона на столетията...

оптимизмът е добра позиция, погледната глобално и 10 г са нищо на фона на вековете, но пък от друга страна, т.е. локално са съществена част от живота на човека. Но , нейсе ... надеждата умира последна - dum spiro spero ...

Нещастник

Първо да се представя- АЗ съм гробаря- пишещ в днес.бг и политически анализатор макар и на 17 години
На мен много ми хареса статията ти- браво,имай предвид че често ще влизам в блога ти. Поздрави от мен- гробаря

Браво, Зе!