Прочетен: 1864 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2008 22:28
Статията на Даниил Гранин за милосърдието е доста дълга и няма как да ви я разкажа цялата. В предния опус подбрах само няколко малки откъса, защото нататък всичко трябва да ви е ясно. Все пак, тя е написана през 1986, по време на перестройката. Знаете как беше-причините са навсякъде другаде, в нас самите, но не и в системата, която целенасочено ги култивира. Описаното дотолкова ни е познато, сякаш е писано за нас, даже неколцина се заблудиха, че го разказвам от мое име и днес. Двайсет години по-рано Солженицин написа”Ракова болница”. През 2006-та човек падна пред „Пирогов” без никой да му помогне.” Съдбата така му е отредила”, отсече интервюираният лекар тогава. Пак тогаз, в Русе, пред кабинет в белодробен диспансер на пейката се беше изпружил човек и до него тихо хлипаше жена. „Махнете умрелия от тука”-се разпореди на жената лекарят, пред чиято врата се беше спасил преждевременно страдащия.
Болниците ни, отношението на лекарите и всичко си е както го е описал Гранин и това днес не прави никакво впечатление-свикнали сме отдавна с него, като с лоша съпруга.
А защо всичко, писано за СССР е като че ли за България? И защо всичко, описано тогава, си е същото и днес? С други думи преди двайсет за СССР е като тогава и днес за България?
Кой е общият фактор, който направи тези народи безсърдечни, бездуховни и жестоки материалисти? Комунизмът-ще кажете. Несъмнено, социализмът е в пряка връзка с деградацията на масовите нрави. Но този феномен се наблюдава само в у нас и в Русия в такава степен! Само в тези две страни той имаше такова жестоко и безчовечно лице. Случайно ли? Унгария, Полша, Сърбия и дори Румъния, имаха малко или много социализъм с по-нормално лице. Кучето скача според тоягата-просто нашето куче си обича тоягата.
Заради църквата? Има доста интересна полемика около догматизма на източно-православната религия, като фактор за отглеждането на послушна тор за властта. В двете страни, особено в България, църквата беше обезглавена и превзета отвътре от комунистите-в резултат на което вчера свещениците убиха свой събрат, а други си скубиха брадите за свещоливници и имоти.
Когато полските шестаци убиха отец Попиелушко протестът, който заля Полша принуди Ярузелски да инсценира осъждането на офицерите, участвали в убийството
Отецът е погребан пред входа на своя храм. На гроба му постоянно дежури свещеник и върволица от хора поставят цветя. И както казва Димитър Ненов: „Докато в Полша отец Попиелушко беше убит от офицери от службите, у нас отец Камберов беше убит от комунисти в раса".
Но Румъния и особено Сърбия са също източно-православни?
Заради славянството? Не знам, честно казано..Може съдбата така да ни е отредила, както казва пироговския доктор
Ще кажете-това е размита психология, забеляза един читател в коментара си-среща се навсякъде, където има повече от пет души.
Пак тогава, през 1986 питах чичо си-стар морски капитан, какво ще стане, ако падна на улицата в Маями, като току що пристигнал(турист, емигрант) със стотина долара в джоба..”Ще ме прескачат и ще умра като куче”-му подадох отговора си аз, закърмен с лозунга „Човек за човека е вълк” при империализма.
"Нищо подобно"-отговори ми той. "Всички ще ти се притекат на помощ, има да те питат кво ти е. Там питат за най-малкото нещо, което видят. Ще извикат Бърза помощ и пожарната веднага. Ще те излекуват до дупка и после ще търсят откъде ще си вземат парите. Посолство, църкви и накрая фондация за такива неиретници-но първо те лекуват!"
Самият Гранин признава, че безсърдечието и социалния егоизъм, стигащ до кретенизъм, го е нямало ни през войната, ни веднага след нея сетне. Той е дело на социализма, несъмнено.
За старите българи да не говорим. „Човек за човека е брат, разбра ли бе, гад”, е мотото на новия -този, възпитан от соца. Радой Ралин го беше писал. Пак Гранин описва нещо, което правеше моят дядо. Неговият и моят дядо са правили едно и също. Винаги са давали на просяци и нуждаещи. Без да ги е еня лъжат ли-или не.Така пише и в Библията. Помагай на ближния. И други прости неща, като наръчник за живота има там.
Днес с милосърдието се прави най мръсния бизнес. Просяци събират лепта, нахално измивайки ви стъклата и вгорчавайки ви ракията, докато сте седнал на кръчма. Циганки извиват краката на децата си и ги щипят, за да събират милостиня. Обикалят млади момичета и момчета и ви спират по улиците, с молба да помогнете на някой, а всъщност да преразпределят пари, свирейки на най-тънката струна на нашенеца-остатъчното, неубито от мръсотията милосърдие
Аз не мога да се сетя за по гадно нещо и по голям грях! По голямо безбожие и по голямо падение.
Свободата и начинът ни на живот зависят от нашата нравственост. А тя е толкова убита от чернилка, лъгана от бандити и артисти, от изпечени мошеници, че просто нищо не е останало от нея. Сринатата ни нравственост срива вътрешните ни темели и ни кара да се хващаме за сламката, в надеждата тя да ни спаси. Затова ние и братушките си избираме все фалшиви герои- батюшки, да ни водят до брега.. В тези кърджалийски времена, когато не знаеш кой-кой е, кой десен, кой ляв, кой-добър, кой лош, са ни останали много малко неща, за които здраво да се заловим и да седим на краката си. Левите водят политика на десни, а десните днес скандират срещу руския батюшка, комуто вчера, когато бяха на власт, подариха Нефтохим за смешните 101 милиона, барабар с „Петрол” и така ни обрекоха на вечна дружба. Обрекоха ни на поредния „изъм”, който лъха от Север като сибирски студ
И в тоз гаден, лепкав мрак, има и лъч надежда. Като сърцето на Данко тя свети някъде, затрупана от пластове кал. Носят я хора, които нямат никакъв шанс да си купят нови силиконови цици, нито да влязат под прожекторите на тоукшоуто на Славчо или Азис, нито пък да ги покане Баречето. Те няма да станат медийни зведи, защото не са атрактивни чудаци. Малко са чували за отец Иван от Елин Пелин, не се издумва нищо и за осиротелия след смъртта на Донка Паприкова хоспис „Милосърдие”. Впрочем, изчезващото милосърдие и нормалност са вече атрактивна рядкост, така, че имат шанс за едноминутен репортаж.
Та там, в невидимите кьошета на интернета, отвъд обществено-телевизионната къща, са изостанали странни, изляли изпод Йовковото перо светли сенки от XIX век. Лишени от шоу-блясък, от надежда за забогатяване и вписване в перфидният идиотизъм на блъсканицата, наречена този наш живот, те с апостолски ентусиазъм разнасят светлината на милосърдието и човещината. Вижте прекрасния сайт http://www.save-darina.org/, поплачете, ако можете още, възторгнете се от чистотата и светлината вътре. Има надежда, докато има такива хора. Самите те са тази надежда-това, че ги има. Те няма как да рекетират директори на фирми, зависещи от държавни поръчки, които да спонсорират българската Коледа. Нито имат шанс да организират СМС игра, нито пък поредното шоу по ефирна телевизия с показно-рекламна благотворителност. Щото писано е” А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти”Матей 6:3 Още по-малко зависят от министрите, които да им дадат от милиарда от излишъка, който опукаха за нула време. Хич пък-от десните ни политици, на които възлагахме огромни надежди. Днес само от разликата между международните цени и тази, на която ни продава нафтата харизания от нашите Лукойл, можеше да няма нужда от ни една дарителска кампания.
Защото тези хора знаят, че спасението ни е в нашите ръце-на обикновените хора. Но нека всеки, който в тези лъжливи мръсни времена, обаче, давайки си левчетата, отделени от нямането за тази кауза да знае, че директно си купува не индулгенции, както е било във времената на Лутер и упадъка на църквата,
а билет за Рая.
