Аз съм доста  уравновесен и кротък човек. Ама от време на време ми кипва келя. Освен това страшно мразя да коментирам заредени с популистки потенциал теми, където се изказват достатъчно примати. Въпреки, че в тяхното  огледало  се виждат всичките лайна, омазали сюрреалистичната ни картина на победилата ни технологично въоръжена простотия . Картината пък представлява околната ни среда, в която нормалните се лутат като чехълчета. За лайняните пръски обЕснявам, че това са най-простите едноклетъчни, съществуващи на принципа проба-грешка. Защото средата е кисела, сиреч-неблагоприятна и те са принудени да оцеляват, блъскайки телесата си, където се отвори ниша.  За да оцелеят. Ама това е друг разговор, далеч  по сложен за мнозинството. Не ви обиждам-говоря само истината.

Да речем, че сте от тези, които не ви интересува-значи, продължаваме нататък.

Повод за поредното ми кипване на келя е една статия в малотиражката на Дилов. Това, че е малотиражка е  вероятно добрата новина. Някак си победа на здравите сили на обществото над пазарния механизъм. Разбира се, това е твърде оптимистично казано.Защото тази победа е пирова-победени са твърде слаби представители на журналистическия бранш, с едно –две изключения. Победили са  пазарно- невземайки стотинките за  баничка на народеца.  Победени са надутото бездарие на двайсетинагодишните кухи лейки, напоително представени, обаче, навсякъде в медиите 

Кажи му спортен журналист и не го обиждай повече!

Та,значи, спортен журналист означава да пишеш за спортисти. Да, ама те са или тъпи, или надути, а обикновено и двете заедно. И тъй като хората са първосигнални, единственият начин да ти върви работата е да им правиш  ихтибар-да не кажа направо-свирки. Ако си приятел с тях, може хем да изкопчиш нещо, от което да си напишеш матрялчето, хем  и да отидеш  да ги коментираш на екскурзия в странство. Или да те пратят от медията да направиж репортаж, филм или нещо си за тях. Ама тъй като те са богати хора, милионери, определено  си на техен масраф, а командировъчните –в джоба. Изобщо, ако си фен на звездите  има хиляда обстоятелства в твоя полза и само едно в твой ущърб. Истината. Но сложете си ръка на сърцето-

има ли някой в тази държава, на когото му пука за нея?

Така се правят бравурни репортажи за наши мегазвезди,  като за примапатриоти и национална гордост,  които после плюят Бе-гето, не щат да чуят за него или се окажат най-обикновени некадърници с турнирен  късмет. И в душата на бай Стамат се натрупва огорчение тип „И ти ли, Бруге”,  а буля Стаматица съветва  отишлото в Америка на бригада чедо ”, „По-добре остани там маме, пък дано можеш да живееш по-добре от тук!”

Само че, човек, всъщност журналист, който цял живот е лизал задници, губи антените за действителността.. И когато трябва да напише нещо  по тема извън лизането и мазането, в която пак да изпълни обичайното си лизане и мазане на обекта на хлебенето, той просто става като зидар, на комуто хлебникът-тъпак , е  поръчал скулптура-абе все е железобетон; като шут, комуто са поръчали ода.

Мислех да направя фотоувеличение на всеки ред на тържеството на глупостта. Но няма ли да обидя интелигентността ви?  Ама може ли да сравняваме нашата бюрократична полиция, прокуратура и следствие, събирали сто години материали срещу Митьо Очите и Индиго и кристално ясния случай на Стависки. Едното дело-Индиго, се точи седем години, защото изобщо не беше ясно кой какво  и колко е виновен. Вие днес знаете ли? А има ли някой в Бг, който да знае?  Или пък да твърдиш, че Митьо Очите е виновен за разпространението на хероина в България. Може и така да е, но още по вероятно е и да не е, а да е изкупителна жертва. И ако това е така, трябваше да бъде доказано в три папки, бетон. Полицията в тази държава иска все повече права и  пари и дава все по малко работа. Митьо Очите-виновен, невинен, в никаква степен не нарушава нормите на  моят свят и моето чувство за справедливост, понеже  нито съм потърпевш,(единствената дрога, която ползвам е течна), както и  огромното мнозинство от народа, нито е доказана както трябва  неговата вина –защото в противен случай нямаше да има споразумение. Просто тези, на които плащаме, не са си свършили достатъчно добре работата.  Докато с кънкьора нещата са ясни и еднопланови.

И начинът, по който той се изплъзна от правосъдието-повече от познат. По нататък в статията-лъжи и съчинения.  ”А очите му едни добри, добри”- както казвали за Ленин.

Не ми е за кънкьора-него Господ да го съди. За лизачите ме е яд…

Така ли ще съществуваме? Това ли е единствения път?

Обичам я тази страна!

Zemaria, знам че по-рано участваше във форума на Сега. Поствам ти две мнения от този вестник, с които искам да покажа, че историята съвсем не е приключила:

Там някъде в рубриката "Накратко" днес е сбутано следното съобщение:
Тръгна кампания в помощ на Мануела Горсова,
която е в кома след предизвиканата от Максим Стависки катастрофа. Дарения могат да се внасят по сметка на нейното име в Пиреос Банк, клон Витоша, BG 71PIRB80504601716534 - BGN, BG 12PIRB80504601716529 - EU.
Досега за лечението на момичето са похарчени над 60 000 лева. Лечението на Мануела в клиника извън страната ще струва между 1500 и 3000 долара на ден и може да се проточи цяла година, заяви в предаването "Пропаганда" на Дарик радио бизнесменът Петър Христов, който е поел разходите за лечението на Мануела до момента.

Защо Петър Христов поема разходите за лечението? Здравна каса няма ли?
•
След като държавата, в лицето на съда, не присъжда необходимите средства за лечение да бъдат поети изцяло от виновника, следователно същата тази държава поема изцяло върху себе си отговорността за лечението на Мануела Горсова. Но понеже не става дума за държава, а за комунистически бардак, се налага да се злоупотребява с милосърдието на хората, барем те платят верисиите на уродливото правораздаване.
•
Според собствените му критерии т.нар. президент на РБ трябваше вече да е наградил бизнесмена Петър Христов с поне два ордена "Стара Планина". Но не, Гоцата танцува само на лъзгав лед

си виновни братя

Извинявам се ама аз отказвам да съм виновен.

Да знаеш, че има хора, на които им пука за тази държава. И дори и не си помислят да изпращат чедата си в Америка на бригада или пък да остават там.