РЕНЕГАТИ
Личо и Ваня Танасови емигрираха от България през1990, заедно с малката си дъщеричка Мария.Както и другите няколко хиляди десантчици, те дебаркираха първо на остров Нюфаундленд, а сетне се преместиха и установиха в Торонто.
Две години след емигрирането, все още се представяха за българи. Случиха се обаче две събития, които изтриха напълно от главите им българското самосъзнание. Първо, се преместиха в блок, населен предимно с македонци, където главна тема на разговори беше естестествено създаването на Македония.Тогава, за да се представи пред съседите си като свои хора, Ваня се сети, че баба и по майчина линия е от Югозападна българия и от това трябваше да следва, че е македонка.Че баща и бе родопчанин, а родителите на мъжа и единия шоп, а другия добруджанец-това обаче засега нямаше особено значение.Може би при друг случай, когато интересите им диктуваха друго, те щяха да се представят за сърби, румънци и прочие, но засега бяха половин македонци.Естествено, навремето учиха в училище знаменитото обръщение на Паисий Хилендарски, но това явно е минало ей тъй, неосмислено, както впрочем и почти всичко преподавано по български и история-както за тях, тъй и за много други -нещо трябвано да е научено само за съответната оценка.
Второто събитие беше, като взеха лендет емигрант статус-станаха по канадци от канадците.Смениха си веднага имената:Личо на Ли, Ваня стана Ван, а Танасови се трансформираха в Тан.Съкращенията направени уж по английски образец, за да не се различават от канадците с българските им имена, ги поставяха често в конфузни ситуации-хората ги вземаха по телефона за китайции или виетнамци.И така, от този момент Ли Тан и Ван Тан в къщи си говореха само на английски, вследствие на което детето им започна да забравя родния български.
Семейството съзнателно странеше от сънародници, и много му се искаше да дружи само с канадци, но за съжаление, нивото на английския им беше такова, че въпреки толерантното отношение на канадците, нормалните разговори бяха невъзможни.
Една вечер, на вратата се позвъни. Г-н Ли Тан, висок чернокос мъж малко над трийсетте, облече една карирана риза на голо и както си беше по долнище на пижама, отвори вратата
-Здраво Личко! Що правиш?-поздрави го съседът му Митре, възрастен нисък човек, облечен в домашно плетена жилетка
-Добро сам! Заповедай, влазяй!-покани го с театрален жест домакинът
-Касно е за госте.Я сакам само да те питам, ке одим ли на фишинг у недела-присви си лявото око Митре
- Па ке идеме, ако е лепо времето у недела-отговори Личо.В този момент край тях мина дъщеричката му Мария, около осем годишно момиче, с дълга чуплива коса.
-Марушке, како си прайш?-закачи я Митре
-Айм файн, тенк ю- отговори му детето
-Ле забурави веке бугарскийо?- учуди се Митре
На вратата се показа г-жа ван Тан с огромен тюрбан от хавлиена кърпа на главата, облечена в копринено кимоно с бродиран огнедишащ змей.
-Она веке може само да разумява, а не може да дума по бугарски-отговори вместо детето тя, с известна гордост.-Прошлия уик кога она сборува по фона с мама-продължи щастливата майка-баба и дума по бугарски, а Mери и вели по английски.Ама що се чудиш на детето, бай Митре, и я сам зела да заборавам бугарския. Мама ми вика: "Ванче, с много голям акцент вече говориш, едва те разбирам". Не знам след някой друга година, като идем на гости у старио край, как ще се разбирам с роднини и с приятеле...
-Я мислим, дека детето не требе да забуравия роднио език-замисли се Митре-Ние дома само по македонски си велим
-Ние не сакаме да му мътиме главата на детето с други езици-важно каза г-н Тан и погледна жена си, която вече одобрително клатеше глава.
-Не знам, то си е ваша работа-вдигна рамене съседа - Но я вида, дека в Торонто има цели квартали с италиенци, поргугалци, гърци, поляци, китайци и какви ли не.Там они на техния език си велят, даже надписите на улиците им са на техните езици.Се е по добре човек да знае още един език в повече, па ако ще и цигански да е.А за роднийо език я мислим, че е грешка дека не зборувате у дома си по бугарски. Един ден, когато детето иде на госте у баба си, ке се срами, дека нема да го разберат.
- Ба, що му требе на детето да иде в БУЛГАРИЯ?Ща има да види там?Само простотия и престъпност! Тя не иска да иде в България-каза категорично г-жа Ван Тан и обръщайки се към детето го попита- Нали Мери, не искаш да ходиш на гости в България?
-Йес, мам! отговори Мария
-Не знам, не знам.вие по добре си знаете...каза Митре, почесвайки се по тила-Та, викаш, Личко, ако е лепо времето у недела, ке идеме на фишинг, а2
-Ке идими, ке идеме, ако е лепо времето.Айде, лако ноч!
.......
Стивън Александроф

особено родния "бугарски". Ами такива сме си - мила, родна картинка. :)
Но имам една приятелка в Германия, на която дъщеря и - вече 14 годишна хич не го знае българския, бащата е немец, но тя можеше да я понаучи български - идват всяка година тук през ваканцията. Все си мисля, че човек не трябва да си забравя корените.
Поздрави :)))